Риболовът помага на Кавани да вкарва
Едисон Кавани е роден в Салто – град, който се намира на 500 км от столицата Монтевидео на брега на река Уругвай, която разделя родината му от Аржентина. Някога неговият татко бил футболист на един от локалните тимове, а по-късно почнал да работи във компания, която поддържала пътищата, само че в свободното си време непроменяемо се озовавал на реката – Луис Кавани обожавал риболова и постоянно взимал със себе си освен въдиците с такъмите, само че и сина си.
Синът пораснал, отпътувал за Италия, а оттова се преместил във Франция, само че риболовът вечно останал обичаното му занимание. Щом се върне в Салто, той отива с татко си на реката. „ Риболовът ме успокоява, разрешава ми да се изключа от заобикалящия свят. Освен това тя ми оказва помощ да като нападател – упражнявам погледа си. Когато ловиш риба, най-важно е да следиш за обстановката и да избереш момента за офанзива, за засечка. Приблизително по този начин, както е и на терена ”.
Когато Кавани взривяваше Серия А, играейки за Палермо, сицилианските почитатели го бяха нарекли Матадора – поради впечатляващите му голове и ефектната осанка, сходно на същинските матадори, които съчетават атлетизма с артистизма. Прякорът му лепнал, въпреки че от историческа позиция италианците въпреки всичко се били объркали: в Уругвай битката с бикове била неразрешена още през1912 година, Кавани в никакъв случай не се увличал по нея и не е играл в Испания. Качествата, които демонстрира на терена по-скоро идват от риболова, в сравнение с от коридата.
„ Ти би трябвало да чакаш, да чакаш, да чакаш, а по-късно незабавно да действаш. Ти би трябвало да си подготвен за момента, когато настъпи времето за офанзива. И във футбола е по този начин. В детските ми години не свързвах едното с другото, само че когато поотраснах, разбрах, че тези привички са изключително значими за нападателите, които желаят да вкарват доста голове ”, споделя уругваецът в изявление за The Telegraph. Може би много повече щеше да му отива прозвището „ рибарят ”, El Pescador.
Кавани не е единственият нападател, който е почитател на риболова и счита, че той оказва помощ на терена. Рекордьорът по голове на Световни Мирослав Клозе към края на кариерата си изкарваше по две-три седмици на езерата в Италия, Франция и Германия на лов за шарани. „ Да вкарваш голове и да ловиш риба е съвсем едно и също. Трябва да умееш да чакаш, а по-късно да действаш в нужния миг. При това значимо е от самото начало да запазиш успокоение ”, - Клозе дори употребява същите думи като Кавани.
Разбира се има именити играчи, които употребяват риболова единствено за психическо възобновяване, изключително след тежки или несполучливи мачове и шампионати. А именитият бранител на Евертън Тони Хибърт, който е сложил няколко върха в спортния лов на риба, не е вкарал нито един гол в 304 мача за клуба си. Навярно той в никакъв случай не се е замислял, че може да употребява тези привички на терена.
Синът пораснал, отпътувал за Италия, а оттова се преместил във Франция, само че риболовът вечно останал обичаното му занимание. Щом се върне в Салто, той отива с татко си на реката. „ Риболовът ме успокоява, разрешава ми да се изключа от заобикалящия свят. Освен това тя ми оказва помощ да като нападател – упражнявам погледа си. Когато ловиш риба, най-важно е да следиш за обстановката и да избереш момента за офанзива, за засечка. Приблизително по този начин, както е и на терена ”.
Когато Кавани взривяваше Серия А, играейки за Палермо, сицилианските почитатели го бяха нарекли Матадора – поради впечатляващите му голове и ефектната осанка, сходно на същинските матадори, които съчетават атлетизма с артистизма. Прякорът му лепнал, въпреки че от историческа позиция италианците въпреки всичко се били объркали: в Уругвай битката с бикове била неразрешена още през1912 година, Кавани в никакъв случай не се увличал по нея и не е играл в Испания. Качествата, които демонстрира на терена по-скоро идват от риболова, в сравнение с от коридата.
„ Ти би трябвало да чакаш, да чакаш, да чакаш, а по-късно незабавно да действаш. Ти би трябвало да си подготвен за момента, когато настъпи времето за офанзива. И във футбола е по този начин. В детските ми години не свързвах едното с другото, само че когато поотраснах, разбрах, че тези привички са изключително значими за нападателите, които желаят да вкарват доста голове ”, споделя уругваецът в изявление за The Telegraph. Може би много повече щеше да му отива прозвището „ рибарят ”, El Pescador.
Кавани не е единственият нападател, който е почитател на риболова и счита, че той оказва помощ на терена. Рекордьорът по голове на Световни Мирослав Клозе към края на кариерата си изкарваше по две-три седмици на езерата в Италия, Франция и Германия на лов за шарани. „ Да вкарваш голове и да ловиш риба е съвсем едно и също. Трябва да умееш да чакаш, а по-късно да действаш в нужния миг. При това значимо е от самото начало да запазиш успокоение ”, - Клозе дори употребява същите думи като Кавани.
Разбира се има именити играчи, които употребяват риболова единствено за психическо възобновяване, изключително след тежки или несполучливи мачове и шампионати. А именитият бранител на Евертън Тони Хибърт, който е сложил няколко върха в спортния лов на риба, не е вкарал нито един гол в 304 мача за клуба си. Навярно той в никакъв случай не се е замислял, че може да употребява тези привички на терена.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ