Една красива и мъдра приказка за най-скъпото нещо на тоя

Една красива и мъдра приказка за най-скъпото нещо на тоя свят, засенчващо всички скъпоценности, почести и познания – всеотдайното майчино сърце.

(„ Старуха “, 1917 година, Амшей Маркович Нюренберг (1887-1979), Тульский областной художественный музей)

♥ Най-голямото богатство

Имало едно време един цар. Той имал огромно царство, прелестен замък и доста скъпоценни камъни, злато, сребро и всевъзможни други скъпоценности; само че му липсвало най-скъпото за един цар: той нямал правоприемник, той бил бездетен и по тази причина бил постоянно печален и нажален, като мислел на кого ще остави всички тези благосъстояния. Царят бил добър и обичал народа си и най-вече го мъчела мисълта да откри подобен човек, който да бъде заслужен да носи короната и при туй да бъде освен стопанин на народа си, само че и да го обича, както татко обича децата си.

За тази цел той намислил следното, издал такава заповед: „ Който от младежите в царството ми може да назова какво той смята за себе си най-скъпо на този свят и царят откри това за най-мъдро – той ще бъде негов правоприемник “.

Царски пратеници разгласили по цялото царство волята на царя.

Бил избран един ден, в който младежите трябвало да отговорят на царското предпочитание.

Много народ се събрал по случай това празненство и огромната царска зала била претъпкана с народ. Около трона стояли доста младежи; до тях имало няколко покрити маси. На всички очите били обърнати нататък: какви съкровища ще бъдат показани в този момент.

Силни тръбни звуци възвестили за идването на царя; царските пратеници излезли напред и застанали от двете страни на трона. От едната страна на царя пристъпил един юноша и ниско се поклонил.

Един прислужник донесъл една масичка и когато снел покривалото от нея, чули се високи възклицания на удивление. Златни неща и скъпоценни камъни, хубаво подредени, лежали върху нея и изглеждали така красиво и дотолкоз лъщели, щото заслепявали очите на феновете.

„ О, велики господарю – казал младежът и горда усмивка се появила на лицето му. — Погледни тук, в твоите нозе поставям аз всичко туй, което аз назовавам най-голямо съкровище; погледни всичките тези хубости; доста би трябвало да се върви по света, с цел да се намерят други сходни на тях. “

„ Ти си прав, синко – казал строго царят; – и в моите съкровищници не ще се откри нещо сходно на тях. “

С най-изящен реверанс се доближил вторият юноша: „ Господарю и царю – казал той с достолепие, – аз не мога да ти показва нищо подобно; ти обаче, най-мъдрият от царете, знаеш най-добре до каква степен всички тези съкровища са краткотрайни и непостоянни; аз се снабдих със богатство, което никаква мощ не може да ограби и унищожи. Числото на годините ми е малко, само че богато е съкровището на знанията, които съм добил. Погледни тук – казал той – и снел покривалото на втората масичка; ти знаеш съчиненията на всички учени мъже: техните мисли са станали моя благосъстоятелност, която никой не може да ми отнеме “.

„ Изборът ти е добър “ – казал царят и се засмял отзивчиво.

Сега пристъпил третият момък; той се поклонил не така изтънчено, както вторият, само че неговият растеж и мощ били внушителни и с това той надминавал другите.

„ Силни самодържецо – казал той с висок глас – добри неща са благосъстоянието и познанията; аз не мога да се похваля с тези двете, само че нали на този, който би трябвало да води и упътва цялостен народ, му са нужни мощна ръка и здрав разсъдък – докато той говорел, един прислужник снел покривалото от третата масичка – и скъпоценни оценки за удържани победи, които изпълват с удивление и удивление сърцето на всеки ловджия или герой. Погледни, тук лежат знаците на моята мощ и храброст. “

С удивление гледал народът към масата; и самичък царят надникнал и одобрително споделил: „ Смелостта и силата са прелестни декорации на един самовластник. “

С възприятие на горделивост отстъпил младежът; белким неговото богатство не е такова, каквото може да се понрави на царя? С какво можел да го надмине четвъртият, който пристигнал единствено с празни ръце.

Сега пристъпил четвъртият. „ Благородни господарю – тихо и непретенциозно споделил той, – може да се покаже несвоевременно, че и аз взимам присъединяване в състезанието; аз не мога да ти поднеса нищо сходно на другите преди мене; моето земно благосъстояние е доста малко; обичам аз науката, само че дребни са моите знания спрямо мъдростта на другите учени мъже. Ръката ми е мощна, сърцето ми е цялостно с геройство, само че какъв брой ще се намерят други, които ще ме надминат в това? Но в случай че ти ми позволиш, господарю, аз ще ти покажа какво е моето най-голямо богатство. “

„ Покажи ми, синко “ – казал приветливо царят. Младежът излязъл на открито и скоро се върнал, като водел за ръка остарялата си майка.

„ Мила, скъпа майко – казал младежът, – вашето самопожертвователно сърце, цялостно с неизчерпаема обич е по-скъпо за мене от всички съкровища на света. “

„ Хвала на тебе, синко – извикал царят, претъпкан от благополучие, – ти ми сподели най-голямото богатство и ти ще бъдеш този, който ще заеме този престол. “

От: Литературен сборник „ Миналото “, брой 1, изд. „ Читанка “, 2022 година
Картина: „ Старуха “, 1917 година, Амшей Маркович Нюренберг (1887-1979), Тульский областной художественный музей, liveinternet.ru