Каква риба ядем
Едно от най-препоръчваните ястия от експерти и диетолози за нашата софра е рибата. Но както доста артикули през последните години и тя е най-вече вносна. Само 32% от рибата и морските деликатеси на пазара у нас са с български генезис. Останалите 68 на 100 се доставят охладени или замразени от други страни по света, оповестява "Монитор ".
Най-често рибните артикули идват у нас от Норвегия, Исландия, Гърция и Турция, само че има импорт и от други страни като Аржентина, Китай и Виетнам, демонстрират данни от проучване, показано наскоро. С изключение на калкана, трицоната, каята (попчетата) и барбуната, както и сладководните шаран, толстолоб, пъстърва, сом и сулка, множеството от рибата е главно импорт от Гърция, Турция и Норвегия.
Сафридът, ципурата и лавракът идват от южните ни съседи, а хекът и скумрията – основно от Норвегия. От Латвия и Скандинавието идва и сьомгата, а от отдалечен Виетнам внасяме екзотичния пангасиус. От Гърция пък се доставяме с калмари и октопод. Това е по този начин, тъй като Средиземно море е надалеч по-богато на риба от нашето Черно море.
"Ако сравните улова през 50-те, 70-те и 90-те години, ще видите, че рибата у нас в действителност понижава. Много са аргументите за това, само че най-много смяната на миграционните пътища и на климата. Дъждовете, топлите зими, вятърът, силата на теченията, даже слънчевата светлина оказват въздействие върху рибата и храната й. Всичко е обвързано, по тази причина се назовава екосистема ", изясни пред изданието доцент Виолин Райков от Института по океанология във Варна.
Миграцията за всеки тип обаче е друга. Пътят на рибата е най-вече през турския бряг. Хамсията да вземем за пример се движи през Анадола, като дребна част доближава до нашите крайбрежия при размножаване.
Част от миграционния път на сафрида пък е Мраморно море. Мигрира и на друго разстояние от брега. Малките сафридчета от време на време даже навлизат в устията на реките за отхранване.
"Особено при започване на годината морето ни е извънредно оскъдно на риба. Освен локалните типове като цаца (трицона) или калкан, които са котирани и ги има целогодишно, няма огромен избор. Има барбуна, само че тя не е доста атрактивна на нашия пазар и не е доста позната като тип. Изнася се най-вече на открито, като уловът доближава до към 600 тона на година ", изясни още доцент Райков.
Той посочи и че не постоянно миграциите са покрай брега и по тази причина риболовците нямат улов. Обикновено се ловят и най-едрите екземпляри, които са най-възрастни и уязвими. Заради това след години рибата става по-дребна. Затова било належащо и да се проследят запасите и да се види какво е новото потомство от даден тип. Така да вземем за пример сафридът и карагьозът, които в този момент реализират миграция, са дребни. Така поколенията се редуват. Дори цацата по заведенията за хранене е маломерна.
"Наистина рибата у нас понижава. И тази наклонност не се отнася единствено за Черно море, само че и за реките и езерата. Скумрията я няма от повече от 20 години. Друг е въпросът, че споделяме дунавска скумрия на карагьоза ", разяснява и Румил Лачев, който е основен специалист в Български ловно-рибарски съюз. Според него обаче главната причина за понижаване на рибата у нас е безстопанствеността. Добър улов имало най-вече при сладководните типове, най-много при сома. Той ставал все по-атрактивен за любителски лов на риба.
В момента прясната морска риба, която се предлага по курортите ни, идва главно от тържища в Солун и Кавала, изясняват още търговците. Има и риба, която изминава пътя до нас от Испания, Скандинавието, от Азия и даже от Южна Америка. Обяснението е, че, от една страна, рибните запаси в Черно море не са в положение да задоволят търсенето на българския пазар, а от друга, вносът на някои типове риба е по-изгоден от комерсиална позиция.
В Гърция търговията с риба е извънредно рентабилен и по тази причина добре проведен бизнес, при който ципурата, лавракът, сьомгата и кефалът се отглеждат в особено построени ферми, така наречен садкови стопанства, ситуирани по крайбрежието, от които се вадят огромни количества риба. Отделно тамошните риболовци ежедневно вадят мрежи с октоподи, калмари и морския език, зарган, сардела, барбуна, глоса и миксинария, както и скумрия, мурмур, колиос, лефер, кефал, лаврак, саргус и ципура.
През последните години в нашите води понижава и акулата като тип. Затова риболовците ни предпочитали да я ловят в Румъния и даже в Грузия.
"Този тип риба участва все по-рядко в улова. Миналата година е хваната доста малко акула в наши води. Доколкото знам уловът през 2016 година е бил 123 тона. Затова и риболовците ни избират да я ловят в Румъния. Имаме такова право, тъй като става дума за общоевропейски води ", разяснява доцент Виолин Райков. Той посочи обаче, че този улов е трудоемък.
Най-често рибните артикули идват у нас от Норвегия, Исландия, Гърция и Турция, само че има импорт и от други страни като Аржентина, Китай и Виетнам, демонстрират данни от проучване, показано наскоро. С изключение на калкана, трицоната, каята (попчетата) и барбуната, както и сладководните шаран, толстолоб, пъстърва, сом и сулка, множеството от рибата е главно импорт от Гърция, Турция и Норвегия.
Сафридът, ципурата и лавракът идват от южните ни съседи, а хекът и скумрията – основно от Норвегия. От Латвия и Скандинавието идва и сьомгата, а от отдалечен Виетнам внасяме екзотичния пангасиус. От Гърция пък се доставяме с калмари и октопод. Това е по този начин, тъй като Средиземно море е надалеч по-богато на риба от нашето Черно море.
"Ако сравните улова през 50-те, 70-те и 90-те години, ще видите, че рибата у нас в действителност понижава. Много са аргументите за това, само че най-много смяната на миграционните пътища и на климата. Дъждовете, топлите зими, вятърът, силата на теченията, даже слънчевата светлина оказват въздействие върху рибата и храната й. Всичко е обвързано, по тази причина се назовава екосистема ", изясни пред изданието доцент Виолин Райков от Института по океанология във Варна.
Миграцията за всеки тип обаче е друга. Пътят на рибата е най-вече през турския бряг. Хамсията да вземем за пример се движи през Анадола, като дребна част доближава до нашите крайбрежия при размножаване.
Част от миграционния път на сафрида пък е Мраморно море. Мигрира и на друго разстояние от брега. Малките сафридчета от време на време даже навлизат в устията на реките за отхранване.
"Особено при започване на годината морето ни е извънредно оскъдно на риба. Освен локалните типове като цаца (трицона) или калкан, които са котирани и ги има целогодишно, няма огромен избор. Има барбуна, само че тя не е доста атрактивна на нашия пазар и не е доста позната като тип. Изнася се най-вече на открито, като уловът доближава до към 600 тона на година ", изясни още доцент Райков.
Той посочи и че не постоянно миграциите са покрай брега и по тази причина риболовците нямат улов. Обикновено се ловят и най-едрите екземпляри, които са най-възрастни и уязвими. Заради това след години рибата става по-дребна. Затова било належащо и да се проследят запасите и да се види какво е новото потомство от даден тип. Така да вземем за пример сафридът и карагьозът, които в този момент реализират миграция, са дребни. Така поколенията се редуват. Дори цацата по заведенията за хранене е маломерна.
"Наистина рибата у нас понижава. И тази наклонност не се отнася единствено за Черно море, само че и за реките и езерата. Скумрията я няма от повече от 20 години. Друг е въпросът, че споделяме дунавска скумрия на карагьоза ", разяснява и Румил Лачев, който е основен специалист в Български ловно-рибарски съюз. Според него обаче главната причина за понижаване на рибата у нас е безстопанствеността. Добър улов имало най-вече при сладководните типове, най-много при сома. Той ставал все по-атрактивен за любителски лов на риба.
В момента прясната морска риба, която се предлага по курортите ни, идва главно от тържища в Солун и Кавала, изясняват още търговците. Има и риба, която изминава пътя до нас от Испания, Скандинавието, от Азия и даже от Южна Америка. Обяснението е, че, от една страна, рибните запаси в Черно море не са в положение да задоволят търсенето на българския пазар, а от друга, вносът на някои типове риба е по-изгоден от комерсиална позиция.
В Гърция търговията с риба е извънредно рентабилен и по тази причина добре проведен бизнес, при който ципурата, лавракът, сьомгата и кефалът се отглеждат в особено построени ферми, така наречен садкови стопанства, ситуирани по крайбрежието, от които се вадят огромни количества риба. Отделно тамошните риболовци ежедневно вадят мрежи с октоподи, калмари и морския език, зарган, сардела, барбуна, глоса и миксинария, както и скумрия, мурмур, колиос, лефер, кефал, лаврак, саргус и ципура.
През последните години в нашите води понижава и акулата като тип. Затова риболовците ни предпочитали да я ловят в Румъния и даже в Грузия.
"Този тип риба участва все по-рядко в улова. Миналата година е хваната доста малко акула в наши води. Доколкото знам уловът през 2016 година е бил 123 тона. Затова и риболовците ни избират да я ловят в Румъния. Имаме такова право, тъй като става дума за общоевропейски води ", разяснява доцент Виолин Райков. Той посочи обаче, че този улов е трудоемък.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ