10 000 светци, които почитаме днес, са били убити при гоненията от езичниците
" Една огромна част от мъчениците, които честваме, са избити в гоненията на император Диоклециан, сред 282 и 306 година, в гоненията на Деций Траян, сред 249 и 251 година, и в гоненията от 69-та до 110-та година. Не по-малко от 10 000 светци са убити в тези гонения, които са основна част от ранната римска история, сподели в проповедта си пред миряните в православния храм " Св. Пророк Илия " в шуменския квартал " Дивдядово " отец Николай.
Той води службата в деня, в който православната черква отбелязва паметта на св. деятел Кодрат и на свети Димитрий Ростовски. Отец Николай приказва за живота и делата на св. деятел Кодрат, на свети Димитрий Ростовски и на св. Козма Зографски.
Може да си визиите гибелта на мъчениците като един всеобщ гроб, в който са полагани дневно стотици хора, сподели свещеникът. " Самият факт, че някой се самоопределя като християнин, че отхвърля да сервира тамян в светилището на Аполон, на Склепий, е било съображение за смъртна присъда. Давате си сметка, че няма по какъв начин да има непоколебим исторически роман за всички тези хора. Няма по какъв начин да има биография, която пунктуално да наблюдава живота на индивида от раждането, през възпитанието, образованието, специалността и фамилията му ", акцентира отец Николай. Той напомни, че тогава никой не е водил такива бележки и че това не е било толкоз значимо. Човек е умирал като страдалец, без история и едвам по-късно, когато стартират да стават чудеса с мощите му, постфактум се поражда интереса към индивида и към неговия живот, сподели още свещеникът.
По думите му доста постоянно паметта за чудото и за светеца изпреварва биографичният роман, който се появява десетки, а от време на време и стотици години по-късно. " Не бива да се тормозим за това, че ние не можем да кажем какъв брой висок е бил св. Кодрат, какъв е бил цвета на очите му, дали косата му е била права или къдрава, дали е бил роден в Антиохия или в Александрия. За тогавашните християни това не е било толкоз значимо. Разбира се, има свещено поверие, което пази загатна за това по какъв начин е изглеждал индивида, с помощта на това поверие са и иконите, които и в древността, и в този момент се рисуват ", означи отец Николай.
" Важното е, че са умирали хора, умирали са поради вярата, поради Христос, ставали са чудеса с техните мощи и това е пораждало страхопочитание и интерес към живота на тези хора, а това, че ние не можем да го разкажем по този начин както би трябвало, това, че и св. Димитрий Ростовски и ордена от който той черпи своите жития, също не са можели да го опишат, не трябва да ни тормози, най-малкото тъй като нашите баби даже за своите родители нямаха спомен по кое време са се родили, в кой месец, в коя година. Чувството за история в тези времена е било доста по-различно в сравнение с в този момент и точно това демонстрира, че преданието е по-автентично от писмения роман, който се появява години, да не кажа епохи по-късно ", сподели още православният духовник.
Той добави, че що се отнася до св. Козма Зографски, който църквата уважава на утрешната дата, той в действителност е среща на няколко генерации исихасти. " Най-вероятно учителите на св. Теодосий Търновски са го познавали персонално и това изяснява и доста от трендовете в Търновската книжовна школа, които патриарх Евтимий може би четвърт век след гибелта на св. Козма Зографски ще опише, само че отново да отбележа, тук значима е не историята, а живата връзка сред хората, сред поколенията, сред вековете и точно, че тази връзка носи топлина, фамилиарност и уют, е преданието, което ни прави живи и същински. Божието благословение да бъде с всички вас ", сподели в края на проповедта си отец Николай.
Той води службата в деня, в който православната черква отбелязва паметта на св. деятел Кодрат и на свети Димитрий Ростовски. Отец Николай приказва за живота и делата на св. деятел Кодрат, на свети Димитрий Ростовски и на св. Козма Зографски.
Може да си визиите гибелта на мъчениците като един всеобщ гроб, в който са полагани дневно стотици хора, сподели свещеникът. " Самият факт, че някой се самоопределя като християнин, че отхвърля да сервира тамян в светилището на Аполон, на Склепий, е било съображение за смъртна присъда. Давате си сметка, че няма по какъв начин да има непоколебим исторически роман за всички тези хора. Няма по какъв начин да има биография, която пунктуално да наблюдава живота на индивида от раждането, през възпитанието, образованието, специалността и фамилията му ", акцентира отец Николай. Той напомни, че тогава никой не е водил такива бележки и че това не е било толкоз значимо. Човек е умирал като страдалец, без история и едвам по-късно, когато стартират да стават чудеса с мощите му, постфактум се поражда интереса към индивида и към неговия живот, сподели още свещеникът.
По думите му доста постоянно паметта за чудото и за светеца изпреварва биографичният роман, който се появява десетки, а от време на време и стотици години по-късно. " Не бива да се тормозим за това, че ние не можем да кажем какъв брой висок е бил св. Кодрат, какъв е бил цвета на очите му, дали косата му е била права или къдрава, дали е бил роден в Антиохия или в Александрия. За тогавашните християни това не е било толкоз значимо. Разбира се, има свещено поверие, което пази загатна за това по какъв начин е изглеждал индивида, с помощта на това поверие са и иконите, които и в древността, и в този момент се рисуват ", означи отец Николай.
" Важното е, че са умирали хора, умирали са поради вярата, поради Христос, ставали са чудеса с техните мощи и това е пораждало страхопочитание и интерес към живота на тези хора, а това, че ние не можем да го разкажем по този начин както би трябвало, това, че и св. Димитрий Ростовски и ордена от който той черпи своите жития, също не са можели да го опишат, не трябва да ни тормози, най-малкото тъй като нашите баби даже за своите родители нямаха спомен по кое време са се родили, в кой месец, в коя година. Чувството за история в тези времена е било доста по-различно в сравнение с в този момент и точно това демонстрира, че преданието е по-автентично от писмения роман, който се появява години, да не кажа епохи по-късно ", сподели още православният духовник.
Той добави, че що се отнася до св. Козма Зографски, който църквата уважава на утрешната дата, той в действителност е среща на няколко генерации исихасти. " Най-вероятно учителите на св. Теодосий Търновски са го познавали персонално и това изяснява и доста от трендовете в Търновската книжовна школа, които патриарх Евтимий може би четвърт век след гибелта на св. Козма Зографски ще опише, само че отново да отбележа, тук значима е не историята, а живата връзка сред хората, сред поколенията, сред вековете и точно, че тази връзка носи топлина, фамилиарност и уют, е преданието, което ни прави живи и същински. Божието благословение да бъде с всички вас ", сподели в края на проповедта си отец Николай.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ