Една седмица пред 31 март 1922 г. фермерът Андреас Грюбер

Една седмица пред 31 март 1922 година фермерът Андреас Грюбер вижда нещо необичайно в своя чифлик. Открива непознати стъпки, които водят от гората към неговия дом, само че няма никакви стъпки, които да се отдалечават от него. Грюбер по този начин и не споделя това на полицията, а и дребната плантация се намира на към 100 километра от Мюнхен и постоянно е известна като безшумно и умерено място, което не притегля толкоз доста хора. Близо до Вайдхофен, тя постоянно е кей за хора, които желаят да се отделят от цивилизацията и да се насладят на по-семплия живот. 

Никой не схваща за какво индивидът не го прави, само че най-вероятно е имал шанса да спести доста главоболия и даже животи, като своя личен. На 31 март незнаен причинител притегля всичките 6 индивида от фамилията му и ги убива. Жертвите са Андреас, неговата брачна половинка Казилия, старата им щерка Виктория и тяхната по-голяма внучка – също Казилия. Телата им са открити във фермата, като всички са избити с секира. Прислужницата Мария и по-малкото дете на Виктория – Йозеф, са убити в дома, до момента в който спят.

Една седмица по-късно, към 4 април, съседи, дружно с няколко индивида от града, стопират пред въпросната плантация. Малката Казилия не е отишла на учебно заведение в продължение на два дни, а пощальонът забелязал, че пликовете почнали да пълнят пощата. Нещо явно не е наред и незабавно се позвънява в полицията. Телата са открити доста бързо, стартира следствие и цялата околност е на крайник в издирването на злодея. Никой няма отговор за какво се е стигнало до толкоз кървава кавга. Това, което би трябвало да разберем е, че през годините има над 100 обвинени, като последният записан е през 1986 година и до през днешния ден няма никаква визия кой е направил това ликвидиране.

Отначало се счита, че жертвите са умрели от раните си, само че откакто се прави аутопсия, излиза наяве, че дребната Казилия е живяла с часове, преди да почине от шока. Липсват ѝ кичури коса, като се има вяра, че най-вероятно детето се е скубало единствено. Разпитани са мнозина, само че в никакъв случай няма открит провинен или човек, който да даде някакъв отговор какво в действителност се е случило, няма причина, няма и претекст за убийството. Съседите си спомнят, че Андреас е чувал стъпки на тавана, освен това няколко дни, откакто вижда следите в мократа почва, изгубил си ключовете за бараката, където стои инструмента на убийството.  Открива и вестник, който в никакъв случай не е закупувал, като същият стоял в дома му. Полицията също по този начин открива, че прислужницата, която е работила преди Мария, напуснала фермата към 6 месеца по-рано, тъй като считала, че къщата е населявана от духове.

Жената заявявала, че постоянно чува гласове и това водило до по-сериозен дискомфорт. С тези показания се стига до заключението, че най-вероятно килърът или убийците – въпреки всичко се чували гласове, не просто един глас – най-вероятно са били на територията най-малко шест месеца, преди да се стигне до клането. Разпитвани са най-различни хора, само че нито не демонстрира даже някаква форма на подозрения. След като следствието е завършено, телата са изпратени за аутопсия. Главите им са отстранени в Мюнхен, с цел да се търсят някакви следи. Извикани са даже ясновидци, които могат да оказват помощ, а с цел да стане обстановката още по-лоша, скоро стартира Втората Световна война. Най-накрая телата от фермата са заровени без глави в близкото градче.

Дълго време се счита, че всичко е опит за грабеж, който приключва прекомерно зле, единственият проблем е, че когато служителите на реда стартират да вършат следствието, откриват всички спестявания на семейството – недокоснати. Знае се, че причинителят е останал известно време, тъй като добитъкът е бил сит, рязано е месо от долапа и цялостен самун е употребяван на масата. Смята се, че множеството жертви отиват плевнята, откакто чуват животните, които непрекъснато били уплашени. Всеки един гражданин е влизал и в никакъв случай не излизал.

Вечерта след убийството – подсещаме, че към 3 дни никой не схванал какво се е случило – минаващият художник Микаел Прекъл вижда, че някой е запалил пещта. Непознат човек се приближава до него с фенер и го заслепява, като Микаел по този начин и не съумява да види кой е и взема решение да продължи по пътя си, единственото, което си спомня е, че от пещта се носи отвратителна миризма. На 1 април в 3 часа през нощта, различен фермер на име Симо Рейбландер минава около къщата, вижда две непознати фигури при започване на гората, които се обръщат, с цел да не може да види лицата им.

През средата на май 1927 година се появява нов пътешественик в района, когато локалните поданици го питат какво прави там, дали познава някого и дали въобще има работа, бързо го упрекват за всичко осъществено и преди да се усетят, непознатият съумява да избяга в гората и в никакъв случай повече не е открит. Всичко остава в историята на градските митове. Твърди се, че брачният партньор на Виктория – Карл Габриел е погубен на фронта във Франция при артилерийски огън. Тялото му в никакъв случай не е открито, само че две години след гибелта му, неговата брачна половинка ражда дете. Местните злословия настояват, че най-вероятно бащата на Виктория – Андреас има някаква интервенция в раждането.

След края на Втората Световна война, когато някои от бойците са освободени от руските лагери, стартират да описват за руски комендант, който приказвал брилянтно на немски и се признал за килъра във въпросната плантация. Макар и да няма публична информация, мнозина считат, че тъкмо Габриел може да се окаже сътрудникът, тъй като самият постоянно признавал, че желае да отиде в Русия. Нещо още по-интересно е, че тялото му по този начин и не е намерено по време на Първата Световна война, само че по какъв начин тъкмо се намира тяло след артилерийска офанзива. Другият забавен човек е по този начин наречения Лоренц Шитенбайер.

Той също се считал за татко на дребния Йозеф. Когато станало ясно, че нещо не е наред във фермата, той и още няколко души отиват и чупят портата на двора, само че когато откриват телата в плевнята и по-късно се пробват да разбият вратата на дома, Лоренц вади ключ и отключва вратата. Съседите си спомнят, че преди няколко дни е изчезна ключ. Лоренц влиза самичък, тъй като декларира, че убийците може да са още в дома, като никой не схваща за какво го прави. Според думите на останалите очевидци, той се опитвал да откри сина си Йозеф. Знае се, че Лоренц е пипал телата на жертвите и по този метод попречва доста грубо следствието. В идващите години точно този човек ще споделя доста повече и то информация, която може да се знае единствено и само от евентуалния причинител. Често и мнозина го забелязвали да посещава разрушената плантация през 1925 година

Подозренията против него също не закъсняват, като претекстът е, че Виктория можела да изиска прехрана за сина си. Така и не излиза наяве какво в действителност се случва. Но до гибелта си през 1941 година Лоренц печели няколко каузи, в които отхвърля клеветите си по собствен адрес. През лятото на 1919/1920 година двама души работят във фермата на Андреас. Единият е Петер Вебер, а другият е Йозеф Бетц. Вебер постоянно приказвал за фермата и даже знаел, че детето там е било дело на блудничество и даже предложил да атакуван и оберат фермата, откакто няма никакъв късмет някой да ги открие – бил е доста прав. Йозеф обаче отхвърля да одобри тази оферта и с времето Вебер стопира да приказва.

Според показанията на Крезенц Ригер – прислужницата, която напуща фермата, откакто има вяра, че е населявана. Извършителите са Антон и Карл Бичлер. Двамата също работили и помагали за събирането на реколтата, като познавали доста добре окръга. Антон, постоянно се шегувал, че семейството си го просела и един ден ще бъде открита мъртво. Бившата прислужница си спомня, че фермерското куче било извънредно злобно и лаело по всички, само че не и по Антон. След като двамата братя са влизали във фермата, публично може да се счита за претекст. Една вечер си спомня, че фамилията приказва с чужд човек, за който се има вяра, че е точно Карл. Гьорг Сийгл се счита за третия участник, който доста добре знаел финансовото положение на фамилията. Смята се, че той е съумял да влезе в дома на 20 ноември 1920 година и е откраднал много скъпи движимости. Същият отхвърля всичко, с изключение на обстоятелството, че е направил избрани стенописи по дръжката на брадвата, която се е озовала върху черепите на жертвите, както и знаел къде тъкмо се намира същия инструмент.

Прислужницата си спомня и още доста други хора, които са я разпитвали за фамилията. Слуховете, че притежателите били богати, не е убягнало и на Йозеф Талер, който постоянно заявявал, че знае кой-къде спи. Авторът Бил Джеймс прави още едно забавно изобретение в книгата си „ Човекът от влака “. Той счита, че килърът се споделя Пол Мюлер. Същият причинител прави сходни закононарушения в Съединени американски щати, като от самото начало избирал фамилии, които са по-отдалечени от градовете. Джеймс доближава до това умозаключение, откакто се среща със случая в Германия, малко по-късно стартират да се разгласяват сходни закононарушения, първо в Колорадо, по-късно и в Канзас.

Единственото, което се знае до този миг е, че немската полиция към момента не се е отказала от случая, въпреки и много дълго време да пази тайната, за следващ път се употребяват по-модерните средства за откриването на крайния резултат, а какво в действителност се случва, това следва да разберем в някакъв миг, изключително в случай че имаме вяра на информацията.

Снимки: Wikipedia