Петролът ще свърши, богатството - не
"Един трлн. $ са значим крайъгълен камък ", по този начин шефът на суверенния фонд на Норвегия Ингве Слинстад разяснява обстоятелството, че поверената му организация е натрупала тази астрономическа сума. Един трилион - такава бе на 19 септември 2017-а цената на всички активи, принадлежащи на Norges Bank Investment Management (NBIM), в който норвежката страна отчислява всяка година част от приходите си от продажбата на нефт и газ. NBIM е най-големият върховен фонд в света. Вторият по-големина стабилизационен фонд на Обединените арабски емирства е с към 15 на 100 по-малък.
Благополучие за 20 години
Астрономическата сума на насъбраните пари надалеч не е просто число в счетоводството. Основната и единствена цел на фонда е за сметка на сегашните свръхдоходи от продажбата на първични материали да обезпечи финансовото благоденствие на бъдещите генерации. В Осло не хранят никакви илюзии, че потокът от петролни долари ще е безконечен. Както гласи едно от първите фрази на уеб страницата на NBIM, "петролът един ден ще свърши, само че приходите на фонда ще продължат да носят изгода на жителите на страната ". И защото в Норвегия живеят 5.3 млн. души, в този момент на всеки от тях се пада дял в размер на 193 хиляди $.
Рекордните резултати са реализирани единствено в границите на 20 години. Разбирането, че няма безконечен "петролен парадайс ", намира практическо проявяване през 90-те години на ХХ век. Първите отчисления от бюджета във фонда са осъществени през 1996-а, а от 1998-а насам се регистрира и неговата доходност. Оттогава NBIM нараства приблизително с 5.9% годишно след приспадане на инфлацията и разноските за ръководство.
Активите на норвежкия фонд не са намалели значително даже по време на международната финансова рецесия, почнала през 2008-а. За разлика от множеството петролни страни, които бяха принудени да се възползват от парите за "бъдещите генерации ", намалявайки в пъти активите на суверенните си фондове.
Гугъл, Apple и 9000 други акции
Днес NBIM ръководи голяма парична сума, вложена в над 9 хиляди акции, облигации и недвижимости. Инвестиционният му портфейл е напълно открит и наличен за жителите. Най-голямата част от парите - към 65%, са вложени в скъпи бумаги на компании от целия свят. Сред тях са водещи компании от новата електронна стопанска система като Гугъл и Amazon. Управляващите фонда не крият, че са постигнали феноменалния му размер точно с помощта на растежа на фондовите пазари през последните две десетилетия.
NBIM обаче надалеч не купува каквото му попадне. Обратното, той се придържа към концепцията на така наречен етични вложения и влага пари единствено в предприятия, отговарящи на направените в Осло строги критерии. "Пресяването " също става оптимално транспарантно и намерено. "Черният лист " на несъответствуващите инициативи е разполагаем в световната мрежа.
Етичните вложения на норвежците
Парите на най-големия върховен фонд в света не отиват в компании, произвеждащи или участващи във верига за разработване на нуклеарно оръжие като американските Lockheed Martin и Northrop Grumman или европейската Airbus Group. Невъзможни са вложенията и във компании от тютюневата индустрия като Philip Morris и British American Tobacco. Фондът изрично не е подготвен да работи с сдружения, употребяващи детски труд. Табу за норвежците са и предприятия, които са нанесли сериозен ущърб на околната среда, както и компании, уличени в корупция, нарушение на човешките права или на други "фундаментални етични правила ". В същото време фондът няма нищо срещу да влага в агропромишлени компании, които ползват генно инженерство и в страни, подложени на интернационалните стопански наказания.
Благополучие за 20 години
Астрономическата сума на насъбраните пари надалеч не е просто число в счетоводството. Основната и единствена цел на фонда е за сметка на сегашните свръхдоходи от продажбата на първични материали да обезпечи финансовото благоденствие на бъдещите генерации. В Осло не хранят никакви илюзии, че потокът от петролни долари ще е безконечен. Както гласи едно от първите фрази на уеб страницата на NBIM, "петролът един ден ще свърши, само че приходите на фонда ще продължат да носят изгода на жителите на страната ". И защото в Норвегия живеят 5.3 млн. души, в този момент на всеки от тях се пада дял в размер на 193 хиляди $.
Рекордните резултати са реализирани единствено в границите на 20 години. Разбирането, че няма безконечен "петролен парадайс ", намира практическо проявяване през 90-те години на ХХ век. Първите отчисления от бюджета във фонда са осъществени през 1996-а, а от 1998-а насам се регистрира и неговата доходност. Оттогава NBIM нараства приблизително с 5.9% годишно след приспадане на инфлацията и разноските за ръководство.
Активите на норвежкия фонд не са намалели значително даже по време на международната финансова рецесия, почнала през 2008-а. За разлика от множеството петролни страни, които бяха принудени да се възползват от парите за "бъдещите генерации ", намалявайки в пъти активите на суверенните си фондове.
Гугъл, Apple и 9000 други акции
Днес NBIM ръководи голяма парична сума, вложена в над 9 хиляди акции, облигации и недвижимости. Инвестиционният му портфейл е напълно открит и наличен за жителите. Най-голямата част от парите - към 65%, са вложени в скъпи бумаги на компании от целия свят. Сред тях са водещи компании от новата електронна стопанска система като Гугъл и Amazon. Управляващите фонда не крият, че са постигнали феноменалния му размер точно с помощта на растежа на фондовите пазари през последните две десетилетия.
NBIM обаче надалеч не купува каквото му попадне. Обратното, той се придържа към концепцията на така наречен етични вложения и влага пари единствено в предприятия, отговарящи на направените в Осло строги критерии. "Пресяването " също става оптимално транспарантно и намерено. "Черният лист " на несъответствуващите инициативи е разполагаем в световната мрежа.
Етичните вложения на норвежците
Парите на най-големия върховен фонд в света не отиват в компании, произвеждащи или участващи във верига за разработване на нуклеарно оръжие като американските Lockheed Martin и Northrop Grumman или европейската Airbus Group. Невъзможни са вложенията и във компании от тютюневата индустрия като Philip Morris и British American Tobacco. Фондът изрично не е подготвен да работи с сдружения, употребяващи детски труд. Табу за норвежците са и предприятия, които са нанесли сериозен ущърб на околната среда, както и компании, уличени в корупция, нарушение на човешките права или на други "фундаментални етични правила ". В същото време фондът няма нищо срещу да влага в агропромишлени компании, които ползват генно инженерство и в страни, подложени на интернационалните стопански наказания.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ