В щастието не съм имал приятели ♥ Николай РЬОРИХ и мъдростта на „Викингът Гримр”
Една алегория на великия съветски създател, мъдрец, просветник и мистик Николай Рьорих за другарските сърца, които мъчно се отварят за личното ни благополучие.
♥ Викингът Гримр
Викингът Гримр стана доста остарял. Преди години той беше най-хубавият водач и за него знаеха даже в далечни страни. Но в този момент викингът към този момент не излиза в морето с бързоходния си змей. Гримр беше благороден човек. Денем седи викингът на високия пруст, раздава правораздаване и гледа с умно око хорските кавги.
Гримр прекарва дълго време с другари. И в този момент при него са надошли всякакви другари. Гримр наля в делвата медовина и я сервира, с цел да пият всички и всеки да си каже най-голямото предпочитание. Всеки споделяше нещо друго. Богатите желаеха респект. На бедните им се щеше да забогатеят. По-глупавите желаеха да стартират живота си изначало, а мъдрите поглеждаха оттатък границата на гибелта. Младите желаеха да се отличат в борба, беше ги боязън, че животът им ще премине в тишина без победа.
Гримр взе делвата финален, както прилича на собственик, и понечи да заприказва, само че се замисли и дълго гледа надолу, а косата падна като бял калпак на челото му. После викингът сподели:
– Иска ми се да имам другар, най-малко един правилен другар!
Тогава се раздвижиха към Гримр гостите му, та чак масите заскърцаха, всички започнаха да приказват един през различен:
– Гримр – по този начин заприказва Олав, който беше пристигнал от Мечата котловина, – белким не съм ти бил другар? Когато бързаше да спасиш живота си в заточение, кой пръв ти подаде ръка и помоли краля да те върне? Спомни си за твоя другар!
От другата страна се мъчеше да огледа Гримр право в очите викингът Харалд и говореше, а с ръка се заканваше:
– Ей, слушай Гримр! Когато врагове изгориха чифлика ти и отмъкнаха благосъстоянието ти, у кого живя по това време? Кой построи дружно с теб новата ти къща? Спомни си за твоя другар!
До него като гарван грачеше доста остарелият Ейрик, по прякор Червения:
– Гримр! В борбата край Северната планина кой държа щита над главата ти? Кой пое удара вместо теб? Спомни си за своя другар!
– Гримр! Кой не повярва, когато те наклеветиха твоите врагове? Спомни си!
– Гримр, ти сподели неразумна дума! Ти, към този момент беловласият и остарелият, който доста си видял в живота! Не е хубаво, че забравяш приятелите си, които са ти били правилни даже по време на твоите страдания и несгоди.
Тогава Гримр стана и стартира по този начин:
– Искам да ви кажа. Помня всичко, което сте сторили за мен; боговете са ми очевидци. Аз ви обичам, но в този момент се сетих за една моя доста остаряла мисъл и споделих невъзможна дума. Вие сте ми другари, вие сте ми приятели в нещастията и по тази причина съм ви признателен. Но ще ви кажа истината: в щастието не съм имал другари. И такива въобще няма, не съществуват на земята. Бил съм благополучен доста рядко, даже не е мъчно да си спомня по кое време точно.
Бях благополучен след борбата с датчаните, когато потопихме край Лебедовия нос 100 датски ладии. Всички мои дружинници запяха свещената ария и ме понесоха на щит. Аз бях благополучен. И всички ми споделяха приятни думи, но сърцата на приятелите мълчаха.
Не съм имал другари в благополучие.
Бях благополучен, когато кралят ме предложения на лов. Убих дванайсет мечки и спасих краля, когато лосът искаше да го промуши. Тогава кралят ме целуна и ме назова най-хубавият всред мъжете. Всички ми споделяха приятни думи, само че на сърцата на приятелите ми не им беше прелестно.
Не познавам другари в благополучие.
Всички назоваха Ингерда най-красивата госпожица. Заради нея ставаха дуели и в тях починаха много хора. А аз я доведох в дома си като жена. Честитяха ми и ми беше хубаво, само че думите на моите другари не бяха от сърце.
Не имам вяра да има другари в благополучие.
При благополучие в никакъв случай няма другари.
Не помня майка си, а жена ми не живя дълго. Не знам били ли са те такива другари. Веднъж ми се случи да видя такова нещо. Една жена хранеше неясно и оскъдно дете, а до нея седеше друго – крепко, и то също беше гладно. Попитах дамата за какво не обръща внимание на здравото дете, което на всичко от горната страна беше и здравата. Жената ми отговори: „ Обичам ги и двете, само че това е болно и нещастно. ”
Когато ме сполети злощастие, аз, клетият, се държа за приятелите си. Но при благополучие заставам самичък, като че ли на висока планина. Човек по време на благополучие е доста високо, а сърцата ни са отворени единствено надолу. В моето злощастие вие, другари, сте живели за себе си.
Ще ви кажа и това, че думите ми бяха невъзможни, и в благополучие няма другар, другояче той не ще бъде човек.
Всички сметнаха думите на викинга Гримр за чудати и мнозина не му повярваха.
1899 година
Из: „ Отворените двери ”, Николай Рьорих, изд. Народна просвета, 1981 година
Снимка: bg.wikipedia.org
Картина: Н.К. Рерих. Выступление в поход. 1910, Сибирское Рериховское Общество
