Оцелелите машинисти от жестоката влакова катастрофа: Беше нещо страшно! Болката е непоносима
" Три счупени ребра, едно спукано. Скъсани меки връзки на левия гален. Спя по 2-3 часа на денонощие, болката е непоносима ".
Това признава пред NOVА оживелият от жестоката злополука сред два товарни влака край село Локорско ватман Пламен Илиев. Колегата му Цветан Дамяновски показа, че е по-добре от него - единствено с натъртени бъбреци, черен дроб и тил.
При случая починаха двама, други шестима бяха ранени.
Илиев споделя, че пръв е видял идващия трен: " Беше на към 300-400 метра до удар. Движехме се с към 50 км/ч. "
" Влак идва против нас. Бягай! ", това извиква Пламен на Цветан, който съумява да задейства ръчната спирачката.
" Това е инстинкт. Задължение ", разяснява Дамяновски.
Двамата машинисти за секунди отиват в задната кабина. Там приклякат зад седалката на машиниста, прегръщат се и чакат. 11 секунди изтичат сред спирачката и ударът.
" Беше нещо ужасно. Като по филмите. Блъскане, подмятане - спомня си Илиев. - В края на цялата история видях през прозореца по какъв начин контактната мрежа се скъса, видях искри. И по този начин. "
2-3 минути след удара Дамяновски отива да търси помощ, а Илиев чува крясъци: " Елате да помогнем! "
И двамата машинисти са безапелационни, че сигурно ще се върнат още веднъж на работа.
Това признава пред NOVА оживелият от жестоката злополука сред два товарни влака край село Локорско ватман Пламен Илиев. Колегата му Цветан Дамяновски показа, че е по-добре от него - единствено с натъртени бъбреци, черен дроб и тил.
При случая починаха двама, други шестима бяха ранени.
Илиев споделя, че пръв е видял идващия трен: " Беше на към 300-400 метра до удар. Движехме се с към 50 км/ч. "
" Влак идва против нас. Бягай! ", това извиква Пламен на Цветан, който съумява да задейства ръчната спирачката.
" Това е инстинкт. Задължение ", разяснява Дамяновски.
Двамата машинисти за секунди отиват в задната кабина. Там приклякат зад седалката на машиниста, прегръщат се и чакат. 11 секунди изтичат сред спирачката и ударът.
" Беше нещо ужасно. Като по филмите. Блъскане, подмятане - спомня си Илиев. - В края на цялата история видях през прозореца по какъв начин контактната мрежа се скъса, видях искри. И по този начин. "
2-3 минути след удара Дамяновски отива да търси помощ, а Илиев чува крясъци: " Елате да помогнем! "
И двамата машинисти са безапелационни, че сигурно ще се върнат още веднъж на работа.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ




