Как руснаците успяха да прекарат ядрени ракети в Куба незабелязано
Една от най-хубавите военни интервенции на Съветския съюз е тайното разполагане на нуклеарни ракети и десетки хиляди военнослужещи в Куба през 1962 година
По това време Студената война е в разгара си и препоръките са застрашени от големия боеприпас на Съединени американски щати от нуклеарни оръжия. Щатите имат 6000 нуклеарни бойни глави, които могат да ударят обекти в Съюз на съветските социалистически републики, а препоръките от своя страна имат единствено 300, с които да отвърнат на огъня.
Но освен броят на оръжията, които имат Съединени американски щати, а и тяхното разположение са значими. Американците имат ракети в Западна Германия, Холандия и Белгия. След това, през 1961 година, те слагат ракети и в Турция. Това значи, че могат да ударят Москва с нуклеарна ракета единствено за 10 минути. Червената войска няма да има опция да се опълчи.
Така препоръките стартират да развиват връзки с Фидел Кастро, който ръководи Куба от 1959 година След Кубинската гражданска война Кастро национализира американската благосъстоятелност в страната си, а като възмездие Съединени американски щати вкарва икономическо ембарго на социалистическата страна. Съюз на съветските социалистически републики предлага избавителна линия на кубинците под формата на гратис зърно, гориво, танкове и самолети.
Така препоръките се възползват от влошените връзки сред Куба и САЩ и убеждават Кастро, че нуклеарното оръжие е единственият метод Съединени американски щати да стартират да почитат Куба. Така поощрен, Кастро утвърждава разполагането на руските ракети на острова.
Съветите би трябвало да действат скришно с разполагането на ракетите, защото Съединени американски щати следят отблизо действията в Куба. Така маршал Иван Баграмян създава проект с кодовото име Анадир (по името на град в далечния север на Русия). На бойците са издадени ботуши и ски и им е казано, че се насочват към Чукотка. А ракетите са маскирани като селскостопанска техника.
Много малко препоръки са наясно с същинската същина на задачата. Първите, дохвърчали в Куба, са офицерите, виновни за построяването на ракетните съоръжения – повече от 50 000 военнослужещи, които да управляват базите, са изпратени скрито на острова. Те би трябвало да прекарат седмици под палубата, с цел да не провокират съмнението на американците. Първият транспортен съд за Куба пристига на 10 юли 1962 година, само че даже капитаните не знаят същинската си дестинация. Те получават заповедите си в три плика и им е казано да ги отворят в строга поредност. Едва когато стигат Атлантическия океан, схващат, че са на път за Куба.
Веднага откакто корабите стартират да плават към острова, американската войска видя това. Те първо летят със самолети ниско над корабите, а по-късно изпращат военноморски кораби, с цел да дефинират товара и местоназначението на препоръките. Руснаците от своя страна просто споделят, че транспортират търговски товар, а военнослужещите се преструват на цивилни.
През останалата част от септември Съединени американски щати са заети с Китай, откакто китайците смъкват американски шпионски аероплан. Друг американски шпионски аероплан U2 съумява да снима ракетните съоръжения в Куба едвам на 14 октомври.
На 16 октомври президентът Джон Кенеди е осведомен за ракетите – по този начин тази дата се смята за началото на Кубинската ракетна рецесия. На 20 октомври Съединени американски щати вземат решение да се ангажират с тотална обсада на Куба и американският флот стартира блокадата на 24 октомври.
В този миг съветите връщат своите кораби, които са на път за острова. В резултат на това ракетите R-14 (на основната снимка), които могат да доближат до всяка точка на Съединени американски щати, като се изключи крайните северозападни щати, по този начин и не стигат до Куба. В началото на рецесията, в Куба има 36 ракети.
Преговорите сред Съединени американски щати и Съветския съюз стартират на 26 октомври и в хода им е реализиран компромис, при който Съединени американски щати ще махнат своите ракети от Турция в подмяна на това Съюз на съветските социалистически републики да махнат своите ракети от Куба.
Съветите считат това за триумф и през 1963 година стотици руски офицери са наградени с похвали.
