Една на всеки три жени в България е пострадала от

Една на всеки три дами в България е потърпевша от принуждение съгласно оценки на неправителствени организации. Най-често става дума за домашно принуждение. В Деня за елиминиране на насилието над дами ви описваме историята на една жена, която е живяла в принуждение, само че е съумяла да се избави.

Анна взема решение да напусне мъжа си до момента в който лежи пребита на пода в коридора на жилището им. Само допреди минути е била уверена, че това е последният ден от живота й.

Прибрала се е от среща с приятелки, а той я е посрещнал още от вратата с удари по лицето и цялото тяло. Блъснал я е, блъснала си е главата в дрешника и е изгубила схващане, написа Свободна Европа.

Когато се е събудила, не е можела да диша и е усещала железен усет в устата.
“Чух следните думи: “Отвори си устата, в този момент ще те гръмна ”, споделя Анна.

Майка парамедик оказа помощ на тежко потърпевша в злополука: Не разпозна щерка си
Осъзнала е, че той държи револвер в устата й, а с другата ръка я души.

“Всичко ми стана черно. Казах си: край, аз загивам, това е последният ден от живота ми ”, споделя още тя. Но през главата ѝ минава и друга мисъл:

“Ако оцелееш, би трябвало да се махнеш. Каквото и да ти коства това “.
Тази вечер е последната, само че и най-лошата от 16 години, които Анна е претърпяла във връзка, в която участва и домашно принуждение. Тя оцелява, съумява да се измъкне и да откри помощ. Сега живее различен живот, а индивидът, който ѝ е предизвикал това, е наказан.

В сходна на нейната обстановка обаче са хиляди други дами в България. Официална статистика няма, само че съгласно оценките на неправителствени организации всяка трета жена е претърпяла принуждение. Най-често става дума тъкмо за домашно принуждение – това, което се упражнява от непосредствен човек, зад вратата на дома и надалеч от очите на всички.

Част от дамите, потърпевши от домашно принуждение, се избавят като Анна. Някои обаче не съумяват да се измъкнат в точния момент. По неофициални данни през 2021 година в България минимум 22 дами са убити от мъже, а в множеството случаи са обвинени техни близки.

“Трябва да признаем, че е проблем, и би трябвало да признаем, че самите ние сме част от казуса. Че всяка трета от нас, от цялото общество живеем в такива фамилии ”, споделя Екатерина Велева, клиничен психолог и създател на фондация П. У. Л. С., която оказва помощ на потърпевши от принуждение.

“И да не се срамим и да не се опасяваме и да знаем, че това е проблем, болест в случай че желаете го наречете, която се лекува. ”

“Започнах да притискам зъби ”
Анна среща бъдещия си мъж в заведението, в което работи. Тогава е на 19 години, а това е третата ѝ работа. Налага ѝ се да работи от ученичка, тъй като би трябвало да оказва помощ на майка си, която живее сама с нея и по-малката ѝ сестра. Родителите ѝ са разведени.

Не след дълго Анна забременява от мъжа, който е съвсем два пъти по-възрастен от нея. Тя ражда сина си, когато е на 20 години, а малко по-късно с него се местят в София. Тя е родена в различен град и е живяла там със фамилията си.

Когато заживяват сами с детето си, мъжът на Анна стартира да я изолира от околните й.

“Казваше, че му пречат, че надали не той би трябвало и тях да устоя, надали не, че се бъркат в фамилията ни ”, споделя тя.

Тогава към този момент е почнал да я тормози непрекъснато – подлага на критика я за всичко, подвига ѝ кавги, трансферира цялата къщна работа на нея и лимитира контактите ѝ с външни хора. Когато тя се пробва да се опълчва, той я заплашва, че ще я изгони и ще й забрани да вижда детето им.

“Започнах да притискам зъби ”, споделя тя.
Синът ѝ пораства, само че Анна продължава да е затворена у дома. В продължение на години мъжът й не разрешава да работи. Едновременно с това изисква от нея послушание, тъй като той е този, който изкарва парите. Въпросът е, че тя желае, само че не може – той ѝ не разрешава. В тези години също я е удрял, само че най-тежкото физическо принуждение стартира по-късно.

30-годишна упрекната: Принудила мъж да прави секс с нея
Домашното принуждение има разнообразни форми – то може да бъде психическо, физическо, полово. Най-често дами и деца страдат от принуждение в фамилията, само че то визира също и мъже. Точна статистика няма – нито за броя на случаите, нито за това кого визира.

“Много е мъчно обаче първо да се разпознава тази форма на принуждение, защото неговото проявяване е в фамилията ”, сподели пред Свободна Европа Марияна Евтимова, юрист и член на управителния съвет на фондация П. У. Л. С.

“Там, където всичко е скрепено при започване на доверие, на любов, на взаимна помощ и поддръжка. И в един миг цялата тази концепция като че ли се унищожава. ”

“Аз съм завършена ”
Мъжът на Анна губи работата си и е заставен да разреши на нея да работи. Тя първо чисти жилища, а по-късно си намира работа в магазин. Той я съпровожда в първия ѝ работен ден.

“Тогава шефката разбра незабавно, че има проблем, тъй като дружно влизаме и той разпитва като че ли той ще работи ”, спомня си тя.

На Анна ѝ харесва работата и се оправя добре. Още на втория месец става чиновник на месеца, а на третия е нараснала до заместник-управител.

“И това за него беше страшното, тъй като, видиш ли, аз, тъпата по неговите думи и тази, която не става за нищо, я покачват. ”

Веднъж закъснява на работа и се прибира след нормалния час. Мъжът й я посреща с крясъци и споделя, че ще й забрани да върви на работа. Той я атакува, а тя се пази. В един миг той я събаря на земята и подвига стол, с който заплашва да я удари, в случай че не спре да вика и да плаче.

“Ако ме беше блъснал със стола – аз съм завършена. ”

Мъжът на Анна я принуждава да напусне работата си. Но тя не се отхвърля и търси нова. Скоро си намира и се сприятелява с няколко други дами, които работят на същото място. Точно с тях излиза тя вечерта преди последното нахлуване на мъжа й.

Тогава тя го е предизвестила авансово и е поискала позволение. Той се е съгласил, само че все пак когато тя се прибира, той я пребива и я заплашва с ликвидиране.

“Беше пъклен мраз, само че не го усещах ”
На идващия ден една от приятелките на Анна се обажда да я попита дали всичко с нея е наред. Те не са знаели, само че са предполагали за това, което се случва в дома ѝ. Тя съумява да ѝ намекне, че има потребност от помощ, и измислят проект – да й се обадят, че я търсят от работа и би трябвало да отиде. Мъжът ѝ първо не желае да я пусне, само че най-после тя въпреки всичко излиза.

“Беше пъклен мраз, само че не го усещах ”, споделя тя. “Когато влязох, колежката онемя – тази, която ми се обади. Влязох при другите сътрудници, там бяхме всички общо. На другата, която ме видя, й избиха херпеси. Мъжете, които бяха вътре, нямаха думи. ”

Геният на Сергей: Волга на дърва. Харчи чувал и половина на 100 км (ВИДЕО)
Колегите на Анна викат полиция. Тя отива на обзор, с цел да си извади здравно удостоверение. Освен синините и раните, има и мозъчно разтърсване. Лекарите документират и следите от душене по врата й. В болничното заведение идва и фамилията ѝ.

“Подкрепата към този момент се усещаше ”, споделя още Анна.
Още откакто излиза от лекарския кабинет Анна подава тъжба и стартира битката си за правдивост. Губи няколко борби през годините. Една от тях е за детето ѝ, което взема решение да остане с татко си, а самата тя му заплаща прехрана, преди да навърши пълноправие. Тя обаче печели последната – индивидът, с който е живяла, е приет за отговорен за закана за ликвидиране и наказан на три години условно. Анна споделя, че не счита това за задоволително наказване, само че е удовлетворена, че моралната победа е нейна.

Анна е съумяла да се избави и е почнала нов живот. Сега работи тук-там, които харесва, и прави работа, която я прави щастлива. Независима е, още веднъж е близка със фамилията си и е заобиколена от положителни хора, споделя тя.

Анна е образец за жена, която е съумяла да се избави от домашното принуждение. Споделя историята си, тъй като желае дами, претърпели същото като нея, да знаят, че има излаз.

“Човек може да излезе. Стига да го изиска и да пребори вътрешния си боязън ”, споделя тя.
Точни данни за броя на дамите жертви на принуждение в България няма.

Отскоро Министерството на вътрешните работи (МВР) събира данни за случаите на домашно принуждение. От началото на 2022 година до 13 юли са подадени данни за общо 1738 жертви на домашно принуждение в страната, заяви тогавашният вътрешен министър Бойко Рашков. Сред потърпевшите доминират дамите – 1194, и децата – 409. Тази статистика обаче не включва случите, за които не са подадени сигнали. А те съгласно специалистите са доста.

От Свободна Европа са поискали настоящи данни от Министерство на вътрешните работи, само че не са получили отговор.

Според изследвания, представени от специалисти от неправителствени организации,

всяка трета жена в България е претърпяла някакъв тип принуждение.
“Това съответно значи, че всяко трето дете, всяко второ дете живее в семейство на принуждение. Всяко трето семейство живее в подтекста на насилието ”, сподели пред Свободна Европа Екатерина Велева от фондация П. У. Л. С.

Проект за промени в Закона за отбрана от домашното принуждение предвиждаше основаване на Национален указател за случаите на домашно принуждение. Той беше квалифициран благодарение на специалисти и Министерството на правораздаването и беше импортиран за разглеждане в Народното събрание от държавното управление на Кирил Петков през лятото. Тогава обаче кабинетът падна при избор на съмнение, а по-късно президентът разпусна 47-ото Народно заседание. До гласоподаване на законопроекта по този начин и не се стигна.

Дълго време преди този момент се обсъждаха промени в закона, а и в този момент в Министерството на правораздаването се работи по такива. Резултат досега няма.

“Политиците, когато са в общественото пространство, заявяват, че са за отбрана на правата на хората, срещу домашното принуждение, срещу всяка форма на принуждение. И дадоха доста обещания, че този законопроект ще се придвижи в най-бърз порядък ”, сподели юрист Марияна Евтимова.

“Това обаче явно не се случва от години. ”

Според нея това демонстрира, че битката с домашното принуждение не е приоритет.
Анна е намерила помощ от близки, с цел да се измъкне от обстановката на принуждение. Много хора обаче нямат родственици и другари, които да им оказват помощ. Възможност за тях са спешните центрове като този, който фондация П. У. Л. С. поддържа. Те обаче са доста малко – шест профилирани за жертви на принуждение и още няколко, които оказват помощ и на хора в други тежки обстановки. Финансирането даже за тези няколко центъра е незадоволително.

Бивша учителка по физкултура правила секс с възпитаник на бала му (СНИМКА)
Екатерина Велева счита, че смяната в отношението на хората към домашното принуждение, е основно изискване за битката с него.

“Много е значимо да го идентифицираме, да не се опасяваме и срамим ”… Тогава е и страната, която ще каже: “О, има подобен проблем ”. Може би с цел да сложим кол в колелото ”, споделя тя.

България е една от шестте страни членки на Европейски Съюз, които не са утвърдили Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение, по-известна като Истанбулската спогодба. Срещу нея имаше опозиция от националистически партии, а Конституционният съд реши, че тя опонира на главния закон. Тя беше първият документ, който съдържаше повсеместен взор върху казуса и задължаваше страните да вкарат промени в пакет от закони, а освен да променят един или два.