Една планина, нито една бърза връзка През Стара планина няма нито

Златишкият тунел „Кашана“: 40 години изолация под Стара планина

Една планина, нито една бърза връзка

През Стара планина няма нито една съвременна и бърза транспортна връзка в направлението север–юг. От десетилетия се приказва за тунел под Шипка , само че реализацията му остава мираж. Единственият построен тунел, който действително свързва двете елементи на страната, е този при Златишкия проход – тунелът „ Кашана “. Построен е на 80% още през 70-те и 80-те години, само че от този момент остава зарязан. Проходът, в който се намира, не е поддържан повече от 40 години, написа в своя обява Диана Русинова от.

Златишкият проход: най-късата, само че забравена връзка

Златишкият проход („ Кашана “) се намира сред Етрополската и Златишко-Тетевенската планина , със седловина на 1385 м надморска височина и дължина от едвам 24 км – съвсем на половина по отношение на Троянския проход. През него минава второкласният път II-37, свързващ Джурово, Етрополе, Златица и Панагюрище, чак до Доспат.

Проход от Римско време, тунел от Студената война

Проходът е употребен още от Римската империя като търговски и боен път сред Мизия и Тракия. През него са прекосявали легиони , а през 339 година пр.н.е. там се е провела борба сред трибалите и армията на Филип II Македонски. През Средновековието и Възраждането проходът също е бил значим . През 1443 година кръстоносците на Владислав III и Янош Хуняди водят стълкновение в региона против османците.

Тунелът „ Кашана “ с дължина 698 м , сравним с съвременни тунели като „ Траянови врата “ (720 м), е издигнат в края на 70-те. Произходът му обаче е неразбираем . Според едни източници е планиран от рудодобивни предприятия. Според други – от страната за стратегическо военно прекачване на техника при положение на спор. Поради гористия терен се е считал за сложен за бомбардиране.

Тунел, който още стои – и още чака

Въпреки че в никакъв случай не е приключен, тунелът е в изненадващо положително положение : с построена хидроизолация и без съществени течове . Предназначен е за леки коли до 3,5 тона, което го прави съвършен за местен трафик и районно свързване .

Днес проходът е изцяло затворен . За да стигнете от Етрополе до Златица, би трябвало да заобиколите през София – 128 км и най-малко 1 час и 45 минути . През проходи като Витиня или Арабаконак дистанцията е малко по-кратко, само че пътищата са в неприятно положение.

Изолирани градове, принудена миграция

Липсата на директен път през планината изолира градове като Етрополе, Тетевен и Рибарица. Работниците за мините в Златица и Пирдоп се притеглят от Пазарджик или София , а северните градове запустяват . Изолацията води до стопански срив и обезлюдяване. Повече от 68% от популацията към този момент живее в периферията на страната – по граничните зони. Очаква се този дял да доближи 80%.

Потенциалът на „ Кашана “ – стопански и стратегически

Завършването на Златишкия проход би имало пряк резултат върху района:

Икономически : Ще се улесни търговията сред север и юг, ще се намалят разноските за логистика, ще се ускори достъпът до индустриалните зони на Подбалкана и предприятия като „ Елаците мед “, „ Асарел Медет “, „ Дънди Прешъс Металс “, „ Златна Панега “.
Туристически : Възможност за развиването на екотуризъм, културни направления и достъп до Стара планина.
Социален : Възможност за превръщане на наклонността на обезлюдяване посредством основаване на работни места и по-лесен достъп до услуги.

Изоставените проходи – знак на забравената България

През Стара планина минават 32 прохода, известни още от римско време. Сред тях са Троянският, Айтоският, Витиня, Петрохан, Шипка. Днес доста от тях са нефункциониращи . През последните 40 години в България не е издигнат нито един километър нов път в направлението север–юг.

Междувременно се развиват основно трасетата запад–изток – като автомагистралите „ Хемус “ и „ Тракия “. Създадено е самобитно „ петолиние “ по това направление, само че стратегическата съгласуваност сред Северна и Южна България остава невидима за инфраструктурните проекти.

Време е за народен приоритет

Пътната политика на България се нуждае от преосмисляне. Интеграцията на страната стартира с равномерна вътрешна съгласуваност. Това изисква освен визия, само че и дейности.

Ако ние не повдигнем въпроса, никой различен няма да го направи вместо нас. Градове на 24 км един от различен ще останат разграничени с часове път, а стопанската система – прикована в посока запад–изток .

ЕЦТП с апел към страната: довършете Златишкия проход

Европейският център за транспортни политики (ЕЦТП) ще упорства страната да вложи старания в довършването на Златишкия проход и въвеждането в употреба на тунела „ Кашана “. Тази връзка не е единствено местна потребност. Тя е стратегически интерес. И късмет за възобновяване на районите от двете страни на Стара планина.

Присъединете се към нашия