Един от запомнящите се моменти от историята на последното редовно

Един от запаметяващите се моменти от историята на последното постоянно държавно управление беше, когато одеве встъпилата като министър на правораздаването Надежда Йорданова отиде на първото си съвещание на Висшия правосъден съвет. Посрещна я основният прокурор Иван Гешев - с букет. Струва си да си напомним по какъв начин протече диалогът им на крайник пред микрофоните в онази заран на 16 декември 2021 година
- Госпожо Йорданова, цветущ мандат, поисквам ви здраве, триумф и взаимна работа със правосъдната власт.
- Аз ви поисквам да си носите отговорността постоянно, когато би трябвало, и, дай Боже, да можем да обсъдим изискванията за вашата оставка.

Усмивката на Йорданова излъчваше несломима непреклонност. Време за диалог за Гешевата оставка пристигна, само че какво от това? А диалогът за " правосъдна промяна ", този път гарнирана и с думата " радикална " в предизборната стратегия на " Демократична България ", стартира изначало. За кой ли път.

- Почти десетилетие мина, откогато партиите от " Демократична България ", а и вие самата, се пробвате да обяснявате за какво е нужна правосъдна промяна, само че като че ли още има задоволително хора, които не схващат по какъв начин това се отразява на хладилника, на бита, на живота им. Има и партии, които старателно заобикалят тематиката. Сложно го обяснявате или?

- Ще ви върна към 2020 година Едно от главните претенции на хората от митингите беше оставката на Иван Гешев. Преди това, да, години наред слушахме: " Защо ни занимавате със правосъдна промяна, тази тематика никого не интересува, какво от това, няма да нахрани хората... ". Сега към този момент виждаме, че потребността от правосъдна промяна е съществена тематика от дневния ред на обществото. Включително и на част от политическите сили. Съвсем скоро гледах проучване, в което битката с корупцията е на трето място по значимост за хората - след цената и съществуването на газ и енергийни източници и инфлацията. Борба с корупцията без правосъдна промяна обаче няма по какъв начин да се случи. Защото точно правосъдната система, прокуратурата, контролните органи и по-късно самостоятелният съд би трябвало да разчистят всички останали институции. Функциониращата правосъдна система е един от гарантите, че всеки закон ще се отнася за всички еднообразно строго.

Това значи правосъдна промяна - да стигнем до там, че всяка корупционна процедура, в случай че бъде позволена, ще бъде открита и осъдена. Всеки да знае, че когато има потребност от поддръжката на страната, ще може да я получи постоянно и не би трябвало да търси връзки за задачата. Затова с оглед къде сме в този момент в България като обществото, да, мисля, че успяхме да разбираем за какво е значима правосъдната промяна.
Следващата стъпка е да убедим и останалите политически сили, че вместо да декларират на хартия желанието си за правосъдна промяна, би трябвало да се работи и да реализираме необятно единодушие.

- Така излиза, че актуалният основен прокурор е приключил работа - онагледил е за какво правосъдната промяна е значима?

- Накрая като че ли по този начин се получи.

- Като стана дума за него, в първите дни от кабинета " Петков " поръчката ви бе за усилена работа по отстраняването му, откакто отхвърля самичък да се отдръпна макар митингите. Давахте даже период - 3 месеца, и обещахте да пробвате всички законови способи за задачата. Само че кабинет " Петков " към този момент няма, само че Гешев си е на мястото. И през днешния ден към този момент се чува " нищо не направиха за 7 месеца... "

- Аз разбирам българския песимизъм. За страдание доста постоянно се случва политиците да дават обещание едно, а на процедура да вършат друго. Тук обаче казусът беше друг. Аз в първите дни като министър на правораздаването заявих, че ще употребявам всички законови средства, с цел да решим казуса с българската прокуратура - както институционалния, по този начин и персоналния в лицето на Гешев. Защото той не става за тази позиция и това е явно. Това заричане изпълних. Аз съм първият български министър, който стартира и организира до дъно законовата процедура за премахване на основния прокурор от неговата служба.

Оставих на бюро на идващия министър 20 планове на нормативни акта, в това число и тези по Плана за възобновяване и резистентност, които действително ще слагат под надзор работата на основния прокурор.

- Проведохте процедурата по закон за премахване на основния прокурор, приключила обаче с оставането му на поста. Едва ли можеше да се чака гласуването в сегашния състав на Висшия правосъден съвет (ВСС) да е друго?

- Въпреки крайния резултат провеждането на тази процедура от край до край беше значимо. Защото тя сподели, че съществуващите правни механизми не са задоволително ефикасни. Те не разрешават обективно да бъдат прегледани всички обстоятелства и членовете на Висш съдебен съвет да вземат решение единствено въз основа на тях и на своите професионални и нравствени качества. Липсата на търсене, на дейно търсене на отговорност от основния прокурор е проблем, поставян неведнъж. България е осъждана от Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) по тази тематика. Така че идната стъпка - основаване на механизъм за следствие и търсене на отговорност от основния прокурор - е законодателната.

Да, най-хубавият метод, най-бързият път, автомагистралата за реализиране на тази цел е конституционна промяна. Но ние не можем да отлагаме безпределно, както десетилетия наред отлагаме, решаването на този въпрос, до момента в който се събере конституционно болшинство. Затова аз и моят екип в Министерството на правораздаването подготвихме законопроект, в тясната правна рамка, която оставя главният закон, да създадем допустимо обективното и дейно следствие на основен прокурор. В същия законопроект се предлага да се вкара и обжалване на отводите за формиране на досъдебно произвеждане от прокуратурата - различен огромен проблем в България. Следващата стъпка е да се избере нов състав на Висш съдебен съвет, който да дава отговор на високите конституционни стандарти - в него да са хора с високи професионални качества, да са способни, самостоятелни, да имат гръбнак, кураж и да отстояват своята самостоятелност. С това идва последваща компликация - 48-ото Народно заседание да може да се оправи с тази задача. Тук опираме до това кой каква тежест ще има в новия парламент.

- А за какво в предходното Народно заседание не стартира диалог по тематиката? Времето стигна за закриване на профилираната прокуратура и профилирания съд, само че не внесохте дружно с това и смяна в закона, която да разреши правосъден надзор над актовете на прокуратурата при отвод от формиране на досъдебно произвеждане. За това ремонт на конституцията не би трябвало.

- Механизмът за следствие на основния прокурор и за обжалване по правосъден ред на отводите за формиране на досъдебно произвеждане бяха създадени и показани - както на обществеността, по този начин и на Венецианската комисия за съвещания. Това е едно от значимите промени в Плана за възобновяване и резистентност. Там тя е написана по този начин, че да следва най-хубавите стандарти за разработване на законодателство. Не можем непрекъснато да живеем в парадокси. От една страна - да настояваме за явен, предвидим, добре премислен, с необятно разискване законодателен развой, а в същото време непрекъснато да спринтираме.

Аз още през май месец описах каква е хронограмата за приемане на промени в законодателството по тези две основни тематики - откакто ги разисках доста деликатно и с Венецианската комисия, и със Службата по осъществяване на решенията на Европейски съд по правата на човека. И графикът бе следният: привършване на работата по законопроекта в края на юни, както и стана, през юли - оповестяване на обществеността и изпращане на текстовете за координиране. Идната седмица в България ще е задачата на Венецианската комисия, както споделих и тогава, а през октомври чакаме нейното мнение. След това законопроектът би трябвало да се одобри от Народното събрание.

Порочната процедура на ГЕРБ в предишното беше да желае проформа мнение на Венецианската комисия, само че или да не го изчаква, или да не го преценява. Ние такива проформа неща, привидни промени, сме решили да не вършим. Да, верният метод лишава и време. Това е отговорът, той не е къс, за какво законопроектът не беше импортиран в 47-ото Народно събрание.

- Какво не стигна, с цел да бъдат определени нови членове на Висшия правосъден съвет от парламентарната квота, макар че мандатът им изтича на 3 октомври и това може да сътвори напълно действителен парламентарен проблем?

- Защо не започва процедура за избор на нова парламентарна квота на Висш съдебен съвет - отговор на този въпрос могат да дадат народните представители от 47-ото Народно събрание - министърът на правораздаването няма самодейността в такава процедура. Но аз праволинейно съм казвала, че това би трябвало да се направи и в случай че не е реалност до 3 октомври, когато изтича мандатът на настоящите членове на Висш съдебен съвет, сюжетът е неприятен, това не е положително развиване за правосъдната власт. Преди месеци уведомих Народното събрание и доста настоятелно се обърнах към народните представители, че в тази процедура би трябвало да изпълнят най-накрая една дългогодишна рекомендация и на Венецианската комисия, и на Европейската комисия. И тя е от парламентарната квота да не бъдат излъчени настоящи прокурори и следователи - това изисква европейският стандарт. За да се ограничи фактическата власт на основния прокурор върху членовете на Висш съдебен съвет - недостатък, който наблюдавахме до момента. Ще упорствам в 48-ото Народно заседание изборът да се случи съгласно европейския стандарт.

- Казвате, че качественият законодателен развой изисква време и по тази причина сте начертали пътя и времевата рамка през май и процесите са в ход. През юни Вие самата заявихте, че, изтъквам, " кабинетът " Петков " загуби движение ". Каква беше повода, тъй като подтекстът беше отново част от правосъдната промяна, коства ми се?

- Да, споделих го и това е реалност. Кабинетът " Петков " загуби движение и то по основен въпрос - антикорупционното законодателство. И би трябвало да го признаем като неточност. " Демократична България " имаше подготвен законопроект още към края на януари за изменение в настоящия закон и разделянето на КПКОНПИ на две - антикорупционна комисия със засилени функционалности, проверяващи пълномощия и мощен правосъден надзор, и настрана комисия за лишаване на нелегално добито имущество по правила, които не нарушават правата на индивида - тъй като към сегашния миг в този сегмент България има доста огромен проблем и аз съм говорила за това обществено.

Коалиционният формат реши друго - да бъдат направени два нови закона - и това се проточи прекалено много време. Аз разбирам, че избухна война, лишен бе запас, промени се фокусът, само че, уверена съм, че можехме да се оправим по-стегнато и експедитивно.

- Освен времето, всъщност се случи конфликт - " нова бухалка " ли ще се прави, кой би трябвало да избира и какви пълномощия да имат комисарите в новите издания на КПКОНПИ. Към днешна дата чуваме - включително и персонално от съпредседателя на Политическа партия Кирил Петков, че промяна в КПКОНПИ ще е първият приоритет в новия парламент. Заявката е да бъдете сътрудници още веднъж, а във вашата стратегия написа, че тази промяна е в, изтъквам, " средносрочен проект "?

- Към този миг основната цел на " Демократична България " е да се обърне към своите гласоподаватели и да получи мандат за своите оферти и за отстояване на общите ни полезности. За антикорупционното законодателство ние от " Демократична България " ще се придържаме към своето ясно и изрично виждане, че новите органи, в действителност никои държавни органи, не би трябвало да бъдат " бухалки ". Че институционалният метод би трябвало да върви преди личностния. Начинът на образуване на антикорупционните органи би трябвало да е подобен, че да подсигурява ръководителите, членовете на съответните комисии да бъдат безспорни експерти, които са политически неутрални.

- Това звучи супер - самостоятелни, неутрални... Как се подсигурява?

- С диалози, с отстояване, с увещание на сътрудниците. Друг път няма. Така е устроена демокрацията, по този начин е устроена парламентарната република. " Демократична България " и в трите последни Народното събрание, министрите на " Демократична България " в кабинета " Петков " показахме, че сме способни да предлагаме решения по значимите въпроси и да търсим и реализираме единодушие. Нека да напомня да вземем за пример законопроекта за домашното принуждение и какъв брой грубо разграничено беше обществото по тази тематика. В последна сметка постигнахме законопроект с необятно единодушие. Имаше и отстъпки от доста страни, само че и единодушие. Наредбата за висше обучение по право - огромен проблем, една анулирана разпоредба от времето на Данаил Кирилов, доста съществени конфликти на ползи и спорни мнения. Но се справихме и постигнахме единодушие. Ние знаем по какъв начин да търсим единодушие и пътища, само че е нужно и останалите сили в 48-ото Народно събрание да си дават сметка и да поемат и те своята отговорност. Първо да се включат в разговора - тъй като видяхме по какъв начин ГЕРБ и Движение за права и свободи изрично отхвърлят въобще да вземат участие в каквото и да било изпитание за правосъдна промяна, и да се стартира работа.

- На този декор - ясно е, че поръчката за конституционна промяна, която е ключ и към правосъдна промяна, е писта за доста дълго тичане поради нужното голямо болшинство. В програмата на " Демократична България " в тази част сте добавили даже " радикална " правосъдна промяна, не знам дали за съзвучие. Без ГЕРБ тя допустима ли е и вярвате ли, че са узрели за сходна концепция, както в последно време настояват разнообразни представители?

- Първо, ГЕРБ би трябвало да признае, че има проблем с институцията прокуратура и основен прокурор. Трябва да заявят ясно, че са подготвени да търсят решение на този проблем, без да подменят смисъла и концепциите, както се случи през 2015 година. Какво може и какво не може е допустимо да бъде открито, когато седнем и приказваме - по съответни оферти, както и за детайлите към тях. Защото когато приказваме за това по какъв начин действа една система, за салдото сред управляващите, детайлът е основен.

- Как си представяте разговор, до момента в който оттова най-вече идват рецензии, че със закриването на спецсъда и спецпрокуратурата се е блокирала битката с корупцията и престъпността...

- Борбата с корупцията беше на кота нула. Към оня миг, в който закрихме така наречен профилирано правораздаване, нямахме нито една влезнала в действие присъда за корупция по високите етажи на властта. Да, разбирам да няма дефинитивна присъда, тъй като това изисква време, само че пък и да няма повдигнати обвинявания, и най-малко някакви минали правосъдни инстанции... В този смисъл няма по какъв начин да бъде блокирано нещо, което в никакъв случай не е започвало. Това остава огромната отговорност на законодателя - да създадем най-сетне ефикасните механизми за битка с корупцията.

- Не знам дали видяхте, тези дни от Министерския съвет показаха план за разпореждане, засягащо използването на европейските наказания против Русия, наложени поради войната в Украйна. В него написа, че Министерският съвет ще взема решение дали да разрешава изключения от използването на европейски наказания. Докато бяхте министър, имаше ли подобен проблем - претенции за изключения от европейските наказания?

- Не съм видяла този план на нормативен акт. По време на постоянното държавно управление, в което бях министър, въпросът за използването на глобите на Европейски Съюз против Русия беше коментиран неведнъж и то предвид на това, че в България още липсва законова рамка, която да споделя по какъв начин се работи, какъв е механизмът - кой е виновният орган, какво следва при положение на нарушение на глобите и неприлагането им, това е поредност от тематики. Подготвяхме законопроект, той е в огромна степен на подготвеност, само че времето не стигна.

- Тоест в България до ден сегашен няма правила за надзор по използване на европейските наказания, наложени против Руската федерация, макар че първите наказания на Европейски Съюз бяха наложени през далечната към този момент 2014 година след противозаконната анексия на Крим и почналата война в Донбас?

- Да, по този начин е. Имало е опити на прескоци да се приготвя законопроект, само че поради това, че не е реализирано в никакъв случай единодушие какъв да е виновният орган, който следи за осъществяване или нарушаване на глобите, постоянно се е стигало до задънена улица. Това, което аз като министър направих, е, защото част от глобите засягаха неща, за които са от сферата на работа на Агенцията по вписванията и Търговския указател - създадохме механизъм, посредством който директно прилагаме европейските регламенти такива, каквито са. Но по какъв начин се следи за осъществяването, по какъв начин се носи отговорност при несъблюдение - би трябвало да се реши този въпрос.

- Как ви звучи тогава концепцията на служебното държавно управление Министерският съвет да е този, който преценя дали да вземем за пример да се дават изключения за приложението на наказания, когато европейските документи го разрешават?

- Като опит да се уточни виновен способен орган по тематиката. Надявам се това да е опитът, а не да се търси метод за заобикаляне на разпоредбите на Европейския съюз.