Саламандър - всичко за мистериозното животно
Едно от най-мистериозните същества, познати на античните, както и през средновековието е саламандърът. Животно, което ще ви е извънредно забавно, в случай че се интересувате от змии, брадати дракони, игуани, костенурки, тарантурли, и други екзотични животни.
Древните си представяли огненият саламандър като змей, живеещ в огъня и олицетворяващ неговата буря.
В същото време в своята Естествена история Плиний Стари показва това земноводно като толкоз студено, че е в положение да угаси всеки пламък единствено като го допре.
Плиний ужасено споделя по какъв начин саламандърът е толкоз заплашителен, че може да унищожи едновременно цялостен народ по този начин, че никой да не разбере от кое място е пристигнало това злощастие. Той може да токсини плодовете на всяко дърво, на което се качи, и да отвори всеки поток, в който потъне.
Огненото творение, което се е вярвало, че се ражда от огъня и се храни с него, неслучайно е предизвиквало религиозен смут и е олицетворявало мистичната мощ на стихиите.
Измислицата и действителността постоянно са тясно преплетени и саламандърът е типичен образец за това. Суеверният боязън през днешния ден е отстъпил, тъй като науката е проучила добре саламандъра, само че към момента остава отрицателното отношение към това естествено създание и то може би се дължи на обстоятелството, че животното е мощно отровно. Все отново не можем да отречем въздействието на мистичната следа, която рядко е толкоз мощна при друго земноводно. Запознаването със саламандъра може да отхвърли някои от негативите към него.
Класификация на саламандъра
Познатото у нас животно с името дъждовник съставлява най-известният тип саламандър - огненият саламандър. Той е прочут с латинското име Salamandra salamandra и е най-едрият тип от семейство Саламандрови. Те принадлежат на рода Земноводни. Включват няколко по-напреднали типа, присъщи с живо раждане и обитаващи земята.
Саламандърът е представител на антична група земноводни, които макар тънката си кожа и своята обвързаност към водата са съумели да колонизират обилни площи земя.
Името Salamander в превод от персийски значи изгаряне от вътрешната страна. Макар че наподобява на гущер външно, саламандърът не се причислява към класа Рептили, сходно на гущерите, а спада към Земноводните.
Това са извънредно истински земноводни, които могат да регенерират изгубени елементи от тялото си. В процеса на естествената еволюция те са се разделили на 3 групи:
- Истински саламандри(Саламандрови);
- Саламандри без бял дроб(Riethodontidae);
- Скрити саламандри(Sryrtobranshidae).
Най-малките в света са саламандрите-джуджета, с дължина на тялото 50-89 милиметра, както и мъничкият саламандър, който пораства до 5 сантиметра. И двата типа населяват северните американски щати.
Видове саламандри
Днес саламандрите са показани от 7 типа, само че единствено няколко от тях са добре проучени.
- Алпийски (черен) саламандър, Salamandra atra - външно наподобява на огнен саламандър, само че тялото му е по-стройно, по-дребно и с еднообразен бляскав черен цвят. Стига до 140 милиметра дължина. Този тип саламандър има 3 подвида;
- Саламандра Ланза, Salamanda lanza - животно, което принадлежи към същинските саламандри. Има опашка амфибия, черно тяло и дължина до 160 милиметра, с плоска глава, заоблена и заострена опашка;
- Тихоокеански саламандър, Ensantina eschschoitzii - саламандър с дребна и дебела глава, стройно и мощно тяло до 145 милиметра дължина, покрито с набръчкана и сгъната кожа;
- Обикновен или Огнен саламандър, Саламандра саламандра - отличава се с ослепителен червен и жълт цвят на тялото, дължината му доближава до 23-30 сантиметра.
Съществуват голям брой подвидове на главните типове саламандри.
Местообитание на саламандъра
Алпийските саламандри живеят централните и източните елементи на Алпите, на височина постоянно над 700 метра над морското ниво. Може да се видят на територията на Швейцария, Австрия, Словения и Италия. Ограничени популации има в Босна и Херцеговина, Лихтенщайн, Сърбия и Черна гора.
Видът Salamandra infraimmaculata живее в Азия и Близкия изток.
Саламандра Ланза се среща единствено на границата сред Франция и Италия.
В Карпатите се среща най-отровния тип - алпийският черен тритон, отровата на който предизвиква мощни изгаряния по лицето и лигавиците.
Огненият саламандър населява гори и хълмисти региони в Източна, Централна и Южна Европа, както и на север от Близкия изток.
В България се срещат два подвида на елементарния саламандър.
Как наподобява саламандърът?
Саламандърът наподобява на гущер. Основната разлика от него обаче се състои в съществуване на мокра и гладка кожа при саламандъра, както и обстоятелството, че това животно няма нокти.
Тялото му е с удължена форма и гладко минава в опашна част. Някои типове имат много плътни и жилави тела, в това число огнения саламандър. Останалите членове на фамилията се отличават със стройно и изтънчено тяло.
При всички типове се следят къси крайници, само че при някои крайниците са доста добре развити. Повечето имат 4 пръста на всеки челен крайник и 5 на всеки заден.
Главата на саламандъра е с удължена и леко сплескана форма и изпъкнали черни очи, като предписание имат добре развити клепачи. В региона на главата има добре развити жлези, известни като паротиди. Те са наложителни за всички земноводни. Основната им функционалност е да създават токсин, съдържащ алкалоиди с невротоксично деяние, причиняващо припадъци или парализа на разнообразни бозайници.
Според типа си дължината на възрастен субект варира в необятни граници - от 5 до 180 сантиметра, а отличителна линия на някои типове е, че дължината на опашката на саламандъра надвишава тази на тялото.
В цветово отношение саламандърът също е доста разнороден. Най-ефектен е огненият саламандър, който има ослепителен черно-оранжев цвят и е измежду най-красивите типове. Цветът на саламандрите постоянно е елементарен - черен, кафяв, жълт, маслинов, сив или червеникав. Често в цвета на саламандъра се комбинират няколко нюанса на разнообразни цветове, които са доста истински. Те са показани като линии или петна с друга форма и размер.
Начин на живот на саламандъра
Във водата саламандрите се движат като огъват опашката си наляво и надясно. На сушата се придвижват с две двойки крака. Представителите на фамилията имат неповторима дарба да регенерират опашката и крайниците си.
Те дишат с бели дробове, кожата или лигавицата, когато живеят и на сушата. Тези, които непрекъснато са във водата дишат с бели дробове и външна хрилна система, ситуирана в профил на главата.
Всички не могат да понасят високите температури и по тази причина през деня се крият под камъни, дървета и в изоставени дупки.
Саламандрите са нощни животни, които водят уединен метод на живот. През есента изпадат в хибернация, само че преди този момент се събират в огромни групи, което им оказва помощ да преживеят неподходящия интервал от годината.
Средната дълготрайност на живота на саламандъра е 17 години. Срещат се обаче и същински дълголетници, достигнали до 50 години.
С какво се храни саламандърът?
Саламандрите се хранят нощем най-много с безгръбначни животни. Насекомите, паяците, ларвите, изоподите, мекотелите и червеи са част от хранителната им диета.
Саламандрите, които населяват водната среда, избират риби и раци със междинен размер, само че също и мекотели и земноводни.
Някои типове харесват усета на гъсениците, пеперудите и плужеците и го ловят. Някои ядат тритони и дребни жаби.
Възрастният саламандър ловува, като внезапно се втурва към плячката и се стреми да я погълне едновременно.
Най-често храната се улавя посредством изхвърляне на езика на открито, както вършат жабите. Те са в положение да уловят както движеща се, по този начин и неподвижна храна благодарение на миризмата.
С отровата си те се пазят от животни, които биха ги възприели като плячка.
Размножаване при саламандрите
Чифтосването на саламандъра се правят на сушата. Оплождането е вътрешно, въпреки и не тъкмо в нормалния смисъл. Мъжкият снася в почвата сперматофор. Представлява лигавичен сак със сперма. Женската го улавя, като притиска корема се към земята. Този тип оплождане е присъщ за хвостови земноводни.
След чифтосването от време на време женската снася незабавно огромни яйца във водата, от които се излюпват ларви, присъщи за опашните земноводни. Личинките порастват, губят перките си и се трансформират във възрастни, излизайки от водата.
В други случаи яйцата се задържат в задната част на яйцепровода на женската и се развиват там. После се раждат във водата, като развити ларви, само че майката може да ги носи и до момента в който се трансфорат в същински саламандър.
Тактиката на размножаване при саламандрите варира в необятни граници и зависи от местообитанията.
Зрелостта при саламандъра настава на 2-4 години, когато тялото е достигнало 12-1 4 сантиметра дължина при най-разпространения тип - огнен саламандър.
