Ето какво представлява тревожната привързаност
Едно от най-големите провокации за всеки човек е да реализира баланс сред конфликтните си стремежи за самостоятелност (индивидуалност и свобода) и желанието за непосредственост и приемане от хората, които са значими за него.
Необходимостта от принадлежност се корени в нашата система на обвързаност. Привързаността е вродена система, която стимулира бебето да търси непосредственост с грижещия се за него, изключително в рискови и несигурни обстановки.
Системата за обвързаност играе значима роля в регулирането на страстите, което разрешава на хората да се оправят с тревожни събития. Когато човеци (бебета, деца или възрастни) са застрашени или отхвърлени, системата за привързване се задейства и провокира старания за облекчение на бедствието и възобновяване на възприятието за сигурност. В отговор фигурата за обвързаност обезпечава комфорт и убеденост, като по този метод разрешава на засегнатите лица да си възвърнат възприятието на мира.
Чувството на мира от своя страна обезпечава убеденост, че човек е заслужен за любовта на другите и че значимите за него хора ще бъдат отзивчиви/подкрепящи в миг на потребност. Това възприятие за сигурност е източник на резистентност в сложни интервали и изграждащ детайл от психологичното здраве и обществената акомодация. Уверените хора се възприемат като скъпи, привлекателни и специфични. Те се усещат разбрани, утвърдени/приети от техните фигури на обвързаност.
Повтарящите се взаимоотношения с фигурите за обвързаност са душевен завършени като тактики " ако-тогава " за ръководство на напрежението: " Ако съм с колегата си, тогава ще се усещам в сигурност ". Тоест, даже единствено мисълта за фигурата за обвързаност, без физическото й наличие, може да накара човек да се усеща спокоен и в сигурност.
Но когато фигурите за обвързаност на индивида са ненадеждни, той може да развие хронична неустановеност във връзка с околните си връзки. Съмненията по отношение на поддръжката на значимите му хора може да предизвика и терзания за неговата обществена полезност. Следователно той ще предприеме разнообразни тактики за справяне със заканите и отрицателните страсти. Тези несигурни стилове (модели) на държание са известни като „ отбягване на обвързаност “ и „ тревожна обвързаност “.
Избягващият жанр включва отказване на потребностите от обвързаност, угнетяване на обвързваните с привързаността мисли и страсти. Хората, които заобикалят привързаността, не имат вяра в положителната воля на сътрудниците и се пробват да поддържат прочувствена самостоятелност и отдалеченост. Според проучване към един на четирима души имат сходен жанр на обвързаност, до момента в който всеки пети демонстрира обезпокоителен вид обвързаност.
Тревожната обвързаност е обвързвана с повече възходи и спадове в връзките, до момента в който отбягването е обвързвано с изцяло ниско равнище на задоволеност от връзката. Хората с тревожна обвързаност се тормозят, че сътрудникът им няма да бъде разполагаем в моменти на потребност. Те настойчиво ще пробват да получат убеденост и обич от другите, частично заради подозренията си в личната си стойност и достолепие. Страхът им да не бъдат отхвърлени постоянно може да бъде мощен претекст да употребяват секса като значим път за търсене на непосредственост и облекчаване на неудовлетворените потребности от обвързаност (напр. реализиране на фамилиарност, утвърждение и увереност). Класически симптом на тревожна обвързаност е голямата амплитуда в възприятията, които изпитва човек. Хората с подобен вид обвързаност прекарват прекомерно доста време в мисли за това какво желае сътрудникът им. Това елементарно може да премине от възприятие на мощна обвързаност към предпочитание за самостоятелност.
Смята се, че ранните взаимоотношения на привързаността оформят моделите на обвързаност на хората в зрелост. Например, убеден възрастен, който има пълноценна и здравословна връзка с сантименталния си сътрудник, се усеща сигурен и обвързван. От друга страна, разлъка с сантиментален сътрудник може да провокира меланхолия измежду хората с тревожна обвързаност, тъй като тяхната паника се отнася съответно до раздялата и изоставянето. Тези, които страдат от пристъпи на суматоха, постоянно имат история на детска тревога. Пристъпите на суматоха и страхът от разлъка основават чувството, че центърът на комфорта или стабилността е внезапно отхвърлен.
За благополучие, проучванията демонстрират, че системата на обвързаност на индивида, дружно с възприятието за сигурност, може да бъде изменена към по-добро. Например, сътрудник, който работи като надеждна фигура на обвързаност, може да възвърне чувството за сигурност и да помогне на индивида да действа по-спокойно. Терапията също може да бъде потребна.
Източник: Framar.bg
