Мартин Жерков: Едно от най-важните неща за поддържане на мозъка е движението
Едно от най-важните неща за поддържане на мозъка е придвижването. Мозъкът еволюира, с цел да управлява тялото и да вършим придвижвания по този начин, че да оцеляваме. Това сподели обучителят Мартин Жерков в предаването " Денят на фокус “ на Радио " Фокус “ .
Децата сред 2- и 3-годишна възраст имат два пъти повече мозъчни връзки, в сравнение с възрастните. " Това има извънредно огромна логичност от позиция на еволюцията. В първите години от развиването си мозъкът основава доста връзки, множеството от които стават непотребни в следствие. Но те стават непотребни или се закрепят на база на сигналите, които се получават извън. Когато сме в млада детска възраст, някои от връзките ни трябват – те остават, а другите отпадат. Когато сме сложени в друга обстановка, може радикално разнообразни връзки да останат, а други да отпаднат. По този метод мозъкът може да се приспособява във всевъзможни обстановки “, изясни Жерков.
Той описа историята на Оксана Малая, която се ражда в оскъдно семейство в Украйна с родители алкохолици и доста братя и сестри. Една вечер те изоставят детето, което се избавя с помощта на кучета, при които се приютява. Тя бива открита след пет години. " Спасителите били шокирани, че тя се държи като куче – лае, върви на четири крайници, яде на четири крайници. Тя има много проблеми, само че след интензивни лечения и намеси, Оксана в огромна степен си връща човешкото държание “, описа Жерков.
Той съпостави мозъчната кора като карта с разчертани страни. " Всяка една от тези " страни “ се бие с другите " страни “ за територия. Когато някоя от тези " страни “ не бъде подтиквана, т.е. не й се подават сетивни сигнали от действителния свят, тя стартира да губи борбата и други елементи стартират да я " завладяват “. Тези резултати се следят изключително в ранна детска възраст. Така слепите хора да вземем за пример се научават да възприемат звука по друг метод “, даде образец Мартин Жерков.
Около 20% от силата на тялото отива в мозъка, и то когато си почиваме.
Невропластичността непрекъснато понижава до 25-годишна възраст.
Последната част, която съзрява, е префронтален кортекс, който дава отговор за обмисляне, дълготрайно мислене, преодоляване на импулси. " Това не значи, че не може да учим и да се променяме след 25 години. Напротив, има изследвания, които демонстрират, че основаването на нови неврони може да се случва и на 90-годишна възраст, въпреки и много по-малко и единствено на избрани места. Това е безусловно належащо “, акцентира Жерков.
Ако предскажем, че нещо ще се случи, само че сетивните сигнали оборят това, те трансформират по някакъв метод вътрешния модел на мозъка, което от своя страна провокира процесите на невропластичността. " Ученето на процедура е неверно съмнение за това какво ще се случи. Тогава мозъкът се засилва повече и обработва тази информация по този начин, че идващия път да има по-добро съмнение. Когато попадаме в нова среда, мозъкът е доста по-активен, тъй като непрекъснато прави предсказания, само че те постоянно се оказват неверни, тъй като не сме били в тази среда. Тогава мозъкът е доста по-активен, с цел да учи и придобива нови прекарвания, надлежно и невропластичността се усилва. Едно от нужните условия да учим каквото и да е е да вършим неточности “, изясни Жерков.
На 5 септември Мартин Жерков провежда образование за съответни техники за стимулиране на невропластичността.
Децата сред 2- и 3-годишна възраст имат два пъти повече мозъчни връзки, в сравнение с възрастните. " Това има извънредно огромна логичност от позиция на еволюцията. В първите години от развиването си мозъкът основава доста връзки, множеството от които стават непотребни в следствие. Но те стават непотребни или се закрепят на база на сигналите, които се получават извън. Когато сме в млада детска възраст, някои от връзките ни трябват – те остават, а другите отпадат. Когато сме сложени в друга обстановка, може радикално разнообразни връзки да останат, а други да отпаднат. По този метод мозъкът може да се приспособява във всевъзможни обстановки “, изясни Жерков.
Той описа историята на Оксана Малая, която се ражда в оскъдно семейство в Украйна с родители алкохолици и доста братя и сестри. Една вечер те изоставят детето, което се избавя с помощта на кучета, при които се приютява. Тя бива открита след пет години. " Спасителите били шокирани, че тя се държи като куче – лае, върви на четири крайници, яде на четири крайници. Тя има много проблеми, само че след интензивни лечения и намеси, Оксана в огромна степен си връща човешкото държание “, описа Жерков.
Той съпостави мозъчната кора като карта с разчертани страни. " Всяка една от тези " страни “ се бие с другите " страни “ за територия. Когато някоя от тези " страни “ не бъде подтиквана, т.е. не й се подават сетивни сигнали от действителния свят, тя стартира да губи борбата и други елементи стартират да я " завладяват “. Тези резултати се следят изключително в ранна детска възраст. Така слепите хора да вземем за пример се научават да възприемат звука по друг метод “, даде образец Мартин Жерков.
Около 20% от силата на тялото отива в мозъка, и то когато си почиваме.
Невропластичността непрекъснато понижава до 25-годишна възраст.
Последната част, която съзрява, е префронтален кортекс, който дава отговор за обмисляне, дълготрайно мислене, преодоляване на импулси. " Това не значи, че не може да учим и да се променяме след 25 години. Напротив, има изследвания, които демонстрират, че основаването на нови неврони може да се случва и на 90-годишна възраст, въпреки и много по-малко и единствено на избрани места. Това е безусловно належащо “, акцентира Жерков.
Ако предскажем, че нещо ще се случи, само че сетивните сигнали оборят това, те трансформират по някакъв метод вътрешния модел на мозъка, което от своя страна провокира процесите на невропластичността. " Ученето на процедура е неверно съмнение за това какво ще се случи. Тогава мозъкът се засилва повече и обработва тази информация по този начин, че идващия път да има по-добро съмнение. Когато попадаме в нова среда, мозъкът е доста по-активен, тъй като непрекъснато прави предсказания, само че те постоянно се оказват неверни, тъй като не сме били в тази среда. Тогава мозъкът е доста по-активен, с цел да учи и придобива нови прекарвания, надлежно и невропластичността се усилва. Едно от нужните условия да учим каквото и да е е да вършим неточности “, изясни Жерков.
На 5 септември Мартин Жерков провежда образование за съответни техники за стимулиране на невропластичността.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ