Мистериите на Кайлаш: Планината на Боговете, в която хората се състаряват за часове
Eдна от най-загадъчните и цялостна с аномалии планини е планината Кайлаш, която се намира в Тибет. Свещеният връх е освен затулен в сребристи облаци, само че и покрита с пелена от неразгадани мистерии.
Планината, наричана „ Пътят към небето “, едно от най-енергийните места на света. Стълбата, която свързва небето и земята, обителта на Шива или просто Центърът на света - това са все имена на най-загадъчната планина Кайлаш, ситуирана в тибетската провинция Нгари, Западен Тибет в Китай. От епохи поклонници, откриватели и просто фенове пътешественици се насочат към примамливата планина, която се простира паралелно на известните Хималаи. Само един човек съумява да доближи върха ѝ преди няколко века.
" Телеграф " споделя за какво Кайлаш отхвърля да се подчини на хората и какви секрети крие нейният заснежен връх.
Ориентация към четирите направления на света
Кайлаш е един от върховете в планинската система Гандисъшан, ситуирана в южната част на Тибетското плато. Тази планина се счита за най-високата в своя регион, като съгласно някои източници доближава височина от 6638 метра надморска височина. Кайлаш елементарно може да се разпознае измежду другите планини: тетраедричната му пирамидална форма пресича страните на четирите съществени реки на Тибет, Индия и Непал: Брахмапутра на изток, Инд на север, Сутледж на запад и Карнали (приток на Ганг) на юг. Кайлаш е затрупан със сняг, а върхът му съвсем постоянно е затулен в облаци.
https://x.com/Hana_b30/status/1842342776723108329?ref_src=twsrc%5Etfw%7Ctwcamp%5Etweetembed%7Ctwterm%5E1842342776723108329%7Ctwgr%5E41270e9dc04fa70eb5d647794382edc423c72c43%7Ctwcon%5Es1_&ref_url=https%3A%2F%2Ftelegraph.bg%2Finteresno%2Fmisterii%2Fmnogo-vyprosi-i-nikakvi-otgovori-planinata-v-koiato-horata-ostariavat-za-chasove-kakvi-tajni-krie-naj-zagadychniiat-masiv-v-sveta-snimkivideo-432156
Много учени и до през днешния ден се пробват да потвърдят, че мистериозният Кайлаш въобще не е планина, а същинска гигантска пирамида, която по своите размери надвишава всички известни до момента. Към нея се причисляват вдлъбнати, полукръгли и полукаменни възвишения, като по този метод се основава една от най-големите планински системи на Земята.
Кога Кайлаш се е появил на Земята, не е известно. Изследователите допускат, че Тибетското плато се е образувало преди към 5 млн. години, само че за възрастта на самата планина не са сигурни. Неуспешните опити за нанагорнище на върха не разрешават да се изследва обширно планината. Неблагоприятното време, височинната болест, честото отклонение в неверна посока и подвеждащите пътеки са единствено част от трудностите, с които се сблъскват най-смелите алпинисти.
Недалеч от тетраедърната пирамида се намират две езера - Манасаровар и Ракшастал. Всяко от тях крие свои лични секрети. Така да вземем за пример водата в първото се счита за свещена. Хората се пробват да се изкъпят в Манасаровар, тъй като съгласно легендите тази процедура прочиства мозъка и избавя от греховете. Второто езеро хората се стремят да заобикалят. Монасите имат вяра, че солената вода в Ракшастал е прокълната, а бурите, които непрекъснато бушуват над него, приказват сами за себе си.
Самият регион край Кайлаш е аномална магнитна зона, чието въздействие се вижда върху механичните устройства и метаболитните процеси на организма, само че това не е всичко...
Божествените секрети на Кайлаш
От антични времена върхът се счита за заветен. Той е криел доста мистерии и не се е подчинявал на хорското любознание. Според будистките трудове единствено един-единствен тибетски духовник през XI в. съумял да се изкачи до горе.
От хиляди години хората от околните страни имат вяра, че тази пирамидална планина е обичаното място на Шива, и по тази причина се стремят да я видят най-малко един път в живота си. Търсачи на истината прекарват доста години в подножието на Кайлаш, молейки се, медитирайки и пречиствайки кармата си.
И защото е невероятно да се изкачиш на върха на планината, хората са измислили специфична традиция за обхождане на Кайлаш. Вярва се, че този, който направи „ кора “ (52 км обиколка към светилището по посока на часовниковата стрелка - бел. ред.), се пречиства от всички грехове и душата му намира избавление и покой във всички светове.
Будистите благочестиво имат вяра, че четирите пирамидални ската на Кайлаш са обърнати към четирите направления на света, което го прави въплъщение на съвършенството. Мнозина са уверени, че върхът на планината е сходен на портата към парадайса.
Около тибетската канара има няколко будистки храма, в които постоянно се отбиват поклонници. Те са издигнати на избрани места на силата, където в миналото са медитирали Великите учители. Върху някои камъни към момента има отпечатъци от стъпалата и дланите на тези, които преди няколко века са търсили своя нравствен път, давайки тласък да се следва техният образец.
За пътешествениците не съществуват бариерите на стотиците километри, неприятното време и всевъзможни други фактори. Те умерено обикалят Кайлаш, наслаждавайки се на забележителната тишина, която царува към него. Всеки от тях отбелязва невероятна лекост в мозъка и тялото след края на маршрута.
Историята помни такива случаи, когато хора, в чието сърце се е натрупвала отрицателна сила, са остарявали след края на 12-часовия похода: мъжете си пускали седмична брада, а дамите са се сдобивали с бръчки.
Много космолози също по този начин показват, че тази свещена планина е центърът на света. Според разнообразни проучвания Стоунхендж се намира на 6666 км, тъкмо колкото Северния полюс, а Южният полюс е два пъти по-далеч от Северния (13332 км).
Кайлаш притегля най-вече туристи от април доникъде на юни, когато дъждовните дни са минимум, писа woman.bg. Въпреки това да видиш със личните си очи заснежения връх на божествената планина когато и да е на годината се счита за огромно благополучие, спиращо дъха.
Може би някой ден ще успеем да научим малко повече за Кайлаш, само че към този момент той остава на милостта на боговете.
Планината, наричана „ Пътят към небето “, едно от най-енергийните места на света. Стълбата, която свързва небето и земята, обителта на Шива или просто Центърът на света - това са все имена на най-загадъчната планина Кайлаш, ситуирана в тибетската провинция Нгари, Западен Тибет в Китай. От епохи поклонници, откриватели и просто фенове пътешественици се насочат към примамливата планина, която се простира паралелно на известните Хималаи. Само един човек съумява да доближи върха ѝ преди няколко века.
" Телеграф " споделя за какво Кайлаш отхвърля да се подчини на хората и какви секрети крие нейният заснежен връх.
Ориентация към четирите направления на света
Кайлаш е един от върховете в планинската система Гандисъшан, ситуирана в южната част на Тибетското плато. Тази планина се счита за най-високата в своя регион, като съгласно някои източници доближава височина от 6638 метра надморска височина. Кайлаш елементарно може да се разпознае измежду другите планини: тетраедричната му пирамидална форма пресича страните на четирите съществени реки на Тибет, Индия и Непал: Брахмапутра на изток, Инд на север, Сутледж на запад и Карнали (приток на Ганг) на юг. Кайлаш е затрупан със сняг, а върхът му съвсем постоянно е затулен в облаци.
https://x.com/Hana_b30/status/1842342776723108329?ref_src=twsrc%5Etfw%7Ctwcamp%5Etweetembed%7Ctwterm%5E1842342776723108329%7Ctwgr%5E41270e9dc04fa70eb5d647794382edc423c72c43%7Ctwcon%5Es1_&ref_url=https%3A%2F%2Ftelegraph.bg%2Finteresno%2Fmisterii%2Fmnogo-vyprosi-i-nikakvi-otgovori-planinata-v-koiato-horata-ostariavat-za-chasove-kakvi-tajni-krie-naj-zagadychniiat-masiv-v-sveta-snimkivideo-432156
Много учени и до през днешния ден се пробват да потвърдят, че мистериозният Кайлаш въобще не е планина, а същинска гигантска пирамида, която по своите размери надвишава всички известни до момента. Към нея се причисляват вдлъбнати, полукръгли и полукаменни възвишения, като по този метод се основава една от най-големите планински системи на Земята.
Кога Кайлаш се е появил на Земята, не е известно. Изследователите допускат, че Тибетското плато се е образувало преди към 5 млн. години, само че за възрастта на самата планина не са сигурни. Неуспешните опити за нанагорнище на върха не разрешават да се изследва обширно планината. Неблагоприятното време, височинната болест, честото отклонение в неверна посока и подвеждащите пътеки са единствено част от трудностите, с които се сблъскват най-смелите алпинисти.
Недалеч от тетраедърната пирамида се намират две езера - Манасаровар и Ракшастал. Всяко от тях крие свои лични секрети. Така да вземем за пример водата в първото се счита за свещена. Хората се пробват да се изкъпят в Манасаровар, тъй като съгласно легендите тази процедура прочиства мозъка и избавя от греховете. Второто езеро хората се стремят да заобикалят. Монасите имат вяра, че солената вода в Ракшастал е прокълната, а бурите, които непрекъснато бушуват над него, приказват сами за себе си.
Самият регион край Кайлаш е аномална магнитна зона, чието въздействие се вижда върху механичните устройства и метаболитните процеси на организма, само че това не е всичко...
Божествените секрети на Кайлаш
От антични времена върхът се счита за заветен. Той е криел доста мистерии и не се е подчинявал на хорското любознание. Според будистките трудове единствено един-единствен тибетски духовник през XI в. съумял да се изкачи до горе.
От хиляди години хората от околните страни имат вяра, че тази пирамидална планина е обичаното място на Шива, и по тази причина се стремят да я видят най-малко един път в живота си. Търсачи на истината прекарват доста години в подножието на Кайлаш, молейки се, медитирайки и пречиствайки кармата си.
И защото е невероятно да се изкачиш на върха на планината, хората са измислили специфична традиция за обхождане на Кайлаш. Вярва се, че този, който направи „ кора “ (52 км обиколка към светилището по посока на часовниковата стрелка - бел. ред.), се пречиства от всички грехове и душата му намира избавление и покой във всички светове.
Будистите благочестиво имат вяра, че четирите пирамидални ската на Кайлаш са обърнати към четирите направления на света, което го прави въплъщение на съвършенството. Мнозина са уверени, че върхът на планината е сходен на портата към парадайса.
Около тибетската канара има няколко будистки храма, в които постоянно се отбиват поклонници. Те са издигнати на избрани места на силата, където в миналото са медитирали Великите учители. Върху някои камъни към момента има отпечатъци от стъпалата и дланите на тези, които преди няколко века са търсили своя нравствен път, давайки тласък да се следва техният образец.
За пътешествениците не съществуват бариерите на стотиците километри, неприятното време и всевъзможни други фактори. Те умерено обикалят Кайлаш, наслаждавайки се на забележителната тишина, която царува към него. Всеки от тях отбелязва невероятна лекост в мозъка и тялото след края на маршрута.
Историята помни такива случаи, когато хора, в чието сърце се е натрупвала отрицателна сила, са остарявали след края на 12-часовия похода: мъжете си пускали седмична брада, а дамите са се сдобивали с бръчки.
Много космолози също по този начин показват, че тази свещена планина е центърът на света. Според разнообразни проучвания Стоунхендж се намира на 6666 км, тъкмо колкото Северния полюс, а Южният полюс е два пъти по-далеч от Северния (13332 км).
Кайлаш притегля най-вече туристи от април доникъде на юни, когато дъждовните дни са минимум, писа woman.bg. Въпреки това да видиш със личните си очи заснежения връх на божествената планина когато и да е на годината се счита за огромно благополучие, спиращо дъха.
Може би някой ден ще успеем да научим малко повече за Кайлаш, само че към този момент той остава на милостта на боговете.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ