Едно от най-интересните неща в началото на 2026 г. е

Едно от най-интересните неща при започване на 2026 година е не това, което пазарите демонстрират на повърхността, а това, което стартира да се приказва безшумно зад кулисите. Акциите са покрай върхове, доходността по облигациите наподобява следена, а формалните инфлационни упования остават релативно спокойни. И все пак, измежду портфейлните мениджъри се усеща леко, само че възходящо напрежение към инфлацията – не като базов сюжет, а като риск, който пазарът към момента подценява.На пръв взор нищо трагично не се случва. Десетгодишната рентабилност на американските държавни облигации се движи към 4,1–4,2%, в диапазон, който вложителите към този момент са привикнали да възприемат като „ новото обикновено “. Пазарите на деривати върху инфлацията залагат, че годишният CPI може да се приближи до 2,8% напролет, само че по-късно да се успокои. Акциите, изключително в Съединени американски щати, не престават да се търгуват с убеденост, подкрепени от ентусиазма към изкуствения разсъдък и стабилизирането на банковия бранш. Ако се съди по цените, инфлацията не наподобява като проблем, който изисква незабавно препозициониране.Именно това е, което тревожи част от по-опитните участници. Не тъй като инфлацията към този момент е отвън надзор, а тъй като факторите, които могат да я ускорят, се натрупват отвън общоприетите модели. Един от тях са суровините, и по-специално металите. След избухливия растеж през 2025 година, когато златото и среброто нарастнаха с десетки проценти, придвижването освен не спря, само че стартира да се прелива към индустриалните метали. Медта, стоманата и други основни първични материали за автомобилната промишленост, строителството и инфраструктурата към този момент работят като ценови под, който е мъчно да бъде пренебрегнат. Това не е инфлация от вида „ еднократен потрес “, а по-скоро систематичен напън върху разноските, който постепенно, само че стабилно се трансферира към крайните цени.Към това се прибавя геополитическият декор. Напрежението към Иран, събитията във Венецуела и по-широката военна и енергийна неустановеност не се виждат незабавно в CPI данните, само че трансформират упованията и държанието на фирмите. В такива интервали бизнесът е по-склонен да калкулира по-високи маржове на сигурност, а това значи по-малка подготвеност да всмуква разноските за своя сметка. Ако тези процеси се комбинират с по-високо търсене, инфлацията може да се окаже по-устойчива, в сравнение с пазарът допуска.Особено сензитивна тематика е Федералният запас и въпросът за неговата самостоятелност. Предстоящата промяна на ръководителя през май и сигналите, че президентът Тръмп избира по-агресивно намаление на лихвите, основават спомагателен пласт неустановеност. Исторически пазарите могат да живеят с по-висока инфлация, само че доста по-трудно понасят подозрения по отношение на уговорката на централната банка към ценова непоклатимост. Дори намек, че Фед може да бъде по-политически предразположен, е задоволителен, с цел да промени дълготрайните инфлационни упования – развой, който нормално се случва постепенно, само че е извънредно сложен за превръщане.Картината се усложнява в допълнение от взрива в изкуствения разсъдък. Огромните вложения в центрове за данни, инфраструктура и сила основават нови източници на търсене за електричество, метали и строителни материали. Това не е повтаряем каприз, а дълготрайна промяна, която има капацитета да поддържа по-високи входни разноски за години напред. В този смисъл инфлацията, обвързвана с AI, не наподобява на тази от пандемията – тя не е резултат от срив във веригите на доставки, а от целеустремено, масирано финансово струпване.Интересното е, че макар всички тези фактори, пазарът като цяло отхвърля да направи огромни залози. Повечето портфейлни мениджъри остават релативно неутрални, заобикалят дълготрайни залози върху нескончаем спад или внезапен скок на лихвите и избират принадлежности с плаваща рентабилност или по-къс матуритет. Това държание единствено по себе си е показателно. То не приказва за суматоха, а за чувство, че салдото на рисковете се измества, без да е ясно в коя посока ще се материализира.Ключовият сигнал, който мнозина наблюдават, е облигационният пазар. Ако доходността по дълготрайните облигации излезе бързо и безапелационно от настоящия си диапазон, това би било знак, че инфлационните опасения стартират да се ценообразуват по-сериозно. Засега това не се е случило. Но точно фактът, че толкоз доста евентуални шокове към момента не са отразени в цените, кара портфейлните мениджъри да „ шушукат “, вместо да работят шумно.В последна сметка 2026 година не наподобява като година, в която инфлацията неизбежно ще излезе отвън надзор. Но все по-малко наподобява и като година, в която казусът е дефинитивно решен. Истинският риск не е в един неприятен месечен CPI доклад, а в последователното струпване на фактори, които могат да създадат инфлацията по-лепкава и по-трудна за преодоляване, изключително в случай че паричната политика се окаже под политически напън. Пазарите към момента са спокойни. Професионалистите – не напълно. И тъкмо в тази разлика сред цените и вътрешните диалози се крие най-интересната история на момента.*Материалът е с изчерпателен харектер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.