Нюйоркчани от старо време
Една нощ, малко откакто е дарила свои работи на Museum of the City of New York, фотографката Сали Дейвис се разсънва с чувството, че историите на доста от хората в града биха изчезнали, в случай че никой не им обърне внимание в точния момент. На другата заран тя към този момент има нов план - да надникне в домовете им.
Резултатът е фотокнигата New Yorkers. Последните фотографии са направени при започване на 2020 година, броени дни преди " ковид-19 да дойде като вирусен вихър, животът да спре, а градът да влезе в наложителен локдаун ", по думите на Сали Дейвис. " Неописуемо признателна съм, че една магическа врата се открехна пред мен и остана отворена тъкмо толкоз, че да мога да завърша тази книга. Сега това би било невероятно. "
New Yorkers показва над седемдесет интимни портрета на хора в техните домове. Вълнуващ взор върху различната сцена, " преди участниците в нея да бъдат отнесени от вълната на джентрификацията ". За камерата на Сали домовете си отварят актьори, лекари, разхождачи на кучета, екстрасенси, таксиметрови водачи, писатели, татуисти, дизайнери. Фотографиите разкриват " разнообразието, ексцентричността, творчеството и хуманността в сърцето на този емблематичен град " и демонстрират " спомен от друго време, когато прекрачването в дома на различен човек е било част от всекидневието. Ще се радвате да се срещнете с тези нюйоркчани, които ще ви припомнят за хора, които познавате и обичате ", споделят от издателството.
Тази книга се появява " напълно в точния момент, до момента в който стоим в домовете си дълги часове, приспособяваме се към нови привички и размишляваме надълбоко къде и по какъв начин живеем ", споделя в увода изкуствоведът и шеф на UK Art Museum в Кентъки Стюарт Хороднер. Някои от включените в книгата хора Сали познава персонално, други намира посредством рекомендации и разгласи. Тя ги моли авансово да й изпратят къса автобиографична информация. Когато влиза във всеки дом, фотографката небрежно дава няколко " лесни, изпълними на момента препоръки " по отношение на облекла, място за фотография, поза, като се доверява най-много на инстинкта си. " Хората на улицата и изключително тези в Ню Йорк кардинално слагат редица обществени " филтри " за да покажат оня аспект от себе си, който желаят да е обществен. За сметка на това вкъщи се отпускат и демонстрират по-близка до същинското си аз действителност ", споделя Сали Дейвис за " Капитал ". Тя е натрупала огромен опит през последните тридесет години като една от известните стрийт фотографки и постоянно документира протичащото се из Манхатън. Придвижва се пешком или на колело когато и да е на денонощието. Сали е очевидец на забележителното повишаване на наемите, подбуденото от атентатите на 11 септември 2001 година мощно безпокойствие и възходящата икономическа неустановеност. Улавя също прословутата за Ню Йорк виталност, нестихващия поток от оптимизъм, концепцията, че " в случай че мога да се оправя в Ню Йорк, ще съумея на всички места ", както пее Франк Синатра. Капитал - брой 16 По време на пандемията Сали още веднъж излиза да снима на улицата. Прави го късно вечер на колело. Опустелите улици й припомнят " за 80-те години, когато нощем по улиците нямаше никого ".
Сред героите в книгата е Сюзън Малук. Родена през 1960 година в Онтарио, Канада, в фамилията на англичанка и палестински емигрант, тя учи изкуство в Торонто, само че отпътува на Ню Йорк незабавно щом съумява да си купи самолетен билет. Там среща любовта на живота си, към момента незнайния актьор Жан-Мишел Баския, който през 1981 година се реалокира в нейния апартамент на East 1st Street. Като метод да превъзмогне скръбта след гибелта му през 1988 година Сюзън продължава да учи, а през днешния ден с изключение на актьор е настояща психиатърка и психоаналитичка.
Вики Роман в дома си в East Village на 13 април 2019. Sally Davies, " New Yorkers " /Ammonite Press
" Когато за пръв път дойдох в Ню Йорк на 14 февруари 1980 година, незабавно разбрах, че това е мястото, на което постоянно съм желала да бъда. Ню Йорк е като постоянно възходящ и изменящ се жив организъм. Усещам по какъв начин естественият темп на града върви в синхрон с моя персонален. Чувствам се депресирана на всички места другаде ", споделя филмовата продуцентка Памела Любел, която е на корицата на книгата. " Омъжих се и се разведох, само че любовта ми към Ню Йорк е безконечна, до момента в който гибелта ни раздели. "
Майкъл Макмахън в дома си в East Village на 22 август 2019. Sally Davies, " New Yorkers " /Ammonite Press
Резултатът е фотокнигата New Yorkers. Последните фотографии са направени при започване на 2020 година, броени дни преди " ковид-19 да дойде като вирусен вихър, животът да спре, а градът да влезе в наложителен локдаун ", по думите на Сали Дейвис. " Неописуемо признателна съм, че една магическа врата се открехна пред мен и остана отворена тъкмо толкоз, че да мога да завърша тази книга. Сега това би било невероятно. "
New Yorkers показва над седемдесет интимни портрета на хора в техните домове. Вълнуващ взор върху различната сцена, " преди участниците в нея да бъдат отнесени от вълната на джентрификацията ". За камерата на Сали домовете си отварят актьори, лекари, разхождачи на кучета, екстрасенси, таксиметрови водачи, писатели, татуисти, дизайнери. Фотографиите разкриват " разнообразието, ексцентричността, творчеството и хуманността в сърцето на този емблематичен град " и демонстрират " спомен от друго време, когато прекрачването в дома на различен човек е било част от всекидневието. Ще се радвате да се срещнете с тези нюйоркчани, които ще ви припомнят за хора, които познавате и обичате ", споделят от издателството.
Тази книга се появява " напълно в точния момент, до момента в който стоим в домовете си дълги часове, приспособяваме се към нови привички и размишляваме надълбоко къде и по какъв начин живеем ", споделя в увода изкуствоведът и шеф на UK Art Museum в Кентъки Стюарт Хороднер. Някои от включените в книгата хора Сали познава персонално, други намира посредством рекомендации и разгласи. Тя ги моли авансово да й изпратят къса автобиографична информация. Когато влиза във всеки дом, фотографката небрежно дава няколко " лесни, изпълними на момента препоръки " по отношение на облекла, място за фотография, поза, като се доверява най-много на инстинкта си. " Хората на улицата и изключително тези в Ню Йорк кардинално слагат редица обществени " филтри " за да покажат оня аспект от себе си, който желаят да е обществен. За сметка на това вкъщи се отпускат и демонстрират по-близка до същинското си аз действителност ", споделя Сали Дейвис за " Капитал ". Тя е натрупала огромен опит през последните тридесет години като една от известните стрийт фотографки и постоянно документира протичащото се из Манхатън. Придвижва се пешком или на колело когато и да е на денонощието. Сали е очевидец на забележителното повишаване на наемите, подбуденото от атентатите на 11 септември 2001 година мощно безпокойствие и възходящата икономическа неустановеност. Улавя също прословутата за Ню Йорк виталност, нестихващия поток от оптимизъм, концепцията, че " в случай че мога да се оправя в Ню Йорк, ще съумея на всички места ", както пее Франк Синатра. Капитал - брой 16 По време на пандемията Сали още веднъж излиза да снима на улицата. Прави го късно вечер на колело. Опустелите улици й припомнят " за 80-те години, когато нощем по улиците нямаше никого ".
Сред героите в книгата е Сюзън Малук. Родена през 1960 година в Онтарио, Канада, в фамилията на англичанка и палестински емигрант, тя учи изкуство в Торонто, само че отпътува на Ню Йорк незабавно щом съумява да си купи самолетен билет. Там среща любовта на живота си, към момента незнайния актьор Жан-Мишел Баския, който през 1981 година се реалокира в нейния апартамент на East 1st Street. Като метод да превъзмогне скръбта след гибелта му през 1988 година Сюзън продължава да учи, а през днешния ден с изключение на актьор е настояща психиатърка и психоаналитичка.
Вики Роман в дома си в East Village на 13 април 2019. Sally Davies, " New Yorkers " /Ammonite Press
" Когато за пръв път дойдох в Ню Йорк на 14 февруари 1980 година, незабавно разбрах, че това е мястото, на което постоянно съм желала да бъда. Ню Йорк е като постоянно възходящ и изменящ се жив организъм. Усещам по какъв начин естественият темп на града върви в синхрон с моя персонален. Чувствам се депресирана на всички места другаде ", споделя филмовата продуцентка Памела Любел, която е на корицата на книгата. " Омъжих се и се разведох, само че любовта ми към Ню Йорк е безконечна, до момента в който гибелта ни раздели. "
Майкъл Макмахън в дома си в East Village на 22 август 2019. Sally Davies, " New Yorkers " /Ammonite Press
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ