По-добре да живея, отколкото да вегетирам ♥ Едит ПИАФ
Едит, която желае всичко да прегърне. И прегръща всичко. Откъс от единствената автобиография на превъзходната Пиаф, озаглавена “На бала на шанса ” с увод, написан от Жан Кокто (Изд. „ Лабиринт ”)
Уверяват ме, че тази дребна брошура, в която събрах някои свои мемоари, разказани без ред, както изникваха в мозъка ми, до момента в който перото се плъзгаше по хартията, няма да е цялостна, в случай че не прибавя няколко реда за всекидневния си живот. Да се залавяме! Това може би ще бъде комфортен случай да поправя някои неточности, позволени не злонамерено, а от благосклонност, от зле осведомени публицисти. Та нали наскоро се откри един, който написа, че дремя в леглото на Помпадур? Навремето аз в действителност имах стая, обзаведена в жанр „ Луи ХV ”, само че мебелировката беше създадена по времето на Луи-Филип. Живея на бул. „ Лан ”, в огромен апартамент на приземния етаж. На две крачки от Булонския лес, прозорците ми гледат към Отьойския хиподрум, а начело има мъничка градинка. Имам девет стаи, само че пребивавам единствено в три: спалнята, хола и… кухнята. Покрай работата съм много заета, още не съм намерила време да обзаведа своя „ home ”, само че не пострадвам от това. И по този начин се оправям отлично, няколкото куфара в хола не ми пречат. Важното е, че там са и пианото, на което композиторите ще идват да свирят песните си, грамофонът, на който ще пущам обичаните си плочи, радиото, тв приемникът, комфортните фотьойли и няколкото ниски масички, на които да се поставят чашите. Един „ декоратор ” ще се намръщи: в сходна конюнктура не се открояват няколкото картини, които съм окачили на стените и които са доста хубави. Знам, само че какво да върша? Запазила съм известна доза бохемство и скитническият живот, който водя - шест месеца тук, три месеца там и още три другаде, – по-скоро го поддържа, в сравнение с да го заличи.
Имам си обаче и своите дребни филистерски черти. Ужасно съм зиморничава и обичам да издувам парното до дъно още щом се появят първите почервенели листа по дърветата, а прозорците стоят затворени. Зад кулисите става задоволително течение! Друг филистерски табиет: плетенето. Обожавам да оплитам, това е моята пристрастеност. Плета от самото начало. Вечно съм почнала някакъв пуловер. Приятелите ми настояват, че не съм приключила и един. Възможно е. Това не пречи да съм добра клиентка на продавачите на прежди. Изпитвам смут от тиранията на времето. Денят ми стартира привечер. Събуждам се в четири часа и едвам по здрач стартирам да се усещам във форма. Ако съм на работа, похапвам небрежно, преди да отида в театъра, само че същински сядам да се храня едвам измежду нощ, след представлението. Едни и същи другари от години споделят масата ми, сервирана в кухнята. След кафето (което обожавам) отиваме в хола. Свирим, пеем, приказваме си. Мигове на отдих. Шегуваме се и се смеем. Нямам нищо срещу шегите, още по-малко против подлите номера. Макар и радостна по природа, младостта ми не беше занимателна. Сега си наваксвам ненапълно. Това са и моменти на работа. Композитори ми оферират последните си произведения, преговарям новите си песни, нахвърлям други на първото парче хартия, което ми попадне на разположение. И по този начин до сутринта. „ Нежните натури ” от дълго време са отпаднали от играта. Спят, свити на някой фотьойл, където незабелязано са се отдръпнали.
Дали съм суетна? Разбира се. У дома си заставам по пуловер и трикотажен панталон, само че изпитвам наслаждение да се докарвам, обичам да извозвам час-два в салоните на известните модисти и въпреки рядко да нося шапки, имам уязвимост към тях и владея цяла сбирка. Сценичната ми рокля обаче ne varietur (Не се трансформира (лат.). Облякох я при първия си гастрол в „ Бобино ” и въпреки че е възпроизвеждана доста пъти, на процедура си е същата. Не желая външният ми тип да разсейва фена.
Случвало ми се е въпреки всичко поради някои песни да изневеря на тясната черна рокля, която назовавам своя униформа. За „ Затворника от кулата ” облякох дълга рокля от черно кадифе:
Ако кралят знаеше това,
Изабел!
Изабел, в случай че кралят знаеше това…
Казах всичко.
Ще завърша с откъс. Взела съм го от Морис Шьовалие, който в четвъртия том на „ Моя път и моите песни ” написа за мен: „ Пиаф, дребна шампионка в категория „ перо ”, се раздава мъчително. Тя сякаш не пести нито силите си, нито извоюваното. Сякаш тича, революционерка, гениална, към пропасти, които моето симпатично терзание съзира по нейния път. Иска всичко да прегърне. И прегръща всичко. Отрича старите закони на предпазливостта, към която всяка звезда би трябвало да се придържа. ” Може би, Морис. Но човек не се трансформира. Когато лекарите препоръчвали на президента Айзенхауер да се пази, той им отговарял, че желаят доста от него. И добавял: – Better live than vegetate! (По-добре да пребивавам, в сравнение с да вегетирам. (англ.)
Девизът ми харесва и аз доста от дълго време съм го приела за собствен.
От: „ На бала на шанса ”, Едит Пиаф, изд. „ Лабиринт ”
Снимка: изд. „ Лабиринт ”
