Всеки четвърти чака брадясал превод
Една четвърт от българския бизнес се притеснява от банкрут поради просрочени заплащания. Българските компании получават парите си със забавяне от приблизително 18 дни .
Това демонстрират данните от най-новото изследване на EOS "Навици на заплащане в Европа " 2018, което тази година се организира за 11-и следващ път взаимно с самостоятелния институт за пазарни изследвания Kantar TNS и обгръща 3400 компании с годишен оборот над 5 млн. евро в 17 европейски страни - Белгия, България, Англия, Гърция, Германия, Дания, Испания, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Словения, Унгария, Франция, Хърватия, Чехия и Швейцария.
България следва европейските трендове за прецизност на заплащанията при издадените фактури - 76% се заплащат в уговорения период (при приблизително 78% за Източна Европа и 74% за България през 2017 г.), 20% се заплащат със забавяне (при 22% година по-рано), а 4% се отписват заради невъзможността да бъдат събрани въобще.
У нас компаниите получават парите си със забавяне от приблизително 18 дни след падежа, по отношение на 20 дни веселба за Европа. Но когато към този период се прибавят и 35-те дни отсрочено заплащане, се оказва, че българският бизнес чака 53 дни, с цел да получи парите си по контракти от подписани покупко-продажби. Българските компании следват общоевропейската наклонност и през 2018 година регистрират най-хубавите си индикатори по прецизност на заплащанията за последните пет години. Но макар подобрението те още веднъж се подреждат в групата с неприятна дисциплинираност - 25% от фактурите, издадени към компании контрагенти, се заплащат със забавяне или въобще не се погасяват при приблизително за Европа равнище от 22 %.
Забавените заплащания от клиенти засягат финансовото здраве на фирмите: главните отрицателни последствия са понижаване на облагите (57%), по-високи разноски за лихви (47%) и липса на ликвидност (47%).
Оказва се, че през тази година се усилва делът на фирмите, които се притесняват от извънредно отрицателни резултати - 26% от компаниите настояват, че се усещат застрашени от банкрут заради просрочени вземания при приблизително равнище за Източна Европа от 14 %. По този индикатор анкетата на EOS обаче демонстрира, че България заема челното място по неустановеност при събирането на вземания.
За да компенсират отрицателните резултати от несъбраните вземания, компаниите се изправят пред редица провокации - 27% от интервюираните декларират, че лимитират вложенията, 25% от фирмите редуцират чиновници или не наемат нови, имат проблеми при погашение на заплатите, а близо една четвърт усилват цените на създаваните от тях артикули и услуги.
Компаниите намират решение на проблемите, произлизащи от забавени и отписани вземания, като си партнират със профилирани организации за ръководство на задължения - 44% от българския бизнес употребява услугите на външен специалист, като спрямо 2017 година има нарастване с 2 процентни пункта, регистрират в EOS.
Това е повода България да се подреди преди всичко в Източна Европа по върнати доходи посредством колекторски компании - 11.1% от оборота на компаниите е бил възобновен с помощта на външни снабдители на услуги за ръководство на вземания.
Като най-сериозен проблем за огромния дял на несъбрани вземания българските предприятия считат междуфирмената задлъжнялост. Всяка четвърта компания се опасява от банкрут, по тази причина и доста от тях разчитат на колекторските компании, с цел да съберат вземанията си по осъществени контракти. Те правят оценка тяхната роля и с дисциплиниращия им резултат.
Според фирмените мениджъри се резервира срокът от девет месеца, в който в случай че не получат парите си, те на процедура стават несъбираеми. В EOS регистрират, че от две години страната е правилен длъжник, правилно се изплаща и Данък добавена стойност, което е асъдействало за усъвършенстване на заплащанията към бизнеса.
На пазара на междуфирмени отговорности данните демонстрират намаляване на размера на предоставените вземания по отношение на същия интервал на 2017 година. За първите шест месеца междуфирмената задлъжнялост е в размер на 50 млн. лева, до момента в който за същия интервал на предходната година е близо 57 млн. лева, разясняват пък от Асоциацията на колекторските организации в България - АКАБГ.
Въпреки оптимистичните данни задлъжнялостта в бизнеса остава висока. Най-проблемните браншове остават търговията на едро и дребно, строителството, покупко-продажбите с недвижими парцели, сухопътният превоз.
"Основните аргументи за финансовите усложнения на компаниите остават секторната цикличност, неприятното ръководство на ликвидността, неизползване на превантивни ограничения и принадлежности и понижените благоприятни условия за финансиране. Нов аспект за финансови усложнения на компаниите е неналичието на дипломиран личен състав и ниската продуктивност ", разяснява Милена Виденова, шеф на АКАБГ.
Като устойчиво платежоспособни се дефинират секторите на осведомителните технологии, сигурността, производството на мебели, структурите в областта на опазването на здравето и фармацията. "Впечатление прави мебелният отрасъл, който демонстрира позитивни резултати - поради по-добрата експортна организация и по-високото ползване на хората, а и по-ниската безработица ", прибавя Виденова.
Според данните от изследването междинният период за събиране на вземания в бизнеса се усилва: за 2018 година при транспортните компании той е повишен с 38 дни - от 61 на 99, в строителството и металургията срокът се е нараснал тройно - от 34 на 96 дни. При търговията с фармацевтични артикули срокът за събиране на вземания се трансформира от 69 на 72 дни.
Каре
Пазарът на неприятни задължения пораства
Aгeнция зa cъбиpaнe нa взeмaниятa (АСВ ЕАД), чacт oт нopвeжĸaтa В2Ноldіng АЅА, изĸyпи пopтфeйл c нeoбcлyжвaни ĸpeдити c нoминaлнa cтoйнocт пoчти 250 млн. eвpo oт нaй-гoлямaтa бaнĸa в Бългapия пo aĸтиви - "УниKpeдит Бyлбaнĸ ". Toвa e нaй-гoлeмият пopтфeйл c пpocpoчeни ĸpeдити, изĸyпyвaн няĸoгa в бaнĸoвия ceĸтop в cтpaнaтa. Πaĸeтът вĸлючвa нeoбeзпeчeни и oбeзпeчeни зaeми нa физичecĸи лицa, мaлĸи и cpeдни пpeдпpиятия и ĸopпopaтивни ĸлиeнти, ĸaзвa ĸyпyвaчът.
Toвa e тpeтaтa cдeлĸa в Бългapия мeждy ACB и "Униĸpeдит Бyлбaнĸ " зa пocлeднитe двe гoдини. Πpeз янyapи 2017 година ACB пpидoби пopтфeйл c нeoбcлyжвaни зaдължeния нa ĸopпopaтивни ĸлиeнти нa бaнĸaтa c нoминaл 93 млн. евро. Πo-ĸъcнo cъщaтa гoдинa aгeнциятa ĸyпи oт бaнĸaтa и пopтфeйл нa cтoйнocт 84 млн. евро. Bcичĸи cдeлĸи ca чacт oт плaнa нa итaлиaнcĸaтa бaнĸa зa пpoдaжбa нa нeцeлeви aĸтиви.
Последният търг на банката се организира девет месеца след най-голямата договорка за придобиване на портфейла от необслужвани заеми на Обединена българска банка (ОББ) за 460 млн. лв.. Едновременно с това Пощенска банка даде ход на процедурата за продажба на 365 млн. евро неприятни заеми с желание да се освободи от тях до края на годината. Така 2018 година се обрисува да е знакова, с трикратно чупене на върха и надскачане на прогнозите за продадени заеми за 1 милиарда евро.
Рекордът на "УниКредит Булбанк " обаче надали ще се задържи дълго, тъй като всеки миг се чака да завърши мегасделката на пазара на задължения - портфейл от 365 млн. евро неприятни заеми на Пощенска банка. Продавачът е наел за съветник PwC, който е разпратил покана за присъединяване до най-големите и дейни играчи в България и в района.
Портфейлът е корпоративен, като обезпечените заеми са за 114.98 млн. евро, а необезпечените - за 186.61 млн. евро. Задълженията на дребни и междинни предприятия са за 63.45 млн. евро. Вземанията са над седемгодишни и 95% от случаите са в правосъдна фаза. Интересен факт към този портфейл е, че главната част от дълга е съсредоточена в няколко на брой клиенти. Най-големите 10 длъжници са с кредитна експозиция от 86.8 млн. евро, или 24% от целия портфейл, а обезпеченията по тях са оценени на 13.64 млн. евро. В същото време общият дълг на 1352 клиенти е под 500 хиляди евро.
По-рано тази година Пощенска банка продаде корпоративен портфейл за 65 млн. евро, като най-атрактивното в него бяха постройките на кината "Арена ". Още при започване на 2016 година тя беше продала и 144 млн. евро заеми, отпуснати на физически лица, и по този начин дружно с новата продажба банката ще "разтовари " над 570 млн. евро задължения от салдото си за последните години.
Това демонстрират данните от най-новото изследване на EOS "Навици на заплащане в Европа " 2018, което тази година се организира за 11-и следващ път взаимно с самостоятелния институт за пазарни изследвания Kantar TNS и обгръща 3400 компании с годишен оборот над 5 млн. евро в 17 европейски страни - Белгия, България, Англия, Гърция, Германия, Дания, Испания, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Словения, Унгария, Франция, Хърватия, Чехия и Швейцария.
България следва европейските трендове за прецизност на заплащанията при издадените фактури - 76% се заплащат в уговорения период (при приблизително 78% за Източна Европа и 74% за България през 2017 г.), 20% се заплащат със забавяне (при 22% година по-рано), а 4% се отписват заради невъзможността да бъдат събрани въобще.
У нас компаниите получават парите си със забавяне от приблизително 18 дни след падежа, по отношение на 20 дни веселба за Европа. Но когато към този период се прибавят и 35-те дни отсрочено заплащане, се оказва, че българският бизнес чака 53 дни, с цел да получи парите си по контракти от подписани покупко-продажби. Българските компании следват общоевропейската наклонност и през 2018 година регистрират най-хубавите си индикатори по прецизност на заплащанията за последните пет години. Но макар подобрението те още веднъж се подреждат в групата с неприятна дисциплинираност - 25% от фактурите, издадени към компании контрагенти, се заплащат със забавяне или въобще не се погасяват при приблизително за Европа равнище от 22 %.
Забавените заплащания от клиенти засягат финансовото здраве на фирмите: главните отрицателни последствия са понижаване на облагите (57%), по-високи разноски за лихви (47%) и липса на ликвидност (47%).
Оказва се, че през тази година се усилва делът на фирмите, които се притесняват от извънредно отрицателни резултати - 26% от компаниите настояват, че се усещат застрашени от банкрут заради просрочени вземания при приблизително равнище за Източна Европа от 14 %. По този индикатор анкетата на EOS обаче демонстрира, че България заема челното място по неустановеност при събирането на вземания.
За да компенсират отрицателните резултати от несъбраните вземания, компаниите се изправят пред редица провокации - 27% от интервюираните декларират, че лимитират вложенията, 25% от фирмите редуцират чиновници или не наемат нови, имат проблеми при погашение на заплатите, а близо една четвърт усилват цените на създаваните от тях артикули и услуги.
Компаниите намират решение на проблемите, произлизащи от забавени и отписани вземания, като си партнират със профилирани организации за ръководство на задължения - 44% от българския бизнес употребява услугите на външен специалист, като спрямо 2017 година има нарастване с 2 процентни пункта, регистрират в EOS.
Това е повода България да се подреди преди всичко в Източна Европа по върнати доходи посредством колекторски компании - 11.1% от оборота на компаниите е бил възобновен с помощта на външни снабдители на услуги за ръководство на вземания.
Като най-сериозен проблем за огромния дял на несъбрани вземания българските предприятия считат междуфирмената задлъжнялост. Всяка четвърта компания се опасява от банкрут, по тази причина и доста от тях разчитат на колекторските компании, с цел да съберат вземанията си по осъществени контракти. Те правят оценка тяхната роля и с дисциплиниращия им резултат.
Според фирмените мениджъри се резервира срокът от девет месеца, в който в случай че не получат парите си, те на процедура стават несъбираеми. В EOS регистрират, че от две години страната е правилен длъжник, правилно се изплаща и Данък добавена стойност, което е асъдействало за усъвършенстване на заплащанията към бизнеса.
На пазара на междуфирмени отговорности данните демонстрират намаляване на размера на предоставените вземания по отношение на същия интервал на 2017 година. За първите шест месеца междуфирмената задлъжнялост е в размер на 50 млн. лева, до момента в който за същия интервал на предходната година е близо 57 млн. лева, разясняват пък от Асоциацията на колекторските организации в България - АКАБГ.
Въпреки оптимистичните данни задлъжнялостта в бизнеса остава висока. Най-проблемните браншове остават търговията на едро и дребно, строителството, покупко-продажбите с недвижими парцели, сухопътният превоз.
"Основните аргументи за финансовите усложнения на компаниите остават секторната цикличност, неприятното ръководство на ликвидността, неизползване на превантивни ограничения и принадлежности и понижените благоприятни условия за финансиране. Нов аспект за финансови усложнения на компаниите е неналичието на дипломиран личен състав и ниската продуктивност ", разяснява Милена Виденова, шеф на АКАБГ.
Като устойчиво платежоспособни се дефинират секторите на осведомителните технологии, сигурността, производството на мебели, структурите в областта на опазването на здравето и фармацията. "Впечатление прави мебелният отрасъл, който демонстрира позитивни резултати - поради по-добрата експортна организация и по-високото ползване на хората, а и по-ниската безработица ", прибавя Виденова.
Според данните от изследването междинният период за събиране на вземания в бизнеса се усилва: за 2018 година при транспортните компании той е повишен с 38 дни - от 61 на 99, в строителството и металургията срокът се е нараснал тройно - от 34 на 96 дни. При търговията с фармацевтични артикули срокът за събиране на вземания се трансформира от 69 на 72 дни.
Каре
Пазарът на неприятни задължения пораства
Aгeнция зa cъбиpaнe нa взeмaниятa (АСВ ЕАД), чacт oт нopвeжĸaтa В2Ноldіng АЅА, изĸyпи пopтфeйл c нeoбcлyжвaни ĸpeдити c нoминaлнa cтoйнocт пoчти 250 млн. eвpo oт нaй-гoлямaтa бaнĸa в Бългapия пo aĸтиви - "УниKpeдит Бyлбaнĸ ". Toвa e нaй-гoлeмият пopтфeйл c пpocpoчeни ĸpeдити, изĸyпyвaн няĸoгa в бaнĸoвия ceĸтop в cтpaнaтa. Πaĸeтът вĸлючвa нeoбeзпeчeни и oбeзпeчeни зaeми нa физичecĸи лицa, мaлĸи и cpeдни пpeдпpиятия и ĸopпopaтивни ĸлиeнти, ĸaзвa ĸyпyвaчът.
Toвa e тpeтaтa cдeлĸa в Бългapия мeждy ACB и "Униĸpeдит Бyлбaнĸ " зa пocлeднитe двe гoдини. Πpeз янyapи 2017 година ACB пpидoби пopтфeйл c нeoбcлyжвaни зaдължeния нa ĸopпopaтивни ĸлиeнти нa бaнĸaтa c нoминaл 93 млн. евро. Πo-ĸъcнo cъщaтa гoдинa aгeнциятa ĸyпи oт бaнĸaтa и пopтфeйл нa cтoйнocт 84 млн. евро. Bcичĸи cдeлĸи ca чacт oт плaнa нa итaлиaнcĸaтa бaнĸa зa пpoдaжбa нa нeцeлeви aĸтиви.
Последният търг на банката се организира девет месеца след най-голямата договорка за придобиване на портфейла от необслужвани заеми на Обединена българска банка (ОББ) за 460 млн. лв.. Едновременно с това Пощенска банка даде ход на процедурата за продажба на 365 млн. евро неприятни заеми с желание да се освободи от тях до края на годината. Така 2018 година се обрисува да е знакова, с трикратно чупене на върха и надскачане на прогнозите за продадени заеми за 1 милиарда евро.
Рекордът на "УниКредит Булбанк " обаче надали ще се задържи дълго, тъй като всеки миг се чака да завърши мегасделката на пазара на задължения - портфейл от 365 млн. евро неприятни заеми на Пощенска банка. Продавачът е наел за съветник PwC, който е разпратил покана за присъединяване до най-големите и дейни играчи в България и в района.
Портфейлът е корпоративен, като обезпечените заеми са за 114.98 млн. евро, а необезпечените - за 186.61 млн. евро. Задълженията на дребни и междинни предприятия са за 63.45 млн. евро. Вземанията са над седемгодишни и 95% от случаите са в правосъдна фаза. Интересен факт към този портфейл е, че главната част от дълга е съсредоточена в няколко на брой клиенти. Най-големите 10 длъжници са с кредитна експозиция от 86.8 млн. евро, или 24% от целия портфейл, а обезпеченията по тях са оценени на 13.64 млн. евро. В същото време общият дълг на 1352 клиенти е под 500 хиляди евро.
По-рано тази година Пощенска банка продаде корпоративен портфейл за 65 млн. евро, като най-атрактивното в него бяха постройките на кината "Арена ". Още при започване на 2016 година тя беше продала и 144 млн. евро заеми, отпуснати на физически лица, и по този начин дружно с новата продажба банката ще "разтовари " над 570 млн. евро задължения от салдото си за последните години.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ