Гени - ключът към тежестта на протичането на инфекция с COVID-19
Една от най-големите загадки на пандемията - за какво някои хора с COVID-19 нямат признаци, а други се разболяват съществено, проучва Би Би Си.
Проучване, оповестено неотдавна в „ Nature ", преглежда повече от 2200 пациенти в интензивно лекуване и разпознава характерни гени, които могат да предложат отговори.
Тези гени вършат някои хора по-податливи на тежки признаци на COVID-19. Констатациите хвърлят светлина върху мястото на имунната система, което може да помогне за идентифицирането на нови лекувания.
И те ще продължат да са нужни, макар че се създават ваксини, сподели доктор Кенет Бейли, съветник по медицина в Кралската болница в Единбург и шеф на плана „ GenOMICC ", чиито резултати са докладвани в проучването, оповестено в „ Nature ".
Ваксините би трябвало фрапантно да понижат броя на случаите на COVID-19, само че лекарите евентуално ще продължат да лекуват заболяването в реанимация в продължение на няколко години по целия свят, тъй че има незабавна потребност да се намерят нови лекувания ", означи Бейли, също съавтор на проучването.
Учените са анализирали ДНК на пациенти допълнително от 200 отделения за интензивно лекуване в лечебните заведения в Обединеното кралство. Те сканираха гените на всеки човек, които съдържат инструкциите за всеки биологичен развой, в това число по какъв начин да се борим с вирус.
След това техните геноми бяха съпоставени с ДНК на здрави хора, с цел да се разпознават всевъзможни генетични разлики и бяха открити няколко. Първото е ген, наименуван TYK2.
„ Той е част от системата, която прави имунните кафези по-агресивни и по-възпалителни ", изясни доктор Бейли. Но в случай че генът е повреден, този имунен отговор може да се форсира, излагайки пациентите на риск от увреждане на белодробното инфектиране.
Един клас противовъзпалителни медикаменти, които към този момент се употребяват при положения като ревматоиден артрит, са ориентирани към този биологичен механизъм, в това число лекарство, наречено „ Барицитиниб ".
„ Може да е доста достоверен претендент за ново лекуване ", сподели доктор Бейли. " Но, несъмнено, би трябвало да създадем огромни клинични изследвания, с цел да разберем дали това е истина или не ".
Изследването открива други генетични разлики в ген, наименуван DPP9, който играе роля при възпалението и в ген, наименуван OAS, който оказва помощ да се предотврати основаването на копия на вируса.
Вариации в ген, наименуван IFNAR2, също са разпознати при пациенти в интензивно лекуване. Генът IFNAR2 е обвързван с мощна антивирусна молекула, наречена интерферон, която оказва помощ да се задейства имунната система незабавно щом се открие зараза.
Смята се, че произвеждането на прекомерно малко интерферон дава на вируса ранен старт, което му разрешава да се репликира бързо и да докара до по-сериозни болести.
Две други неотдавнашни изследвания, оповестени в списание „ Science ", също са присъединили интерферон в случаи на covid-19, посредством генетични разновидности и автоимунно разстройство, което визира неговото произвеждане.
Професор Жан-Лоран Казанова, който е направил проучването, от университета „ Рокфелер " в Ню Йорк, споделя: „ Интерферонът съставлява съвсем 15% от сериозните случаи на COVID-19, регистрирани в интернационалната група ".
Интерферон може да се ползва като лекуване, само че клиничното изпитване на Световната здравна организация стигна до заключението, че не оказва помощ на доста заболели пациенти. Професор Казанова обаче съобщи, че времето на администриране е значимо.
" Надявам се, че в случай че се даде през първите два, три или четири дни от инфекцията, интерферонът работи, защото всъщност ще обезпечи молекулата, която пациентът не създава самичък ", изясни той.
Д-р Ванеса Санчо-Шимизу, генетик от Имперския лицей в Лондон, сподели, че генетичните открития дават невиждана визия за биологията на заболяването. „ Това в действителност е образец за прецизна медицина, където можем да определим по кое време нещата се объркат при даден човек ", споделя тя пред Би Би Си Нюз.
" Констатациите от тези генетични изследвания ще ни оказват помощ да идентифицираме съответни молекулярни пътища, които биха могли да бъдат цели за лечебна интервенция ", сподели той.
Но геномът към момента крие някои загадки. Проучването GenOMICC и други проучвания разкриха група гени на хромозома 3, мощно свързани с тежки признаци на COVID-19. Биологията, която стои зад това, обаче към момента не е разбрана.
Д-р Бейли сподели: „ Нуждаем се от всички вас, само че ние сме изключително заинтригувани да вербуваме хора от етнически малцинствени групи, които са свръхпредставени измежду сериозно болното население.
„ Все още има доста незабавна потребност да се намерят нови лекувания за това заболяване и ние би трябвало да вземем верните решения за това кои лекувания да се опитат, тъй като нямаме време да вършим неточности ", прибавя той.
Проучване, оповестено неотдавна в „ Nature ", преглежда повече от 2200 пациенти в интензивно лекуване и разпознава характерни гени, които могат да предложат отговори.
Тези гени вършат някои хора по-податливи на тежки признаци на COVID-19. Констатациите хвърлят светлина върху мястото на имунната система, което може да помогне за идентифицирането на нови лекувания.
И те ще продължат да са нужни, макар че се създават ваксини, сподели доктор Кенет Бейли, съветник по медицина в Кралската болница в Единбург и шеф на плана „ GenOMICC ", чиито резултати са докладвани в проучването, оповестено в „ Nature ".
Ваксините би трябвало фрапантно да понижат броя на случаите на COVID-19, само че лекарите евентуално ще продължат да лекуват заболяването в реанимация в продължение на няколко години по целия свят, тъй че има незабавна потребност да се намерят нови лекувания ", означи Бейли, също съавтор на проучването.
Учените са анализирали ДНК на пациенти допълнително от 200 отделения за интензивно лекуване в лечебните заведения в Обединеното кралство. Те сканираха гените на всеки човек, които съдържат инструкциите за всеки биологичен развой, в това число по какъв начин да се борим с вирус.
След това техните геноми бяха съпоставени с ДНК на здрави хора, с цел да се разпознават всевъзможни генетични разлики и бяха открити няколко. Първото е ген, наименуван TYK2.
„ Той е част от системата, която прави имунните кафези по-агресивни и по-възпалителни ", изясни доктор Бейли. Но в случай че генът е повреден, този имунен отговор може да се форсира, излагайки пациентите на риск от увреждане на белодробното инфектиране.
Един клас противовъзпалителни медикаменти, които към този момент се употребяват при положения като ревматоиден артрит, са ориентирани към този биологичен механизъм, в това число лекарство, наречено „ Барицитиниб ".
„ Може да е доста достоверен претендент за ново лекуване ", сподели доктор Бейли. " Но, несъмнено, би трябвало да създадем огромни клинични изследвания, с цел да разберем дали това е истина или не ".
Изследването открива други генетични разлики в ген, наименуван DPP9, който играе роля при възпалението и в ген, наименуван OAS, който оказва помощ да се предотврати основаването на копия на вируса.
Вариации в ген, наименуван IFNAR2, също са разпознати при пациенти в интензивно лекуване. Генът IFNAR2 е обвързван с мощна антивирусна молекула, наречена интерферон, която оказва помощ да се задейства имунната система незабавно щом се открие зараза.
Смята се, че произвеждането на прекомерно малко интерферон дава на вируса ранен старт, което му разрешава да се репликира бързо и да докара до по-сериозни болести.
Две други неотдавнашни изследвания, оповестени в списание „ Science ", също са присъединили интерферон в случаи на covid-19, посредством генетични разновидности и автоимунно разстройство, което визира неговото произвеждане.
Професор Жан-Лоран Казанова, който е направил проучването, от университета „ Рокфелер " в Ню Йорк, споделя: „ Интерферонът съставлява съвсем 15% от сериозните случаи на COVID-19, регистрирани в интернационалната група ".
Интерферон може да се ползва като лекуване, само че клиничното изпитване на Световната здравна организация стигна до заключението, че не оказва помощ на доста заболели пациенти. Професор Казанова обаче съобщи, че времето на администриране е значимо.
" Надявам се, че в случай че се даде през първите два, три или четири дни от инфекцията, интерферонът работи, защото всъщност ще обезпечи молекулата, която пациентът не създава самичък ", изясни той.
Д-р Ванеса Санчо-Шимизу, генетик от Имперския лицей в Лондон, сподели, че генетичните открития дават невиждана визия за биологията на заболяването. „ Това в действителност е образец за прецизна медицина, където можем да определим по кое време нещата се объркат при даден човек ", споделя тя пред Би Би Си Нюз.
" Констатациите от тези генетични изследвания ще ни оказват помощ да идентифицираме съответни молекулярни пътища, които биха могли да бъдат цели за лечебна интервенция ", сподели той.
Но геномът към момента крие някои загадки. Проучването GenOMICC и други проучвания разкриха група гени на хромозома 3, мощно свързани с тежки признаци на COVID-19. Биологията, която стои зад това, обаче към момента не е разбрана.
Д-р Бейли сподели: „ Нуждаем се от всички вас, само че ние сме изключително заинтригувани да вербуваме хора от етнически малцинствени групи, които са свръхпредставени измежду сериозно болното население.
„ Все още има доста незабавна потребност да се намерят нови лекувания за това заболяване и ние би трябвало да вземем верните решения за това кои лекувания да се опитат, тъй като нямаме време да вършим неточности ", прибавя той.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ