,fit(1920:897)&format=webp)
Поколението Z и битката за дигитална справедливост, която превзема Европа
Една вечер през април 2020 година, в самото начало на пандемията от COVID-19, 21-годишната Шанли Клемо Макларън преглежда обществените мрежи, когато попада на обява на сестра си в Snapchat.
„ Хора, не би трябвало да вършиме това. Тези fisha сметки са рискови. Момичета, пазете се! “, гласи видеото. „ Попитах я какво е fisha. Бях единствено на 21, само че в оня миг се почувствах остаряла “, споделя Шанли пред The Guardian.
Ситуацията се оказва сериозна.
Сестра ѝ демонстрира профил в Snapchat с името „ fisha “ (френски диалект за обществено унижение), последван от пощенския код на техния квартал в Париж. Профилът съдържа откраднати интимни фотоси на ученички, оповестени дружно с персоналните им данни – телефони, адреси и имена.
„ Имаше всичко належащо, с цел да бъдат тези девойки открити и сложени в действителна заплаха “, изяснява Макларън.
Двете сестри и техни другари рапортуват профила десетки пъти, само че реакция от страна на Snapchat в началото липсва.
Оказва се, че това не е изолиран случай – сходни сметки се появяват за разнообразни градове из цяла Франция. Изправени пред неналичието на своевременна модерация, девойките вземат решение да работят сами, стартирайки хаштага #StopFisha.
От самостоятелен митинг към проведено придвижване
Това, което стартира като сигнал за неправда, прераства в придвижване.
Хаштагът придобива известност, медиите обръщат внимание на казуса, а френското държавно управление започва осведомителна акция за правните последствия от онлайн издевателството.
Усилията дават резултат. Днес #StopFisha има статут на „ приближен сътрудник “ на Snapchat и TikTok – когато организацията подаде сигнал за неправилно наличие, платформите го отстраняват в границите на няколко часа.
„ Разбрах, че в случай че искаш смяна в обществото, единичната концепция не е задоволителна. Имаш потребност от поддръжка “, споделя Шанли, която през днешния ден е на 26 години.
Четири години по-късно тази тактика се ползва в по-голям мащаб.
Макларън и млади деятели от цяла Европа сплотяват старания в разговора с огромните софтуерни компании. Тяхната теза е, че въпреки самостоятелно потребителите да имат малко въздействие, групово те са основен детайл от бизнес модела на корпорациите.
Предизвикателствата пред първото „ цифрово “ потомство
Това е първото потомство, израснало напълно в ерата на обществените мрежи. Те са най-активните консуматори, само че и първите, които се сблъскват с отрицателните резултати на технологиите. Сред главните проблеми, които деятелите показват, са логаритмите за задържане на вниманието, езикът на омразата, изнудването с интимни фрагменти (т.нар. sextortion) и разпространяването на генерирано от изкуствен интелект наличие.
„ В цяла Европа едно потомство минава през тиха рецесия “, се показва в отчет на обединението People vs Big Tech, визирайки растежа на тревогата и депресивните положения измежду младежите.
В отговор се основава придвижването Ctrl+Alt+Reclaim – организация за цифрови права, водена от хора на възраст сред 15 и 29 години. Тяхното главно искане е включване на младежите в процеса на взимане на решения: „ Нищо за нас без нас “. Организацията упорства за по-голяма бистрота на логаритмите и по-строг надзор върху персоналните данни.
Алгоритми и обществени групи
За деятели като Ясин (23 г.) – небинарна персона от Северна Африка, живееща в Германия – провокациите са многопластови. В изявление за The Guardian Ясин споделя, че софтуерните системи от време на време основават спънки за избрани обществени групи, в това число мигранти и представители на ЛГБТ общността.
Според деятеля системите постоянно отразяват пристрастията на средата, в която са основани, което може да докара до пречистване или ограничение на наличие (т.нар. shadow-banning). Ясин показва още, че условията за верификация на самоличността могат да затруднят достъпа на бежанци или хора с безреден статут до онлайн услуги.
Човешката цена на ангажираността
За Адел Зейнеп Уолтън тематиката е обвързвана с персонална покруса. През 2022 година тя губи сестра си Ейми, която поставя завършек на живота си на 21-годишна възраст. Преди гибелта си младата жена е посещавала онлайн конгреси, където постоянно биват обсъждани тематики като самонараняване.
„ Поколения като моето одобряваха за обикновено да водят ежедневна борба със зависимостта към устройствата. Смятахме, че казусът е в нас “, споделя Адел.
Проучвайки тематиката за книга, която написа по тематиката, Уолтън стига до извода, че потребителите имат стеснен надзор върху наличието, което им се предлага.
„ Дори да маркирате, че не желаете да виждате несъмнено наличие, логаритъмът постоянно го демонстрира още веднъж, в случай че то генерира реакции “, твърди тя.
Алисия Колийн, експерт по данни (Data Science), разяснява тематиката от професионална позиция.
„ Учиха ме да групирам допустимо най-вече данни и да сътворявам модели за предугаждане на държанието. Етичните аспекти обаче рядко бяха част от полемиката “, споделя тя пред The Guardian.
Според Колийн обществените мрежи са трансформирали персоналните данни в скъп актив, което е консолидирало забележителна власт в ръцете на софтуерния бранш.
Политическата конюнктура в международен мащаб също оказва въздействие върху модерацията на наличие. След измененията в ръководството на обществената мрежа X, а по-късно и с новините към Meta, се следи наклонност към понижаване на екипите за инспекция на обстоятелства.
В Европа Актът за цифровите услуги (DSA) слага нови рамки, само че софтуерните компании постоянно аргументират позицията си, че прекомерните регулации могат да забавят нововъведенията. Алисия Колийн обаче отвърна тази теза: „ Единственото, което неналичието на регулация предизвиква, е нездравословната иновация “.
Докато държавните управления разискват ограничения – като възбраната на обществени мрежи за лица под 16 години в Австралия – деятелите от Ctrl+Alt+Reclaim преглеждат разнообразни подходи.
Сред концепциите са основаване на различни платформи с обществено финансиране или потребителски акции.
Съществува и самостоятелен метод: ограничение на наличието онлайн. „ Другата страна на монетата е да понижим времето си пред екрана “, обобщава Адел Уолтън. „ Наложи се да пренастроя навиците си, с цел да привикна още веднъж с общуването онлайн. Всъщност, възобновяване на действителната връзка посред ни е стъпка в вярната посока. “
„ Хора, не би трябвало да вършиме това. Тези fisha сметки са рискови. Момичета, пазете се! “, гласи видеото. „ Попитах я какво е fisha. Бях единствено на 21, само че в оня миг се почувствах остаряла “, споделя Шанли пред The Guardian.
Ситуацията се оказва сериозна.
Сестра ѝ демонстрира профил в Snapchat с името „ fisha “ (френски диалект за обществено унижение), последван от пощенския код на техния квартал в Париж. Профилът съдържа откраднати интимни фотоси на ученички, оповестени дружно с персоналните им данни – телефони, адреси и имена.
„ Имаше всичко належащо, с цел да бъдат тези девойки открити и сложени в действителна заплаха “, изяснява Макларън.
Двете сестри и техни другари рапортуват профила десетки пъти, само че реакция от страна на Snapchat в началото липсва.
Оказва се, че това не е изолиран случай – сходни сметки се появяват за разнообразни градове из цяла Франция. Изправени пред неналичието на своевременна модерация, девойките вземат решение да работят сами, стартирайки хаштага #StopFisha.
От самостоятелен митинг към проведено придвижване
Това, което стартира като сигнал за неправда, прераства в придвижване.
Хаштагът придобива известност, медиите обръщат внимание на казуса, а френското държавно управление започва осведомителна акция за правните последствия от онлайн издевателството.
Усилията дават резултат. Днес #StopFisha има статут на „ приближен сътрудник “ на Snapchat и TikTok – когато организацията подаде сигнал за неправилно наличие, платформите го отстраняват в границите на няколко часа.
„ Разбрах, че в случай че искаш смяна в обществото, единичната концепция не е задоволителна. Имаш потребност от поддръжка “, споделя Шанли, която през днешния ден е на 26 години.
Четири години по-късно тази тактика се ползва в по-голям мащаб.
Макларън и млади деятели от цяла Европа сплотяват старания в разговора с огромните софтуерни компании. Тяхната теза е, че въпреки самостоятелно потребителите да имат малко въздействие, групово те са основен детайл от бизнес модела на корпорациите.
Предизвикателствата пред първото „ цифрово “ потомство
Това е първото потомство, израснало напълно в ерата на обществените мрежи. Те са най-активните консуматори, само че и първите, които се сблъскват с отрицателните резултати на технологиите. Сред главните проблеми, които деятелите показват, са логаритмите за задържане на вниманието, езикът на омразата, изнудването с интимни фрагменти (т.нар. sextortion) и разпространяването на генерирано от изкуствен интелект наличие.
„ В цяла Европа едно потомство минава през тиха рецесия “, се показва в отчет на обединението People vs Big Tech, визирайки растежа на тревогата и депресивните положения измежду младежите.
В отговор се основава придвижването Ctrl+Alt+Reclaim – организация за цифрови права, водена от хора на възраст сред 15 и 29 години. Тяхното главно искане е включване на младежите в процеса на взимане на решения: „ Нищо за нас без нас “. Организацията упорства за по-голяма бистрота на логаритмите и по-строг надзор върху персоналните данни.
Алгоритми и обществени групи
За деятели като Ясин (23 г.) – небинарна персона от Северна Африка, живееща в Германия – провокациите са многопластови. В изявление за The Guardian Ясин споделя, че софтуерните системи от време на време основават спънки за избрани обществени групи, в това число мигранти и представители на ЛГБТ общността.
Според деятеля системите постоянно отразяват пристрастията на средата, в която са основани, което може да докара до пречистване или ограничение на наличие (т.нар. shadow-banning). Ясин показва още, че условията за верификация на самоличността могат да затруднят достъпа на бежанци или хора с безреден статут до онлайн услуги.
Човешката цена на ангажираността
За Адел Зейнеп Уолтън тематиката е обвързвана с персонална покруса. През 2022 година тя губи сестра си Ейми, която поставя завършек на живота си на 21-годишна възраст. Преди гибелта си младата жена е посещавала онлайн конгреси, където постоянно биват обсъждани тематики като самонараняване.
„ Поколения като моето одобряваха за обикновено да водят ежедневна борба със зависимостта към устройствата. Смятахме, че казусът е в нас “, споделя Адел.
Проучвайки тематиката за книга, която написа по тематиката, Уолтън стига до извода, че потребителите имат стеснен надзор върху наличието, което им се предлага.
„ Дори да маркирате, че не желаете да виждате несъмнено наличие, логаритъмът постоянно го демонстрира още веднъж, в случай че то генерира реакции “, твърди тя.
Алисия Колийн, експерт по данни (Data Science), разяснява тематиката от професионална позиция.
„ Учиха ме да групирам допустимо най-вече данни и да сътворявам модели за предугаждане на държанието. Етичните аспекти обаче рядко бяха част от полемиката “, споделя тя пред The Guardian.
Според Колийн обществените мрежи са трансформирали персоналните данни в скъп актив, което е консолидирало забележителна власт в ръцете на софтуерния бранш.
Политическата конюнктура в международен мащаб също оказва въздействие върху модерацията на наличие. След измененията в ръководството на обществената мрежа X, а по-късно и с новините към Meta, се следи наклонност към понижаване на екипите за инспекция на обстоятелства.
В Европа Актът за цифровите услуги (DSA) слага нови рамки, само че софтуерните компании постоянно аргументират позицията си, че прекомерните регулации могат да забавят нововъведенията. Алисия Колийн обаче отвърна тази теза: „ Единственото, което неналичието на регулация предизвиква, е нездравословната иновация “.
Докато държавните управления разискват ограничения – като възбраната на обществени мрежи за лица под 16 години в Австралия – деятелите от Ctrl+Alt+Reclaim преглеждат разнообразни подходи.
Сред концепциите са основаване на различни платформи с обществено финансиране или потребителски акции.
Съществува и самостоятелен метод: ограничение на наличието онлайн. „ Другата страна на монетата е да понижим времето си пред екрана “, обобщава Адел Уолтън. „ Наложи се да пренастроя навиците си, с цел да привикна още веднъж с общуването онлайн. Всъщност, възобновяване на действителната връзка посред ни е стъпка в вярната посока. “
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ