Художник съживи Алеко, Бай Ганьо и Иванчо Йотата
Един столичен художник преоткри духа на старите български литературни герои. Отделно прави любопитни картини със сферични вероятности и вълшебен стълбища, които като че ли не водят на на никое място. Ивайло Димитров е на 55 години и през целия си живот е живял в София. Смята, че му е станало време да „ се реалокира по на Запад ”, само че не съумява да го направи. Преди три седмици той откри изложбата си „ Шарен свят ” в изложба „ Възраждане ”. Обожава Пловдив с неговия жив просташки и квартален дух. Известен е с това, че обича да работи нощно време, а денем си почива.
Поп Ставри, Иванчо Йотата, Селямсъзът и Варлаам Копринарката оживяха в изложбата на Ивайло Димитров. На друга негова картина Алеко Константинов изпраща на гарата Бай Ганьо. „ И все едно му споделя: По-добре никак не се връщай! Но Бай Ганьо постоянно се завръща ”, споделя художникът. Преди няколко години той се обръща към чешитите в нашата литература. И си напомня „ Чичовци ” и „ Бай Ганьо ”.
Признава, че множеството от героите му не са изключително позитивни. „ Точно това буди смях! Бях почнал няколко забавни облика и се чудих много по какъв начин да ги издокарам. Така отново хванах Вазов ”, споделя Ивайло Димитров. Неговият поп Ставри е с червен нос, държи бутилка и е с мустаци, засукани на врътки. Селямсъзът, който се пули на окачения на вратата му гръбнак на риба, като че ли брои костите й, вместо да наподобява сърдит на комшията си Варлаам. Иванчо Йотата излъчва прикрит разсъдък. Крали Марко гледа ужасно с димяща пушка на рамо. Творецът споделя, че картините с литературните герои бил „ прецеждал ” в най-различни разновидности с години. Припомня, че по този начин е правил и Салвадор Дали.
Художникът е уверен, че пловдивчани най-добре от всички усещат духа на тези произведения.
„ В Пловдив го има този комфортен просташки дух,
където всеки знае съвсем всичко за комшиите си и живее с проблемите им, а от време на време популяризира и злословия за тях. В този град камък да хвърлиш, ще улучиш Иванчо Йотата! Имали сте даже кмет на Стария град, който наричахте Начо Културата ”, напомня Ивайло Димитров.
В София от дълго време е изгубена топлата махленска атмосфера - в случай че въобще в миналото я е имало. „ От 55 години пребивавам в този град, иска ми се малко да съм по на Запад, само че не става. И не мога да усетя София, че ми е кой знае какъв брой непосредствен град. Особено като видя циганията и боклуците ”, споделя художникът. Описва част от куриозите на софийския живот - в случай че живееш в Илиенци, може би в никакъв случай няма да узнаеш по какъв начин наподобява Люлин. „ Или пък този, които живее до битака, няма да разбере, че крайната спирка на рейс 90 са гробищата. Най-истинският софийски маршрут е Бухово-Малашевци! ”, майтапи се живописецът.
Ивайло Димитров от към 10 години
работи по нощите, а почива денем.
Приятелите му знаят, че би трябвало да го търсят в късния следобяд, когато към този момент се готви за следващата креативна нощ. От година и половина се мъчи да промени този режим, тъй като му тежи и открил, че нощно време не се прави добра живопис. „ Добре че не съм ваятел - тогава щеше да е още по-зле ”, смее се Ивайло Димитров.
Картините със сферични вероятности и вълшебен стълбища го занимават от десетина години. По тях има стотици герои. „ Като хвана платното и желая да изсипя картината на него. Никога не съм имал афинитет към скици и ескизи ”, споделя той. За изложбата си в Пловдив обаче не се е готвил по този начин - всеки от литературните му герои е рисуван първо на хартия, а след това го е пренасял на платното.
Другият му обичан жанр е да прави шаржове с туш, акварелни моливи и темпера на известни артисти и хора от шоу бизнеса. Така Владимир Висоцки свири, седнал на мавзолея на Ленин, а мистър Бийн държи под мишница починалата кралица Елизабет Втора. Шаржовете са радостни и добре направени, само че галеристите не се интересуват от тях.
Признава, че някак се разминал с брака. Майка му Павлина Димитрова била доста надарен създател на разкази за деца и лирика. На млади години тя опитвала да издаде книга, само че не се получило. Сега Ивайло Димитров желае да издаде книга с подбрани нейни разкази.
Художникът счита, че както на всички места, и в живописта е цялостно с хора, които са лишени от гений. „ Наскоро ми попадна дипляна на наш художник, който самичък си бе написал рецензиите за творчеството! Дори не си бе направил труда текстът да е в трето лице. Как е допустимо това ”, чуди се Ивайло Димитров.
Идеалът на създателя - " Вавилонската кула " на Брьогел
Освен рисуването на радостни герои, Ивайло Димитров харесва картините с доста персонажи, които са на невъзможни вълшебен стълбища, напомнящи ленти на математика Аугуст Мьобиус. Харесва платната, в които има стотици герои - като в творбите на Питър Брьогел. „ Целта ми е да направя най-малко 2-3 картини, които да се приближат по мощ до неговата „ Вавилонска кула ”, споделя той. Харесва тази картина, тъй като е една от дребното на Брьогел, в които няма „ страшилища ”.
Лентата на Аугуст Мьобиус е триизмерна структура, формирана от дълга правоъгълна лента, която се усуква по дължина на 180 градуса и по-късно двата й края се слепват. Тази форма има единствено един борд и една повърхнина, на която не съществуват посоките ляво и дясно. Листът на Мьобиус може да бъде оцветен с четка, без тя да се подвига от повърхността му. Ако го разрежем по осевата му линия, вместо две ленти на Мьобиус ще получим една двустранна лента, само че двойно усукана.
Лентата на Мьобиус въодушевява скулптори и графици. Холандският художник Мориц Ешер изключително харесвал тази тематика и доста от литографиите му са отдадени на този математически обект.
Поп Ставри, Иванчо Йотата, Селямсъзът и Варлаам Копринарката оживяха в изложбата на Ивайло Димитров. На друга негова картина Алеко Константинов изпраща на гарата Бай Ганьо. „ И все едно му споделя: По-добре никак не се връщай! Но Бай Ганьо постоянно се завръща ”, споделя художникът. Преди няколко години той се обръща към чешитите в нашата литература. И си напомня „ Чичовци ” и „ Бай Ганьо ”.
Признава, че множеството от героите му не са изключително позитивни. „ Точно това буди смях! Бях почнал няколко забавни облика и се чудих много по какъв начин да ги издокарам. Така отново хванах Вазов ”, споделя Ивайло Димитров. Неговият поп Ставри е с червен нос, държи бутилка и е с мустаци, засукани на врътки. Селямсъзът, който се пули на окачения на вратата му гръбнак на риба, като че ли брои костите й, вместо да наподобява сърдит на комшията си Варлаам. Иванчо Йотата излъчва прикрит разсъдък. Крали Марко гледа ужасно с димяща пушка на рамо. Творецът споделя, че картините с литературните герои бил „ прецеждал ” в най-различни разновидности с години. Припомня, че по този начин е правил и Салвадор Дали.
Художникът е уверен, че пловдивчани най-добре от всички усещат духа на тези произведения.
„ В Пловдив го има този комфортен просташки дух,
където всеки знае съвсем всичко за комшиите си и живее с проблемите им, а от време на време популяризира и злословия за тях. В този град камък да хвърлиш, ще улучиш Иванчо Йотата! Имали сте даже кмет на Стария град, който наричахте Начо Културата ”, напомня Ивайло Димитров.
В София от дълго време е изгубена топлата махленска атмосфера - в случай че въобще в миналото я е имало. „ От 55 години пребивавам в този град, иска ми се малко да съм по на Запад, само че не става. И не мога да усетя София, че ми е кой знае какъв брой непосредствен град. Особено като видя циганията и боклуците ”, споделя художникът. Описва част от куриозите на софийския живот - в случай че живееш в Илиенци, може би в никакъв случай няма да узнаеш по какъв начин наподобява Люлин. „ Или пък този, които живее до битака, няма да разбере, че крайната спирка на рейс 90 са гробищата. Най-истинският софийски маршрут е Бухово-Малашевци! ”, майтапи се живописецът.
Ивайло Димитров от към 10 години
работи по нощите, а почива денем.
Приятелите му знаят, че би трябвало да го търсят в късния следобяд, когато към този момент се готви за следващата креативна нощ. От година и половина се мъчи да промени този режим, тъй като му тежи и открил, че нощно време не се прави добра живопис. „ Добре че не съм ваятел - тогава щеше да е още по-зле ”, смее се Ивайло Димитров.
Картините със сферични вероятности и вълшебен стълбища го занимават от десетина години. По тях има стотици герои. „ Като хвана платното и желая да изсипя картината на него. Никога не съм имал афинитет към скици и ескизи ”, споделя той. За изложбата си в Пловдив обаче не се е готвил по този начин - всеки от литературните му герои е рисуван първо на хартия, а след това го е пренасял на платното.
Другият му обичан жанр е да прави шаржове с туш, акварелни моливи и темпера на известни артисти и хора от шоу бизнеса. Така Владимир Висоцки свири, седнал на мавзолея на Ленин, а мистър Бийн държи под мишница починалата кралица Елизабет Втора. Шаржовете са радостни и добре направени, само че галеристите не се интересуват от тях.
Признава, че някак се разминал с брака. Майка му Павлина Димитрова била доста надарен създател на разкази за деца и лирика. На млади години тя опитвала да издаде книга, само че не се получило. Сега Ивайло Димитров желае да издаде книга с подбрани нейни разкази.
Художникът счита, че както на всички места, и в живописта е цялостно с хора, които са лишени от гений. „ Наскоро ми попадна дипляна на наш художник, който самичък си бе написал рецензиите за творчеството! Дори не си бе направил труда текстът да е в трето лице. Как е допустимо това ”, чуди се Ивайло Димитров.
Идеалът на създателя - " Вавилонската кула " на Брьогел
Освен рисуването на радостни герои, Ивайло Димитров харесва картините с доста персонажи, които са на невъзможни вълшебен стълбища, напомнящи ленти на математика Аугуст Мьобиус. Харесва платната, в които има стотици герои - като в творбите на Питър Брьогел. „ Целта ми е да направя най-малко 2-3 картини, които да се приближат по мощ до неговата „ Вавилонска кула ”, споделя той. Харесва тази картина, тъй като е една от дребното на Брьогел, в които няма „ страшилища ”.
Лентата на Аугуст Мьобиус е триизмерна структура, формирана от дълга правоъгълна лента, която се усуква по дължина на 180 градуса и по-късно двата й края се слепват. Тази форма има единствено един борд и една повърхнина, на която не съществуват посоките ляво и дясно. Листът на Мьобиус може да бъде оцветен с четка, без тя да се подвига от повърхността му. Ако го разрежем по осевата му линия, вместо две ленти на Мьобиус ще получим една двустранна лента, само че двойно усукана.
Лентата на Мьобиус въодушевява скулптори и графици. Холандският художник Мориц Ешер изключително харесвал тази тематика и доста от литографиите му са отдадени на този математически обект.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ