Народното творчество: Жената с двамата мъже (народна приказка от Брезнишко)
Една жена била доста хитра. Въртяла и управлявала двама мъже 12 години. Лете пращала на работа надалеч единия, а зиме другия. Таман пристигна време да се върне първият, тя изпраща втория. Така при нея постоянно си имала мъж и дома й бил цялостен и еднакъв с всичко. Добре, но на тринадесетата година, зимният малко просрочен. Кога тръгвал, току под селото срещнал другия:
- Добра среща, побратиме!
- Дал ти господ положително!
- Къде насам, към нашето село?
- Па и аз съм от Банишор.
- Айде бре!... Как може да не те познавам?
- Е па и аз не те познавам.
- Ти от кои си?
- Аз съм призетен, пристигнал съм на женин дом.
- И аз съм по този начин.
- Коя е жена ти?
- Йованка от горната махала.
- Айде бре! Я не се подигравай!
- Че за какво да ти се майтапя, побратиме?
- Защото тя е моя жена...
- Аз ти споделям истината...
- Ей, единствено посмей да повториш! Видиш ли тоягата?
- То и аз имам сопа, побратиме, но не трябва да се бием. А Йованка от горната махала е моя жена.
- Я се повърни малко, да идем да забележим за коя жена приказваш.
Първият се повърнал. Хайде, хайде та при Йованка.
- Ето тая е мойта жена.
- Па тя е и мойта.
- Жено?
- Жено!
А на Йованка й причерняло пред очите. Не знаела какво да каже:
- Е па аз, мъже за неприятно не съм го правила... Правила съм го за положително... Ето, печелили сте за един дом, да има повечко за всички...
Тогава мъжете взели, та си разделили всичко в дома по равно, а дамата по какъв начин са разделили, никой не знае.
Изображение: arhivatora.com
