Едно от най-известните експозиционни пространства в Италия, които отдават почит

Едно от най-известните експозиционни пространства в Италия, които отдават респект на образците в натюрморта, е перлата на Асти – Palazzo Mazzetti. Посетителите на аристократичната изложба можеха да прегледат най-големите шедьоври в този род на изобразителното изкуство в галерия, която носи съвсем кино заглавие.„ Кошницата на Караваджо, или тайните и загадките на натюрморта “ е упорит план на историка на изкуството Контантино д’Орацио, който наблюдава еволюцията на този художествен род, стъпвайки в действителност върху раменете на колос. Основата на тази огромна селекция от красиви картини, показващи „ мъртвата природа “, е италианският художник Микеланджело Меризи, прочут като Караваджо (1571–1610) по името на града, в който е роден. Градчето Караваджо се намира наоколо до Милано и се прочува точно поради артистичното име на гениалния художник, един от основоположниците на бароковата живопис.Картината на Караваджо „ Кошница с плодове “, основана в интервала 1597–1600 година, е центърът, към който е насочена експозицията. Творбата е поръчана на 23-годишния по това време художник от кардинал Федерико Боромео, а през 1607 година е дарена на библиотека Амброзиана в Милано. Според Д’Орацио точно тази картина е първата стъпка към одобряването на натюрморта като род в изобразителното изкуство. Преди него всеки украсителен детайл е бил единствено артистична добавка към главните герои в картините – древен, исторически или аристократични фигури. „ Караваджо е първият, който заличава човешкото наличие, като резервира единствено плодовете, събрани в кошница, с цел да съобщи обръщение – скритите в облиците на плодовете и зеленчуците метафори на тайния набожен език на католическата черква. Затова не е изненада, че точно в платно, поръчано от кардинала, Караваджо намества препратки към символичната писменост на църквата от това време. И в случай че за необремененото око това са просто плодове и зеленчуци, за осведомения с тайния език кошницата на Караваджо е ключ към закодираната лексика на църквата. Всеки плод, присъстваш в платното, нарисувано от великия занаятчия, има трансцедентално значение – лимонът е знак на чистотата заради своята киселинност, прасковата, формирана от месеста част, костилка и семка, е знак на Троицата, а листата ѝ припомнят език, което е директна покана да се приказва истината. Но може би най-интересни и устойчиви като смисъл изображения (появили се даже на банкнотата от 100 хиляди лири, употребена в интервала 1994–1998) са ябълката и гроздето. На напред във времето в картината на Караваджо се вижда дупчицата в ябълката, направена евентуално от червей, която доближава плода към неговото изгниване. А листата на гроздето наподобяват свежи отляво и сухи отдясно. Според изкуствоведа и куратор на изложбата това са директни препратки към естествения завършек на живота, когато в него се намеси изкушението или вражеското наличие. Към метафорите, закодирани в картината, Караваджо прибавя спомагателен резултат – потреблението на светлината, което е негов непокътнат знак. Листата вляво са свежи и изпъстрени с роса, а тези отдясно към този момент са сухи, съвсем сенки.Кошницата на Караваджо се трансформира във високо вдигната летва, с която мерят силите си доста други италиански художници, включени в селекцията на Д’Орацио. Най-близката отпратка към шедьовъра му е тази на Никола Рение, който рисува картината „ Момчето с поднос със сливи “, от началото на седемнадесети век. Франческо Нолети, Ян Брьогел Младши, Орсола Мадалена Качия, Октавиан Монфор са единствено част от артистите, които дръзват да кръстосат четки с ненадминатия занаятчия в натюрморта – Караваджо.