Ходенето предотвратява хронични болки в долната част на гърба
Болката в долната част на гърба е една от водещите аргументи за увреждане, засягаща около 619 милиона души по света. За доста хора, страдащи от болки в долната част на гърба, тяхното положение е хронично и болката им се връща даже след възобновяване. Близо 70% от хората, които се възвръщат от болежка в долната част на гърба, може да изпитат нов конвулсия в границите на една година.
Ходенето може да обезпечи на страдащите от хронични болки в долната част на гърба елементарен и наличен способ за облекчение, съобщават наскоро откриватели в The Lancet. Новото изследване преглежда дали индивидуализираната стратегия за вървене може да предотврати повторната поява на болежка в долната част на гърба при пациенти, които неотдавна са се възстановили от припадък на болежка. Пациентите, които са почнали да следват постоянен график на вървене, са имали по-малка възможност да получат рецидив на болката в границите на една година или повече. За пациентите, чиято болежка се е върнала, постоянното вървене наподобява удължава междинния брой дни без болежка сред спазмите.
" По-голямата част от проучванията, които са ориентирани към болки в гърба, преглеждат лекуването на тези пристъпи, само че не и предварителната защита “, казва Марк Ханкок, откривател от Университета “Маккуори " в Сидни, Австралия, и един от създателите на проучването. " Смятахме, че е в действителност значимо да стартираме да се фокусираме върху предотвратяването на бъдещи конвулсии и да дадем на пациентите умения да управляват болките си в гърба, знаейки, че за множеството хора това е хронично, дълготрайно положение. “
Аеробните извършения оказват помощ
Отдавна е известно, че придвижването оказва помощ при болки в долната част на гърба и доказателствата за аеробни извършения като лекуване са извънредно мощни, казва Комрон Сайфи, ортопедичен хирург в Houston Methodist Hospital, който не взе участие в изследването. В резултат на това има редица клинични насоки, които препоръчват лека аеробна интензивност, като вървене, като тактика за ръководство на епизоди на болежка в долната част на гърба.
Въпреки че е нормална рекомендация, успеваемостта на ходенето за попречване на болки в долната част на гърба не е толкоз добре проучена. Все отново ходенето предлага преимущества, които към този момент го вършат добър претендент за предварителна защита. Движението подтиква притока на кръв към гръбначния дирек, което оказва помощ за прекосяването на болката посредством увеличение на количеството О2 и хранителни субстанции, които се придвижват там. При вървене " гръбначният дирек е в позиция, в която е провокиран по гальовен метод “, споделя Феми Бетику, физиотерапевт и инструктор по пилатес в Уестчестър, Ню Йорк, която не взе участие в изследването. Това нежно предизвикателство ползва точното количество мощ или натоварване върху гръбначния дирек и има редица преимущества за мускулите и ставите в долната част на гърба.
" Ако погледнете ходенето, има в действителност хубаво, повтарящо се, само че относително ниско натоварване, преминаващо през гръбначния дирек, и знаем, че това е в действителност ужасно за тъканите “, споделя Ханкок. " Всички тъкани в тялото ни реагират на натоварване. Те стават по-силни и по-здрави с натоварване. “ За долната част на гърба това включва мускулите, които обкръжават и поддържат гръбначния дирек, както и прешлените и хрущялните дискове, които построяват гръбначния дирек. Нежното влияние на ходенето предизвиква притока на кръв към тези тъкани, като в същото време укрепва хрущяла и костите на гръбначния дирек. Проучванията демонстрират, че хората, които бягат редовно имат по-силни, здрави хрущялни дискове от тези, които не бягат – и се счита, че ходенето има сходен резултат.
Ходенето, дружно с други форми на леки аеробни извършения, също има резултата да оказва помощ на хората да се движат тогава, когато може да не се усещат уверени в способността си да го вършат. Когато хората страдат от конвулсия в долната част на гърба, те " стартират да избират избрани позиции “, споделя Крис Гордън, физиотерапевт от Вашингтонския университет в Сейнт Луис, който не взе участие в изследването. " Страхуваме се да се движим по избрани способи. “ Но неналичието на придвижване в действителност може да утежни нещата. Въпреки че това наподобява като вярното нещо, което би трябвало да извършите сега, в дълготраен проект това може да накара хората да се сковат, удължавайки мъчителния епизод.
Според опита на Хенкок като физиотерапевт, доста пациенти, които страдат от повтарящи конвулсии в долната част на гърба, могат да стигнат до точка, в която се опасяват да се движат, даже когато болката не е там. " Те имат това непрекъснато чувство: " Кога ще се върне? “, споделя Ханкок. " Говорих с доста пациенти, които не са имали болки в гърба от известно време, само че към момента живеят в действителност доста внимателно “, от боязън, че могат да създадат нещо, което да провокира обостряне на болката им. На собствен ред това може да докара до сковаване на мускулите им, което може да ги приготви за рецидив.
Индивидуална стратегия за вървене
За да получат някои съответни данни за ходенето и предварителната защита, Ханкок и сътрудниците му набират 701 души, които са се възстановили от неотдавнашен конвулсия в долната част на гърба, траял приблизително 4-5 дни, без забележима причина. За да дават отговор на изискванията за изследването, участниците също по този начин не е трябвало да имат стратегия за постоянни извършения. Докато междинната им възраст е била единствено 54 години, същите тези хора са съобщавали приблизително за 33 епизоди на болежка в долната част на гърба в предишното.
Екипът се концентрира върху класическия пациент с болки в долната част на гърба. " За множеството хора, които имат болки в гърба, това е повтарящо се, изменчиво положение “, споделя Ханкок. “Предишно изследване сподели, че тези епизоди на болежка нормално продължават средно 5-6 дни. "
Изследователите разделят пациентите на две групи. Първата група минава през шест сесии с физиотерапевт, по време на които за всеки участник била създадена самостоятелна стратегия за вървене - в продължение на шест месеца всеки от тези участници работил до постигане на 30 минути вървене дневно, пет дни в седмицата. Втората група не е получила лекуване.
При участниците от първата група терапевтите поправят програмата за вървене според от физическите ограничавания на лицето и житейските условия. Участниците получават и препоръки по какъв начин да ръководят болката си, ако тя се върне.
Индивидуалните сесии оказват помощ на участниците да намерят способи да вместят ходенето пеш в живота си, без значение дали става въпрос за вървене до работа или основаване на табиет да се разхождат в несъмнено време всеки ден, напредвайки с умерено движение и съгласно техните физически качества, написа nationalgeographic.bg.
Участниците и в двете групи оповестяват дали и по кое време са имали повтарящ се конвулсия и учените наблюдават напредъка им в продължение на най-малко една година и до три години за някои пациенти.
Резултатът при участниците от първата група е 28% по-малка възможност да оповестят за нов конвулсия спрямо тези, които не са били лекувани. Сред всички участници, чиято болежка в долната част на гърба се е върнала в ходещата група са минали приблизително 208 дни сред рецидивите, до момента в който групата, която не е ходила, е отчела приблизително 112 дни сред рецидивите.
Констатациите демонстрират по-широката роля, която придвижването играе в лекуването. " Нашето тяло се лекува прелестно, само че се нуждае от добра среда, с цел да се излекува, а лечебната среда е придвижването “, споделя Ханкок. " Ако се движите, нещата наподобяват по-добре. “
Ходенето може да обезпечи на страдащите от хронични болки в долната част на гърба елементарен и наличен способ за облекчение, съобщават наскоро откриватели в The Lancet. Новото изследване преглежда дали индивидуализираната стратегия за вървене може да предотврати повторната поява на болежка в долната част на гърба при пациенти, които неотдавна са се възстановили от припадък на болежка. Пациентите, които са почнали да следват постоянен график на вървене, са имали по-малка възможност да получат рецидив на болката в границите на една година или повече. За пациентите, чиято болежка се е върнала, постоянното вървене наподобява удължава междинния брой дни без болежка сред спазмите.
" По-голямата част от проучванията, които са ориентирани към болки в гърба, преглеждат лекуването на тези пристъпи, само че не и предварителната защита “, казва Марк Ханкок, откривател от Университета “Маккуори " в Сидни, Австралия, и един от създателите на проучването. " Смятахме, че е в действителност значимо да стартираме да се фокусираме върху предотвратяването на бъдещи конвулсии и да дадем на пациентите умения да управляват болките си в гърба, знаейки, че за множеството хора това е хронично, дълготрайно положение. “
Аеробните извършения оказват помощ
Отдавна е известно, че придвижването оказва помощ при болки в долната част на гърба и доказателствата за аеробни извършения като лекуване са извънредно мощни, казва Комрон Сайфи, ортопедичен хирург в Houston Methodist Hospital, който не взе участие в изследването. В резултат на това има редица клинични насоки, които препоръчват лека аеробна интензивност, като вървене, като тактика за ръководство на епизоди на болежка в долната част на гърба.
Въпреки че е нормална рекомендация, успеваемостта на ходенето за попречване на болки в долната част на гърба не е толкоз добре проучена. Все отново ходенето предлага преимущества, които към този момент го вършат добър претендент за предварителна защита. Движението подтиква притока на кръв към гръбначния дирек, което оказва помощ за прекосяването на болката посредством увеличение на количеството О2 и хранителни субстанции, които се придвижват там. При вървене " гръбначният дирек е в позиция, в която е провокиран по гальовен метод “, споделя Феми Бетику, физиотерапевт и инструктор по пилатес в Уестчестър, Ню Йорк, която не взе участие в изследването. Това нежно предизвикателство ползва точното количество мощ или натоварване върху гръбначния дирек и има редица преимущества за мускулите и ставите в долната част на гърба.
" Ако погледнете ходенето, има в действителност хубаво, повтарящо се, само че относително ниско натоварване, преминаващо през гръбначния дирек, и знаем, че това е в действителност ужасно за тъканите “, споделя Ханкок. " Всички тъкани в тялото ни реагират на натоварване. Те стават по-силни и по-здрави с натоварване. “ За долната част на гърба това включва мускулите, които обкръжават и поддържат гръбначния дирек, както и прешлените и хрущялните дискове, които построяват гръбначния дирек. Нежното влияние на ходенето предизвиква притока на кръв към тези тъкани, като в същото време укрепва хрущяла и костите на гръбначния дирек. Проучванията демонстрират, че хората, които бягат редовно имат по-силни, здрави хрущялни дискове от тези, които не бягат – и се счита, че ходенето има сходен резултат.
Ходенето, дружно с други форми на леки аеробни извършения, също има резултата да оказва помощ на хората да се движат тогава, когато може да не се усещат уверени в способността си да го вършат. Когато хората страдат от конвулсия в долната част на гърба, те " стартират да избират избрани позиции “, споделя Крис Гордън, физиотерапевт от Вашингтонския университет в Сейнт Луис, който не взе участие в изследването. " Страхуваме се да се движим по избрани способи. “ Но неналичието на придвижване в действителност може да утежни нещата. Въпреки че това наподобява като вярното нещо, което би трябвало да извършите сега, в дълготраен проект това може да накара хората да се сковат, удължавайки мъчителния епизод.
Според опита на Хенкок като физиотерапевт, доста пациенти, които страдат от повтарящи конвулсии в долната част на гърба, могат да стигнат до точка, в която се опасяват да се движат, даже когато болката не е там. " Те имат това непрекъснато чувство: " Кога ще се върне? “, споделя Ханкок. " Говорих с доста пациенти, които не са имали болки в гърба от известно време, само че към момента живеят в действителност доста внимателно “, от боязън, че могат да създадат нещо, което да провокира обостряне на болката им. На собствен ред това може да докара до сковаване на мускулите им, което може да ги приготви за рецидив.
Индивидуална стратегия за вървене
За да получат някои съответни данни за ходенето и предварителната защита, Ханкок и сътрудниците му набират 701 души, които са се възстановили от неотдавнашен конвулсия в долната част на гърба, траял приблизително 4-5 дни, без забележима причина. За да дават отговор на изискванията за изследването, участниците също по този начин не е трябвало да имат стратегия за постоянни извършения. Докато междинната им възраст е била единствено 54 години, същите тези хора са съобщавали приблизително за 33 епизоди на болежка в долната част на гърба в предишното.
Екипът се концентрира върху класическия пациент с болки в долната част на гърба. " За множеството хора, които имат болки в гърба, това е повтарящо се, изменчиво положение “, споделя Ханкок. “Предишно изследване сподели, че тези епизоди на болежка нормално продължават средно 5-6 дни. "
Изследователите разделят пациентите на две групи. Първата група минава през шест сесии с физиотерапевт, по време на които за всеки участник била създадена самостоятелна стратегия за вървене - в продължение на шест месеца всеки от тези участници работил до постигане на 30 минути вървене дневно, пет дни в седмицата. Втората група не е получила лекуване.
При участниците от първата група терапевтите поправят програмата за вървене според от физическите ограничавания на лицето и житейските условия. Участниците получават и препоръки по какъв начин да ръководят болката си, ако тя се върне.
Индивидуалните сесии оказват помощ на участниците да намерят способи да вместят ходенето пеш в живота си, без значение дали става въпрос за вървене до работа или основаване на табиет да се разхождат в несъмнено време всеки ден, напредвайки с умерено движение и съгласно техните физически качества, написа nationalgeographic.bg.
Участниците и в двете групи оповестяват дали и по кое време са имали повтарящ се конвулсия и учените наблюдават напредъка им в продължение на най-малко една година и до три години за някои пациенти.
Резултатът при участниците от първата група е 28% по-малка възможност да оповестят за нов конвулсия спрямо тези, които не са били лекувани. Сред всички участници, чиято болежка в долната част на гърба се е върнала в ходещата група са минали приблизително 208 дни сред рецидивите, до момента в който групата, която не е ходила, е отчела приблизително 112 дни сред рецидивите.
Констатациите демонстрират по-широката роля, която придвижването играе в лекуването. " Нашето тяло се лекува прелестно, само че се нуждае от добра среда, с цел да се излекува, а лечебната среда е придвижването “, споделя Ханкок. " Ако се движите, нещата наподобяват по-добре. “
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ