&format=webp)
Надбягване със смъртта: Защо удължаването на живота не е път към безсмъртие
Единствените две неща, от които няма по какъв начин да избягаме в живота си като човешки същества, наподобява са гибелта и налозите. Ако попитате водещите футуристи в света, тази отчайващо къса и даже банална максима може напълно скоро да изгуби едната си половина.
И не, не става въпрос за налозите.
Концепцията за така наречен „ longevity escape velocity “, или скорост на бягство от стареенето, набира скорост измежду визионерите на бъдещето. Звучи като научна фантастика, само че в действителност разказва предполагаем миг, в който технологиите за удължение на живота ще се развиват по-бързо, в сравнение с остаряваме.
Казано по-прост метод – в случай че остаряваме с една година, само че медицината в това време прибавя година и два месеца към предстоящата ни дълготрайност на живот, то на процедура печелим два месеца „ назад “, написа Popular Mechanics.
В началото на предходната година един от най-известните футуристи – Рей Курцвайл, някогашен инженер в Гугъл и авторитетна фигура в света на изкуствения разсъдък, декларира пред няколко медии, че съгласно него човечеството ще доближи до тази граница още през 2029 година
„ Възможно е още от 2030 година нататък да си връщаме повече от година живот, до момента в който остаряваме с година. Това е моментът, в който стартира противоположното преброяване “, изяснява той в изявление за Bessemer Venture Partners.
Аргументите му са основани на темповете, с които медицината се развива. „ Ваксината против Коронавирус е подготвена за 10 месеца. Но самата ѝ разработка лиши едвам два дни – тъй като компютрите могат да симулират милиарди разновидности на mRNA в границите на няколко часа. Това е единствено началото. Биосимулациите към този момент навлизат всеобщо и ще продължат да форсират напредъка през идващите пет години “, предвижда Курцвайл.
Никой не спори, че напредъкът в медицината избавя животи и удължава междинната дълготрайност на живота – изключително в развитите страни. Но точно тук се появява една значима разлика: предстоящата дълготрайност на живота не е равна на величие.
„ Достигането на скорост на бягство от стареенето не значи, че ще живееш постоянно “, споделя Курцвайл.
„ Може да имаш 10-годишно дете с прогноза за дълъг живот, само че то отново може да загине на следващия ден. “
Причината е явна – животът е непредвидим.
Болести като рак, дефинирани от случайни разновидности, няма по какъв начин да бъдат отстранени изцяло в кратковременен проект. А и злополуките наподобява ще останат част от всекидневието ни, макар че футуристът има вяра, че технологии като самостоятелни коли ще понижат и този риск.
Курцвайл има сериозен престиж, когато става въпрос за сходни предвиждания. Още в края на 90-те години той предсказва възхода на мобилните устройства, облачните услуги и даже че компютър ще победи международен първенец по шах до 1998 година (което се случва още през 1997). Но макар впечатляващия му връх, самичък признава, че, естествено, не е непогрешим – бъдещето не може да бъде предсказано сигурно.
Дори и да приемем, че сходен пробив е вероятен, той ще бъде изпълним единствено за лимитирана част от човечеството.
Технологиите не се популяризират отмерено по целия свят. За да има действителен резултат, всеки човек би трябвало да има достъп до най-съвременната здравна помощ – нещо мъчно постижимо в рамките единствено на няколко години.
Пример за тази неравнопоставеност е туберкулозата – болест, която медицината умее да лекува и предотвратява от десетилетия, само че към момента е водеща причина за гибел от инфекциозно заболяване в световен мащаб (с изключение на пандемията от COVID-19). Самият факт, че съществуването на лекуване не подсигурява всеобща употреба, приказва задоволително.
Да, медицината напредва. Да, технологиите не престават да удължават човешкия живот. Но концепцията, че ще „ заличим “ гибелта от уравнението – най-малко все още – си остава единствено нечиста сделка.
И не, не става въпрос за налозите.
Концепцията за така наречен „ longevity escape velocity “, или скорост на бягство от стареенето, набира скорост измежду визионерите на бъдещето. Звучи като научна фантастика, само че в действителност разказва предполагаем миг, в който технологиите за удължение на живота ще се развиват по-бързо, в сравнение с остаряваме.
Казано по-прост метод – в случай че остаряваме с една година, само че медицината в това време прибавя година и два месеца към предстоящата ни дълготрайност на живот, то на процедура печелим два месеца „ назад “, написа Popular Mechanics.
В началото на предходната година един от най-известните футуристи – Рей Курцвайл, някогашен инженер в Гугъл и авторитетна фигура в света на изкуствения разсъдък, декларира пред няколко медии, че съгласно него човечеството ще доближи до тази граница още през 2029 година
„ Възможно е още от 2030 година нататък да си връщаме повече от година живот, до момента в който остаряваме с година. Това е моментът, в който стартира противоположното преброяване “, изяснява той в изявление за Bessemer Venture Partners.
Аргументите му са основани на темповете, с които медицината се развива. „ Ваксината против Коронавирус е подготвена за 10 месеца. Но самата ѝ разработка лиши едвам два дни – тъй като компютрите могат да симулират милиарди разновидности на mRNA в границите на няколко часа. Това е единствено началото. Биосимулациите към този момент навлизат всеобщо и ще продължат да форсират напредъка през идващите пет години “, предвижда Курцвайл.
Никой не спори, че напредъкът в медицината избавя животи и удължава междинната дълготрайност на живота – изключително в развитите страни. Но точно тук се появява една значима разлика: предстоящата дълготрайност на живота не е равна на величие.
„ Достигането на скорост на бягство от стареенето не значи, че ще живееш постоянно “, споделя Курцвайл.
„ Може да имаш 10-годишно дете с прогноза за дълъг живот, само че то отново може да загине на следващия ден. “
Причината е явна – животът е непредвидим.
Болести като рак, дефинирани от случайни разновидности, няма по какъв начин да бъдат отстранени изцяло в кратковременен проект. А и злополуките наподобява ще останат част от всекидневието ни, макар че футуристът има вяра, че технологии като самостоятелни коли ще понижат и този риск.
Курцвайл има сериозен престиж, когато става въпрос за сходни предвиждания. Още в края на 90-те години той предсказва възхода на мобилните устройства, облачните услуги и даже че компютър ще победи международен първенец по шах до 1998 година (което се случва още през 1997). Но макар впечатляващия му връх, самичък признава, че, естествено, не е непогрешим – бъдещето не може да бъде предсказано сигурно.
Дори и да приемем, че сходен пробив е вероятен, той ще бъде изпълним единствено за лимитирана част от човечеството.
Технологиите не се популяризират отмерено по целия свят. За да има действителен резултат, всеки човек би трябвало да има достъп до най-съвременната здравна помощ – нещо мъчно постижимо в рамките единствено на няколко години.
Пример за тази неравнопоставеност е туберкулозата – болест, която медицината умее да лекува и предотвратява от десетилетия, само че към момента е водеща причина за гибел от инфекциозно заболяване в световен мащаб (с изключение на пандемията от COVID-19). Самият факт, че съществуването на лекуване не подсигурява всеобща употреба, приказва задоволително.
Да, медицината напредва. Да, технологиите не престават да удължават човешкия живот. Но концепцията, че ще „ заличим “ гибелта от уравнението – най-малко все още – си остава единствено нечиста сделка.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ