Една от 10-те божии заповеди е именно Не убивай.. Въпреки

Една от 10-те божии заповеди е точно Не убивай.. Въпреки това, през днешния ден убийствата са толкоз постоянно срещани, че даже не обръщаме внимание. Какво се случва, когато родната щерка зададе един доста нечовечен и мъчително откровен въпрос:

„ Наистина си умъртвил стотици хора, тате? “

Слава Богу, че това не е постоянно срещан въпрос във всяко семейство, само че в един стадий от историята на Аржентина, доста фамилии ще би трябвало да отговорят пред закрити порти и да дават отговор на идващото потомство. Аналия Калинец получава едно такова телефонно позвъняване и схваща, че нейният татко е в пандиза. Майка ѝ споделя неприятните вести, само че също по този начин бърза да подсети, че всичко е просто разследване на промяната на новата власт. Задържаният се споделя Едуардо Емилио Калинец – някогашен полицейски офицер, освен това на висок пост в една от най-свирепите военни хунти, управлявали Аржентина сред 1976 и 1983 година

Оказва се, че това не е политика, а страната е подготвена да го уточни като един от хората, които без безусловно никаква благосклонност е нарушил всички вероятни човешки права и в последните години е бил в основата на 180 случая на изчезнали, измъчвани и убити хора. Жертвите са се озовавали в затворнически лагери, защитавани напълно в загадка. Около 7 години военното държавно управление преследвало политически дисиденти като комунисти, социалисти, водачи на съюзи, студенти и актьори. Архивите подозират единствено ориста на тези 30 000 души, които изчезват или са арестувани нелегално от хора като Калинец.

В фамилията си, бащата в никакъв случай не приказва за своята работа, пробва се да пази тайната и живее единствено с мрачните демони на видяното. Фаталното позвъняване се случва през 2005 година и Аржентина още не е не запомнила случилото се, нарушаването на човешките права и политическите убийства. Единственият проблем е, че издирването на виновниците не продължава с хората, които са поръчвали, а с изпълнителите.

Оптимизмът на Аналия се оказва пресилен, нейният татко е арестуван и делото му продължава към 5 години, освен това без никаква отмора. Дадена му е доживотна присъда за осъществените закононарушения и никой не може да повярва. За фамилията си, Емилио може да е всичко друго, само че не и страшилище. Това обаче, не е единственият случай. Някои хора в обичайното аржентинско семейство схващат доста по-късно истината за своите близки. Признания ще има при започване на новото хилядолетие и ще стане ясно, че работата под прикритие е била добре заплатена и разрешавала на колкото се може повече хора да поемат риска и да обезпечат добър живот на фамилията си.

Някои работят под прикритие, други имат функционалностите на шпиони с една единствена задача – да съумеят да пробият отбраните на левите групи и да разпознават враговете на сегашния режим. Времето се трансформира и е необичайно по какъв начин децата понасят кръста на своите родители – репликата Греховете на нашите татковци, стартира да добива един нов смисъл. Аналия се ражда през 1980 година и то във време, в което демокрацията е мит за Аржентина. Всеки следи безусловно всеки. Не е запомнила доста от татко си, с изключение на обстоятелството, че заран излизал с униформа за работа, а през уикенда прекарвал доста време със фамилията си.

Тя има още три сестри и нито една от тях не демонстрира интерес към политиката. В деня, когато посещава татко си, той я моли да не има вяра на всички обвинявания, даже и предлага да не помни колкото се може по-бързо. Неговата версия не е по-различна от тази на останалите затворени – това е реваншизмът на новата власт, която се стреми да открие и накаже всеки. Дъщерите по този начин и не вярвали. За тях всичко е добре скалъпено обвиняване и отричали до последно, до момента в който не стартира делото. Обвинението дава 800 страници в мемоари и разработка на Емилио. Всички те могат да бъдат прочетени, а в съда се чува и гласът на оживелите. За страдание нейният татко се намира в най-жестокото поделение на лагерите, неговата задача е физически и душевен да малтретира всеки доведен, пречупвайки съзнанието и душата му.

Що се отнася до разпоредбите – такива не е имало. Не е значимо какви са средствата, когато резултатите са положителни. Защо е било належащо толкоз време В лагерите никой не употребявал имената на офицерите, имали псевдоними, някои постоянно ходили с маски, само че във времето множеството станали немърливи и почнали да смъкват маските си. В случая Емилио се наричал доктор К. Аналия попитала веднъж татко си за произхода на този псевдоним и той отвърнал, че го наричали по този начин, тъй като постоянно се обличал извънредно добре и приличал на доктор или юрист. Медицинското название идва с истинските хрумвания за изтезание. Оцелелите ще си го спомнят като малък човек с креслив глас, който носи страха в себе си. Именно това качество му разрешава да се трансформира в един от най-великите мъчители. Една от оживелите – Ана Мария Кариега е арестувана на 16-годишна възраст. Тогава е бременна в 3-я месец и си спомня, че всякога, когато се намира в банята, докторът ще я рита безмилостно.

В един миг, когато съумяла да зърне лицата на мъчителите, Емилио я попитал дали желае да ѝ помогне незабавно с аборта. Мигел Д’Аугистиньо разпознава своя изтезател с още 3-ма души по време на обвиняването и декларира, че е бил малтретиран с ток в продължение на пет дни. След като го пречупват, той остава в пандиза към една цяла година. Делия Барера е на 22 години, когато я вадят от вкъщи ѝ и водят в Ел Атлетико – скришен затвор, в който докторът е причислен. Делия си спомня, че е съблечена гола и поставена на остаряло легло с пружина, по което след минути ще потече ток. Обвинявали я за слагането на бомби в полицейска станция – не го е направила, само че никой не я пита – желаят имената на други водачи в левицата, които по-късно ще намерят място в пандиза. С мъчителя си, Делия ще се срещне в един от 92-та дни на изтезания, с цел да може той да заяви, че има счупени ребра в тялото си. Тя се озовава по същия метод в пандиза, както и доста други хора.

Делото стартира през 2005 година и Емилио не е единственият, който ще се озове зад решетките. Още 1000 бивши  военни чиновници ще бъдат съдени за потъпкването на човешки права. От тях 370 души се пробват да излязат на независимост и разумно – да изоставен страната вечно. Много обаче не са получили обвиняване, те са съумели да изгорят доказателствата, да се прикрият колкото се може по-бързо и да изчезнат незабавно, освен това колкото се може по-далече. Има една детайлност, това са хората със заповеди. Удобното управдание не може да помогне, само че дано не забравяме, че това е настояването на тогаващната власт и мнозина са извънредно точни в своите показания – комунистите идват и машината на терора би трябвало да работи. Веднъж щом набира средства и сили, никой към този момент не може да спре и не знае по какъв начин би трябвало да завърши историята. Извинения не са дадени, те се заменят с присъди, а за някои фамилии, като това на Аналия, животът в никакъв случай не е същият.

Тя обаче не пази татко си, не го и ненавижда, не може и да затвори очи пред 800-те написани страници. Тя е един от хората, които най-малко припомнят за случилото се и не разрешават на историята да се прочита по различен метод, въпреки и във времето Аржентина да се пробва да измества фокуса или да избегне напълно концепцията.

Снимки: Wikipedia, GettyImages