Притча за великана и орача
Един исполин живял в своя палат в обич и обилие. Никой на света не можел да се съпоставя с него ни по здраве, ни по мощ, ни по благосъстояние. Обаче, преситил се от всичко на света, великанът почувствал пустош в сърцето, схванал безсмислието на своя живот и го обхванало тежко отчаяние.
Веднъж сутринта той решил да се насочи на отдалечен път, с цел да откри някаква наслада и успокоение в живота си. Оседлал той коня и съпровождан от своите прислужници потеглил на път. Странствал той дълго, само че не намерил нищо, което би развеселило и озарило неговата душа.
И конниците и конете доста се уморили, когато те се доближили до една равнища, където в далечината се трудел някой си орач. Отстрани на пътя се възвисявали големи дъбове с гъсти корони. Отбил великанът в сянката, с цел да отдъхне. Докато прислужниците се суетили към изтощените коне, той инцидентно хвърлил взор на равнищата, на орача и забелязал необикновена картина: единият вол лежи на земята, другият стои в ярема, а орача- на колене в оранта с издигнати ръце непрекъснато възклицава: „ Благодаря Ти, благодаря Ти, хвала на Тебе, Боже! ”
Не разбирайки нищо от това, което било пред очите му, великанът доближил към селянина и попитал:
-За какво ти по този начин благодариш на Бога, другар?
-Пукна ми единият вол,- отвърнал му орача.
-И ти за това благодариш на Бога?- попитал още веднъж великана удивено и насмешливо.
-Да, за това.
-Нищо не разбирам,- споделил великанът,- Друг би плакал и викал, би се жалвал против небето и земята, а ти благодариш. Обясни ми, апелирам те.
Въздъхнал орача, само че и разказал:
-Аз съм неверен човек, по тази причина и ме реализира неволя. Бог санкционира със гибел поради моите грехове, само че вместо мен Той взе моят вол. Как пък аз да не Му благодаря? Освен това, в предишните години Бог ми даваше, и аз имах няколко чифта волове, и аз знаех, че това е от Него и Му благодарях. Сега е явена Неговата свята воля: от последният чифт взе единият вол, и аз мисля, че съм задължен да Му бъда признателен, когато Той взима, също както и когато Той дава. Слава на Него и хвала!
Удивил се великанът още повече и пита:
-Добре, само че по какъв начин ти смяташ в този момент да ореш единствено с един вол?
-Господ ще устрои,- отвърнал орачът и неговото лице се озарило от лека усмивка.
Великанът упрекнал самият себе си, че той, живеейки в удоволствие и обилие, с години не се е усмихвал по този начин, както този безпаричен селяндур, който останал в полето с един вол, само че не е изгубил вяра. Тогава великанът спуснал ръка в джоба, намерил няколко златни монети и ги подал на селянина.
-Ето, вземи,- споделил той,- и си купи различен вол. Днес аз от тебе се научих на доста.
Селянинът приел парите и радостно възкликнал:
-Не ти ли приказвах, господарю, че Бог ще устрои всичко?- Той още веднъж издигнал ръце към небето и мощно повторил:- Благодаря Ти, Боже! Благодаря Ти, Боже!
Великанът се отправил по противоположния път. Когато пък той стигнал вкъщи, то видял, че неговия палат е обзет от пламък. И гледайки на това, той застанал на колена, издигнал ръце и възкликнал:
- Благодаря Ти, Боже! Благодаря Ти, Боже!
Неговите прислужници се удивили от тази постъпка на своя стопанин, само че той им споделил:
-Не се удивявайте. Аз не бях признателен на Господ, когато Бог ми даваше, по тази причина в този момент Му благодаря двойно, когато Той взима. Сега настана за мене време на труд и старания с религия в Бога, а това и е единственото, което може да върне смисълът и насладата на моят живот. Не бойте се, Господ всичко ще устрои!
И великанът се предал на труд за създаване на новият замък. Тогава неговият дух се подигнал, в душата се прояснило, сърцето се развеселило. И свикнал великанът ден след ден да благодари на Бога за всичко.
* * *
Моралът на тази алегория е явен: нужно е да бъдем постоянно признателни на Господ, тъй като всеки човек, във всяка минута на неговия живот, има защо да благодари на Бога.
И дано никой не споделя: „ Постигна ме неволя, белким и за това аз съм задължен да благодаря на Бога?! ”
(Свет.Николай Велемирович. „ Таинственнньiе притчи ”)
