Защо Борис III прави паметник на немски войници в България през 1938 г.
Една обичана тематика за актуалната 2024 година ще бъде паметниците на руско въздействие, издигнати в България от Българска комунистическа партия и подкрепяни от другите ръководещи след 9 септемрви 1944 година И в случай че обърнем внимание на историята, то най-вероятно ще открием, че бранителите на въпросното руско изкуство, познато още като „ Брутализъм “, в което попада освен изкуството им, само че и архитектурата на постройките.
По някаква мистична причина, руският блок постоянно е желал да показва своите невероятни и неповторими бетонни здания. Нека обаче се върнем на паметниците и тяхната история. Тъй като огромна част от руското изкуство ще изпадне в недружелюбност, изключително откакто се твърди, че е знак на успеха на света над фашизма и нацизма, по-скоро над второто, защото Италия завършва със своето придвижване доста преди 9 септември.
Историята може да открие някои забавни несъгласия за България по време на Втората Световна война. Ние сме на страната на Нацистка Германия, съдружник сме в техните военни дейности, само че не изпращаме бойци против Съюз на съветските социалистически републики. Обявяваме война на Англия и Съединени американски щати, само че не и на Съюз на съветските социалистически републики. Изключваме обстоятелството, че на България е оповестена война на 5 септември 1944 година от Съюз на съветските социалистически републики и след идването на Червената войска, даже патрон не е създаден от страна на български управляващи, войска или други.
Можем ли да открием следи на нацизъм и такива монументи? Най-вероятно е допустимо, защото ще открием, че през 1938 година по концепция на българското Министерство на войната, България издига памет на немски подводничари, взели участие в боевете в Черно море и атакували съветски бойни кораби. Германия изпраща две подводници, които охраняват Черно море и на практика окупират българските води, прекъсвайки свободното придвижване на съветски кораби.
Съдбата на двете подводници е ясна, до края на войната едната остава затворена и развалена в пристанището, до момента в който другата е потопена. Това основава причина за издирването на немската подводна лодка, която е взела участие по време на сраженията. По разпореждане на цар Борис III немската подводна лодка се вади, с цел да може да се погребат немските моряци, а също по този начин да се употребява структурата за образование на бъдещи български моряци. След изваждането на подводницата, България основава монумент на немските бойци, който действително демонстрира, че имаме освен руски монументи, само че и немски такива. На мраморна плоча са изписани имената на всички членове от екипажа на въпросния военен транспортен съд.
Въпросната мемориална плоча е била сложена във Варна, при по този начин наречените Евангелски гробища, познати още като немски или протестантски такива. През 1957 година въпросната мемориална плоча на немски подводничари е отстранена и с това се поставя завършек на наличието на немски боен монумент, който по някаква причина се е поклонил на немския военен режим. Върху въпросните гробища се построява спортния комплекс „ Спартак “. Плочата се връща едвам през 1992 година и се оказва, че продължава да седи там. Настоящата позиция на немските моряци, които са водили борби в Черно море, продължава да е в централното гробище на Варна.
След като Борис III слага паметна плоча на немски моряци, това прави ли го нацист? Вторият логически въпрос е следният: за какво костите на немските моряци се местят толкоз дълго време от една точка на друга и по този начин чак до 90-те години? Нарочно посочихме, че въпросните две немски подводници са били изпратени от Германия по време на Първата Световна война и ще откриете, че има единствено една дата, тази от тяхното потапяне.
Ако въобще има някакви идеологически подозрения за политиката на цар Борис III, то е редно да завърши още тук. Последният български цар в никакъв случай не е бил обожател на Хитлер, а въпросните немски подводничари в никакъв случай не са чували за Адолф Хитлер. Има и причина за всичко това. Хитлер се е намирал в окопите на западния фронт, където се е борил за своето оцеляване, до момента в който всички немски моряци са с надалеч по-висок чин и едва ли въобще в миналото са се срещали. Техните имена са:
Командир капитан-лейтенант Карл Палис, помощник-командир запасен лейтенант Фридрих Шутц, инженер-механикът Фридрих Щайнмюлер, старшина Ханс Йост, матросите Ото Бремен и Карл Шанде.
Немският монумент, макар всички съществени спогодби да се пази и пази от страната, защото съдържа костите на немски бойци, борили се в Първата Световна война, действително би трябвало да бъде непокътнат като костница, изключително откакто приказваме за бойци, които действително са се борили да запазят и да защитят България от Руската империя, позната по-късно като Съюз на съветските социалистически републики. Въпросната възпоменателна плоча има освен военна, само че и историческа стойност.
За голямо злощастие на феновете на въпросния МОЧА, който освен не съществува в кадастъра на столицата, само че и няма никаква историческа стойност, защото не е боен монумент, не пази костите на починали червеноармейци и е издигнат единствено и само като форма на смирение от представителите на Българска комунистическа партия, може и както към този момент видяхме, е демонтиран. Пишем тази история по този метод, тъй като чакаме, че някъде в близкото бъдеще ще се появят сходни версии и истории по отношение на паметниците, историята и културата в България.
Историята продължава с обстоятелството, че България наследява редица идеологически знаци от едно 70-годишно минало, а за какво не и повече, които обаче нямат особена стойност. Паметникът на Альоша в Пловдив, който също става обект на разглеждане, освен това освен от локалните управляващи на града, само че и от съветските политици от партията „ Дума “, които явно са решили, че не е задоволително да афишират България за вражеска страна, само че даже и намерено да заплашват, преди да хвърлим първия камък, дано забележим неговата история.
Алексей Иванович Скурлатов е роден на 30 март 1922 година Датата за раждане не е сигурна, защото майката не е сигурна за деня, а единствено за месеца на раждане. Скурлатов е доброволец в Червената войска и се записва през септември 1941 година Зачислен е в сибирския ски батальон, и се е борил в разнообразни точки на Русия. По време на войната е ранен толкоз тежко, че командването изпраща писмо, съобщавайки за гибелта на Альоша.
Зачислен е като шпионин и е взел участие в разнообразни борби, само че когато идва време да влиза в България, Альоша, най-малко съгласно руснаците, взе участие в Българската интервенция. Исторически видяно е ясно, че Альоша не взе участие във военни дейности, само че се среща с български партизани и най-големият му триумф е, че съумява да направи връзка сред Пловдив и София, както и с Черно море. Альоша в никакъв случай не продължава напред в сраженията, той остава в България до май 1945 година и се отдава на огромните удоволствия, които градът на тепетата може да предложи. Понеже бил физически здрав и мощен, някои очевидци описват, че е танцувал с две българки на раменете си.
Прибира се в Русия през ноември 1946 година и по-късно работи като комбайнер, инженер, ключар и други. Напомняме на уважаемите читатели, че Альоша умира в родната си Русия на 3 ноември 2013 година на 91 години. Връща се в България единствено един път, с цел да види въпросния монумент, а като бонус получава и купата „ Почетен жител на Пловдив “. Истината е, че Альоша е изобразен, тъй като пловдивските управляващи връчват фотография от 1945 година точно на разузнавачът. Нещо повече, той даже не е подозирал, че ще бъде на върха на Пловдив. Нещо повече, с изключение на правенето на монумент, Альоша се снабдява и с ария, която се върти в Съветския съюз.
По това време и редица вдовици пишат и питат дали това не е техният Альоша. А същинският продължава да живее в Алтай и да се занимава със земеделие. Въпросният монумент на Бунарджика остава обект на ползи през актуалната година, само че повдига въпроси. Защо би трябвало да се пази, откакто въпросният Алексей Скурлатов от дълго време не е сред живите и се е сражавал единствено и само в своята лична татковина? Второ, откакто той самият даже не е подозирал, че ще се трансформира във ентусиазъм за България и след това се търси с години наред, с цел да може да го види, явно не е била последната му болежка. Освен това откриваме доста съществени исторически грешки по въпросния монумент.
На първо място ще посочим, че армията, която влиза в България е по този начин наречената Червена войска, а не Съветска, както е написано по-късно. Отново не приказваме за костница, а за агитация на въпросния режим, който не се помни с положително, с изключение на от неговите бранители. Паметниците, изключително военните такива, имат място и би трябвало да бъдат уважавани, до момента в който сходни знаци, по-скоро би трябвало да се ориентират в други музеи, както е направила Унгария и както са създали доста други някогашни страни на социалистическия режим.
Със сигурност и Алексей Скурлатов няма да се вълнува изключително от тази история, въпреки всичко подсещаме, че същият е бил търсен с години, с цел да види, че се е трансформирал в знак на Пловдив. Това е главната разлика и това е повода да откриваме, че Борис III е имал причина освен да сложи монумент на немските моряци, само че и да почете тяхното дело.
Това са били немски бойци, които забележете, пазили са българското население от Руската империя. Няма даже да разясняваме обстоятелството, че Руската империя, по-късно Съюз на съветските социалистически републики и актуалната Руска федерация, са фенове на концепцията за офанзиви на цивилно население.
