Човешки истории: Как да промениш събитията, когато не ти върви
Една късна вечер Трент караше по автомагистралата, когато заблудена крава реши да пресече шосето. Той завъртя кормилото, само че все пак удари челно кравата. Колата му се прекатурна. И... кравата беше мъртва. Трент оцеля. Поправи колата си. Но бедите към момента не бяха свършили...
Трент се нуждаеше от отмора. Отиде за риба и там поряза крайници си на един камък. Не беше надълбоко отрязване, само че отхвърляше да заздравее. За всеки случай Трент отиде на доктор. Лекарят сподели: „ Не се тревожи! Само възпалено сухожилие. “ Но когато дясното му ходило стана с размерите на любеница, Трент потърси второ мнение. Хирургът отсече: „ Имаш тежка зараза. Може да изгубиш крайници си. “
Следващите няколко дни той прекара в болница. Успяха да спасят крайници му.
Отново на работа, Трент шофираше по някакъв селски път и свивайки на един ъгъл, първото, което видя, беше изгубила надзор Тойота Корола от неверната страна на шосето, която идваше право отсреща му. Трент удари спирачките – а също и Королата.
Той оцеля, само че бедите още не бяха свършили...
Трент реши да се възползва от получен финансов съвет. Инвестира всичките си пари в компания на име Сторм Файненшъл. Всичко вървеше идеално – до Световната икономическа рецесия, когато Сторм Файненшъл попадна в същинска стихия. Трент оцеля, за разлика от Сторм Файненшъл.
Но изгуби всичките си спестявания.
Историята на Трент е вашата история и моята също. Защо сметките и калпавите водачи „ вървят постоянно ръка за ръка “?
Имаме ли надзор върху видимо инцидентни събития или животът е единствено лотария от заблудени крави и упорити бактерии? Ще стигнем до това напълно скоро...
Когато ти върви
Джейн беше на трийсет и необвързана. Всичките ѝ приятелки имаха гаджета или съпрузи. Джейн също искаше да си има някого. Задаваше си въпроса: „ Какво не ми е наред? “
Беше захласната от концепцията да си откри мъж. Когато влизаше в супермаркета, качваше се на асансьор или на аероплан, постоянно се питаше: „ Дали той ще е тук? “
Но в никакъв случай не беше.
Всяка уговорена намира се проваляше. Един от мъжете хвана пневмония и анулира ангажимента. Друг напусна страната, защото баба му от Италия получила инфаркт. Джейн реши да опита със запознанства по интернет, само че не ѝ хареса.
Накрая ѝ пристигна до гуша и си сподели: „ Не ми би трябвало мъж. Ще се захвана с учене. Ще си взема и куче! “
Записа онлайн курс по китайски. Свърза се с някои остарели приятелки. Тръгна на спектакъл. Започна да се радва на живота. Взе си кученце.
Сами ще познаете какво стана след това. В деня, в който се освободи от фикс концепцията за сътрудник, заваля проливен дъжд от мъже.
Привлекателен комшия избави палето от рухване през парапета на стълбите и я изведе на кафе.
Приятел от гимназията я намери във Facebook, въоръжен с нормалното „ Тъкмо се разведох, а ти си единствената, която съм обичал “.
Братът на хазяина ѝ се отби да смени една крушка и остана за закуска.
А тя не търсеше. Дори не полагаше старания. Не прекара нито минута в някой неприветлив бар. Всичко се получаваше от единствено себе си.
Как става по този начин, че хубавите неща, които се случват, водят след себе си още хубави неща?
Случайност ли е това?
Някога случвало ли ти се е?
Каниш се да звъннеш на позната, с която не си се чувал от месец, а ненадейно се обажда тя.
Научаваш за забавна книга и решаваш, че искаш да я прочетеш. На другия ден се отбиваш в дома на другар, влизаш в антикварен магазин или се качваш на влака и – хоп – попадаш на книгата.
Тананикаш си остаряла ария, пускаш радиото и я чуваш.
Или пък?
Излизаш на среща и си мислиш: „ Ще бъде извънредно да срещна някогашния ми брачен партньор! “ Влизаш в ресторанта и незабавно го виждаш с новата му избраница.
Купуваш си нова кола и си казваш: „ Дано не я надраскам. “ Не минават и двайсет и четири часа и някакъв малчуган разрушава задните ѝ стопове с открадната пазарска количка.
Цяла година планираш ваканцията си на ски. Безпокоиш се: „ Дано не се разболея! “ Хващаш простуда по време на полета и прекарваш цялата седмица в хотелската си стая.
Всички тези неща могат да се обяснят със случайността. Но в това има освен това.
...
„ Как работи животът “ може да укрепи вярата ти в това, което логиката счита за невероятно, само че което надълбоко в себе си постоянно си знаел.
Животът ти не е лотария. И в никакъв случай не е бил.
Източник: " Гнездото "
Трент се нуждаеше от отмора. Отиде за риба и там поряза крайници си на един камък. Не беше надълбоко отрязване, само че отхвърляше да заздравее. За всеки случай Трент отиде на доктор. Лекарят сподели: „ Не се тревожи! Само възпалено сухожилие. “ Но когато дясното му ходило стана с размерите на любеница, Трент потърси второ мнение. Хирургът отсече: „ Имаш тежка зараза. Може да изгубиш крайници си. “
Следващите няколко дни той прекара в болница. Успяха да спасят крайници му.
Отново на работа, Трент шофираше по някакъв селски път и свивайки на един ъгъл, първото, което видя, беше изгубила надзор Тойота Корола от неверната страна на шосето, която идваше право отсреща му. Трент удари спирачките – а също и Королата.
Той оцеля, само че бедите още не бяха свършили...
Трент реши да се възползва от получен финансов съвет. Инвестира всичките си пари в компания на име Сторм Файненшъл. Всичко вървеше идеално – до Световната икономическа рецесия, когато Сторм Файненшъл попадна в същинска стихия. Трент оцеля, за разлика от Сторм Файненшъл.
Но изгуби всичките си спестявания.
Историята на Трент е вашата история и моята също. Защо сметките и калпавите водачи „ вървят постоянно ръка за ръка “?
Имаме ли надзор върху видимо инцидентни събития или животът е единствено лотария от заблудени крави и упорити бактерии? Ще стигнем до това напълно скоро...
Когато ти върви
Джейн беше на трийсет и необвързана. Всичките ѝ приятелки имаха гаджета или съпрузи. Джейн също искаше да си има някого. Задаваше си въпроса: „ Какво не ми е наред? “
Беше захласната от концепцията да си откри мъж. Когато влизаше в супермаркета, качваше се на асансьор или на аероплан, постоянно се питаше: „ Дали той ще е тук? “
Но в никакъв случай не беше.
Всяка уговорена намира се проваляше. Един от мъжете хвана пневмония и анулира ангажимента. Друг напусна страната, защото баба му от Италия получила инфаркт. Джейн реши да опита със запознанства по интернет, само че не ѝ хареса.
Накрая ѝ пристигна до гуша и си сподели: „ Не ми би трябвало мъж. Ще се захвана с учене. Ще си взема и куче! “
Записа онлайн курс по китайски. Свърза се с някои остарели приятелки. Тръгна на спектакъл. Започна да се радва на живота. Взе си кученце.
Сами ще познаете какво стана след това. В деня, в който се освободи от фикс концепцията за сътрудник, заваля проливен дъжд от мъже.
Привлекателен комшия избави палето от рухване през парапета на стълбите и я изведе на кафе.
Приятел от гимназията я намери във Facebook, въоръжен с нормалното „ Тъкмо се разведох, а ти си единствената, която съм обичал “.
Братът на хазяина ѝ се отби да смени една крушка и остана за закуска.
А тя не търсеше. Дори не полагаше старания. Не прекара нито минута в някой неприветлив бар. Всичко се получаваше от единствено себе си.
Как става по този начин, че хубавите неща, които се случват, водят след себе си още хубави неща?
Случайност ли е това?
Някога случвало ли ти се е?
Каниш се да звъннеш на позната, с която не си се чувал от месец, а ненадейно се обажда тя.
Научаваш за забавна книга и решаваш, че искаш да я прочетеш. На другия ден се отбиваш в дома на другар, влизаш в антикварен магазин или се качваш на влака и – хоп – попадаш на книгата.
Тананикаш си остаряла ария, пускаш радиото и я чуваш.
Или пък?
Излизаш на среща и си мислиш: „ Ще бъде извънредно да срещна някогашния ми брачен партньор! “ Влизаш в ресторанта и незабавно го виждаш с новата му избраница.
Купуваш си нова кола и си казваш: „ Дано не я надраскам. “ Не минават и двайсет и четири часа и някакъв малчуган разрушава задните ѝ стопове с открадната пазарска количка.
Цяла година планираш ваканцията си на ски. Безпокоиш се: „ Дано не се разболея! “ Хващаш простуда по време на полета и прекарваш цялата седмица в хотелската си стая.
Всички тези неща могат да се обяснят със случайността. Но в това има освен това.
...
„ Как работи животът “ може да укрепи вярата ти в това, което логиката счита за невероятно, само че което надълбоко в себе си постоянно си знаел.
Животът ти не е лотария. И в никакъв случай не е бил.
Източник: " Гнездото "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ