Една много стара легенда сочи, че всичко ново, е добре

Една доста остаряла легенда сочи, че всичко ново, е добре забравено остаряло. Свикнали сме с това, само че късата памет постоянно разрешава да откриваме нови и нови изненади. На 26 май 2018 година в Ирландия се организира един народен референдум за определяне на мнението на обществото – абортите да бъдат легални или незаконни? Отговорът на средностатистическия ирландец е, че дамата има право да избере по кое време да дава живот и по кое време да го пропусне. През последните 30 години се твърди, че Ирландия в действителност прави смели стъпки напред и гледа демократично на всеки зародил проблем.

За този интервал ще открием, че Ирландия е забранявала абортите, хомосексуалните връзки се считат за незаконни, както и използването на контрацептивите. Всяка жена, желаеща да направи аборт, би трябвало да пътува отвън страната. И най-важният въпрос в тази посока е: какво толкоз се обърка, че тази страна да стане толкоз сериозна към всичко? Отговорът е в действителност извънредно обикновен: католическата черква.

Тежката и интервенция в живота на жителите не може да бъде пренебрегната, около нея прибавяме и строгата конституция. Влиянието и на двете се оформя към 1937 година и бъдещия свещеник Джон Чарлз МакКуайд ще се намеси във образуването на редица морални закони, гонене на човешки права и управление в фамилната, просветителната и частната единица.

Диктатурата на католическата черква, която би трябвало да проповядва обич и мир, на практика не може да се пречупи.

Съществуват доста аргументи за хегемонията на църквата и единствено една за сполучливото разтрошаване. Популацията на Ирландия стартира да пътува повече, да се образова в чужбина, следи се голямо количество на завръщащи се емигранти, както и развиване на градското население. Диктатурата може да бъде разрушена с време и доста твърдоглавие, само че най-много с обстоятелството, че през последните 30 години тъкмо тази институция ще бъде обект на редица кавги. Невъзможността да се извади още веднъж заек от шапката на папата, съпроводено с фактологията на науката, показва едно ново придвижване. И това не е първият път, когато локалните ще се изправят против тези закони.

Истината е, че тази дребна страна в никакъв случай не се е впечатлявала толкоз от каноните на Рим. Впрочем през цялата история от основаването ѝ до наши дни, тя изиграва много маловажна роля. Средновековието ни показва, че бракът се счита за изключително събитие, както при англичаните, по този начин и в галските райони.

Свещеникът е бил наложителен, с цел да легализира всичко. В малко по-модерните времена ще се забележи, че от време на време божията интервенция не е нужна, изключително в случай че двама души се обичат и считат да основат семейство. Някои ирландски зони даже избират да запишат своя съюз на хартия и просто да отпразнуват събитието, само че още по-важното е, че когато любовта изчезне, двойката умерено може да се разведе. Това също е закон в галския кодекс.

Галския господ Таранис

Нещо повече, галите показват, че имат доста сложна и комплицирана идеология за брака, открита в записи от XII век. На първо място ще открием, че един мъж може да има няколко дами, като той самият избира по какъв начин ще делегира правата. Неговата първа или поредна брачна половинка може да е равна на него, може да бъде и с по-нисък статус. Преди да побързате да активирате феминизма, дано посочим, че дамите с по-нисък статус получават същото почитание и отношение, както всяка друга, която е в брак, само че разликата е, че този статус се дава на хората, които живеят във официална връзка.

Придобиването на по-висок статус става с подписването на въпросния документ, че и двамата желаят да сключат брак. Статусът се дефинира и по още един фактор, дали дамата има наследници или не. Ако една партньорка има деца, то мъжът би трябвало да се отнася с нея по този начин, както се отнася към законната брачна половинка. Това по някакъв метод ни подсказва, че първите условия за прехрана може би са ориентирани точно там.

Галските практики завършват с намесата на британските колонизатори. Те носят със себе си разнообразни закони и условия към брака и връзките, променяйки един фактор, работил през последните епохи за галите. Галският бракоразвод може да се изисква, в случай че дамата стартира да се отдава на най-различни пороци, в това число невярност, в случай че спре да се грижи за дома или в случай че вероятно убие своите деца.

Докато Ирландия вижда нещо изцяло обикновено в аборта, Съюз на съветските социалистически републики по същото време остава много сериозен.

Жената може да изиска бракоразвод при принуждение от страна на брачна половинка, в случай че стартира да приказва за своя сексуален живот, в случай че са скрили за своята импотентност или в случай че станат прекомерно дебели и не могат да задоволяват своята брачна половинка. Последната точка в този лист е: в случай че са хомосексуални. Може би това условие би трябвало да се върне, изключително откакто виждаме големите вреди от наднорменото тегло. Впрочем всички тези фактори са налични в България, само че влизат под една шапка – несходство в характерите, като това е толкоз необятно разбиране, че даже мръсните чорапи могат да бъдат поставени като алтернатива.

Благодарение на по-голямата независимост в тази територия, фамилията се образува като водеща мощ и разрешава на по-големи групи да се сплотяват под една шапка и фамилия. Децата могат да се радват на родителите си, даже и те да са разведени. Доведени деца, осиновени деца, децата на куртизанките и още доста други, би трябвало да се отглеждат в дома на формалната и първа брачна половинка. Тази система разрешава на едно дете да има повече от една майка, а това също е позитив до някаква степен.

Ирландците стартират да легализират тези връзки, водейки се най-вече от ползите на фамилията. И законът продължава да съществува още доста години. Лорд О’Донъл умира през 1423 година и има 18 сина от 10 разнообразни дами, фамилията се продължава с към 59 внука. Лорд Филип Магуере умира през 1395 година с 20 сина от 8 разнообразни майки, а децата не престават рода и оставят най-малко 50 известни внука.

По това време ирландските църкви въобще не бързат с смяната на закона или въвеждането на по-строги брачни закони. Понякога и самите духовници са имали по няколко съпруги и няма по какъв начин да размахват пръсти и да подлагат на критика някого. Обвързаните дами с попа могат да се считат за духовнички и би трябвало да се третират като първа брачна половинка.

Извънбрачните деца също се считат за някаква официална връзка, както и през днешния ден. Прези 1980 година ще открием, че същите са едвам 5% от родените деца на година. През 90-те същият % доближава до 31.1 и през 2016 година се пресмята, че на всеки 10 новородени – 4 деца са от госпожици, а не госпожи.

Какво да приказваме за абортите? Ирландките от средновековието са познавали всички билки, които им разрешават свободно да пресечен бременността. Съществува един минус, някои от дамите вярвали, че абортът след сексуален акт е надалеч по-правилен, в сравнение с оралната обич. Тогавашните архиви показват, че намерено се показва и методология, в която дамата да направи най-безопасно аборт, като никой няма право да я съди или да разяснява събитието.

Някога даже католиците не били толкоз строги, откакто през 591 година показват, че дамата, която употребява магия, с цел да отстрани детето си, би трябвало да прекара половин година единствено на самун и вода. Какво тъкмо се обърква, в никакъв случай няма да разберем. Ирландците нямат никакви проблеми с абортите и през идващите епохи даже ще си измислят светци, които покровителстват това дело. Очевидно е, че на острова има рационални хора, които са намерили соломонови решения във всяка една ниша.

Проблемът е, че сред XVI и XVII век към този момент има съпротива против тази просвета. Колонизаторите не са съгласни с концепцията и бързо считат да наложат своите визии. Английските протестнати са първите грешници и с помощта на техните каузи, осъществените престпления не престават да се считат за геноцид и до през днешния ден. Реформата на църквата е драконова, което значително ни подсказва, че когато един човек живее умерено и щастливо, постоянно ще има някой с най-малко 100 хрумвания по какъв начин да скапе всичко.

Католическата черква ще последва образеца на протестантите и ще завоюва премия за огромното си твърдоглавие. Нейният най-голям връх е през 1922 година с интервенция в конституцията на страната и одобряването ѝ през 1937 година Забраняват се абортите от 1861 до 1983 година с приемането на 8-та корекция. Преди това се твърди, че новороденото има същите права като майката. Митът, че абортите в миналото в предишното са били неразрешени, също стартира да се наслагва и да се твърди, че в никакъв случай не са правени, въпреки и историята да демонстрира тъкмо противоположното.

Впрочем това е единствено една от дребните победи, тъй като Ирландия съумява да покаже изключително висок напредък и за първи път да спре да се въздейства директно от непознати институции. Силата на църквата бързо отслабва своята мъртвешка хватка и несъразмерната корист с права ще тръгне постепенно и несъмнено към своя край. Не очаквайте да се върне закона за многоженството, само че пък е ясно, че и двете страни в един брак ще имат равни права и протекция от всяка една институция. Достатъчно е просто да се потърси такава!