Войните, които за малко да се случат
Едно от обичаните занимания на хората в предишното е, от нашата позиция на относителен мир, да водят война безпределно. Затова е забавно и изключително любопитно, когато четем за моменти, в които нещата явно отиват на бой… само че не стигат до там. Ето лист на няколко войни, които съвсем се случиха.
През ноември 1861 година, през първите месеци на Гражданската война в Съединени американски щати, корабът на Военноморски сили на Съединени американски щати Сан Хакинто стопира неутралния английски транспортен съд Трент (моментът е художествено пресъздаден в изображението) и екипажът му се качва на борда при британците, с цел да прегледа. Там моряците от Сан Хасинто откриват двама дипломати от Конфедерацията, които след това са арестувани. Дипломатите са на път да се опитат да убедят британците и французите да оказват помощ на Конфедерациите в Гражданската война.
Конфедерацията също по този начин търси да бъда разпозната интернационално.
Завземането на кораба провокира извънреден яд в Англия, защото формалните лица в страната са афектирани и в този момент жадуват за война със Съединени американски щати – надлежно укрепят военните си сили там и желаят опрощение.
Президентът Ейбрахам Линкълн не желае да влиза във война с Англия или Франция тъкмо в този момент и по тази причина в последна сметка освобождава двамата дипломати и осъжда капитана на Сан Хасинто.
Близо до зенита на Студената война през 1963 година държавното управление на Съединени американски щати вкарва Системата за незабавно лъчение, която дава опция бързо да се предава значима информация на нацията по време на нуклеарна офанзива. Тази система се тества всяка седмица, с цел да се подсигурява, че телевизионните оператори и мрежите са подготвени, в случай че би трябвало да бъде предадено същинско известие.
Една събота заран през 1971 година обаче, същинско известие е излъчено до нацията вместо планувания тест. „ Това е Известие за незабавни дейности (EAN), ориентирано от президента “, се споделя в известието. „ Нормалното лъчение ще спре неотложно. “
Веднъж на всеки три месеца телевизионните оператори получават лист с кодове, по един за всеки ден. Когато има сигнал, в случай че станцията получи код за засвидетелствуване, който подхожда на този, който е за съответния ден, хората от малкия екран знаят, че сигналът е действителен. Във въпросния ден обаче става неточност и инцидентно се изпраща верния код – Омраза – към телевизионните оператори, което ги кара да задействат действителен сигнал.
След 40 минути суматоха и шест опита да се анулира сигнала, на нацията въпреки всичко е казано, че това в действителност е просто тест. Въпреки че е ужасяваща, подправената тревога разкри редица проблеми със системата, свързани най-много с това, че някои телевизионни оператори в действителност не съумяват да пуснат сигнала.
Дата е 14 януари 1858 година и френският император Наполеон III пътува по претъпканата парижка улица, когато внезапно италианският националист Феличе Орсини (на изображението) хвърля три бомби по каретата му! Последвалите детонации не съумяват да навредят на Наполеон, само че убиват 8 души в тълпите и раняват още 140.
Разследването, което французите вършат на Орсини открива, че той неотдавна е посетил Англия и се е сдобил с експлозивите там. Така те вземат решение, че Англия е забъркана в атентата, и надлежно са гневни. От другата страна на Ламанша британците са изцяло шокирани от по този начин създалата се обстановка.
По това време те не са в положение за война, само че за тяхно благополучие, вниманието на Франция е отклонено към битката против Австрия през идната година…
По време на политическа битка в края на 20-те години на предишния век Сталин употребява подправената опасност от идно настъпление, с цел да укрепи властта си.
Ленин е умрял неотдавна и битката за неговото място е жестока измежду политическите фигури на Съюз на съветските социалистически републики. За да затвърди позицията си, Сталин ловко употребява тактичност на плашене, с цел да си проправи път.
През 1927 година той стартира да твърди, че Съюз на съветските социалистически републики е на път да бъде атакуван от многочислените си врагове; мощна пропагандна акция убеждава цялата страна, че скоро ще стартира война. Това обаче е допустимо най-далеч от истината, защото множеството европейски сили към момента се възвръщат от Първата международна война, която завършва по-малко от десетилетие преди този момент. Но проектът му проработва и той съумява да завладее както руското общество, по този начин и политическата сцена в Съюз на съветските социалистически републики.
През 70-те години на 19 век Франция подхваща огромно превъоръжаване след неуместното си проваляне против Прусия при започване на десетилетието. Превъоръжаването има за цел да предотврати повторната загуба, само че разстройва някои от съседите на Франция.
Ото декор Бисмарк, тогавашният канцлер на Германия, се пробва да завоюва благосклонностите на нацията, като нанася предпазен удар против все по-способната Франция. За да направи това, той стартира акция с която да се хареса пред обществеността.
Статия в известен берлински вестник, евентуално отпечатана по искане на Бисмарк, носи заглавието „ Вижда ли се война? “ Статията съумява да убеди обществеността, само че Англия и Русия употребяват дипломатически напън, с цел да скапват упоритостите на Германия.
Въпреки че тази война е предотвратена, фактът, че и Русия, и Англия не гледат с положително око на тях, подтиква германците да изготвят военен проект за борба на два фронта. Който по-късно ще се употребява по време на Първата международна война.
