Един от последните Рицарски кръстoве на Железния кръст, дадени във

Един от последните Рицарски кръстoве на Железния кръст, дадени във Вермахта по време на Втората международна война, е връчен на французин – на унтершарфюрера от подразделението Вафен-СС, Юджийн Воло. Воло принадлежал към дивизия „ Карл Велики “, която се състои от група френски доброволци, воювали на страната на Третия райх против съдружниците. Част от бойните им старания са против личната им страна.

По време на здрачните дни на войната в Европа, шепа от тези френски бойци остава в багра до горчивия му край, отказвайки да се съобщи като вместо това образуват основна крайна отбрана в една абсолютно безнадеждна позиция. Много от тях, в това число гореспоменатия ефрейтор, умират, изпълнявайки своя дълг, защитавайки центъра на Берлин и бункера на фюрера.

Вафен-СС в Прибалтика

Пътят на френският ефрейтор и неговите приятели до касапницата в столицата на Райха е много неповторим и стартира през късната есен на 1944 година. По това време френските доброволци, които се бият във Вермахта, образуват 33-та Вафен-гренадирска дивизия на СС Карл Велики (1-ва френска) и полк Карл Велики във Вилдфлекен, където се образоват под немско управление.

Военната единица се формира като се сплотяват войски от други френски групи на страната на Вермахта. Много от мъжете в новосъздадената дивизия са закалени в борба ветерани, които са се били дружно с германците на Източния фронт против Съюз на съветските социалистически републики. Не след дълго дивизията доближи пиковата си мощ от към 7500 души, малко след основаването си.

Гербът на дивизията изобразява композиция както от Германия, по този начин и от Франция: Флер де Лис и Императорският орел на нацистите се обединяват в едно – както великата Франкска империя, която в миналото е управлявала цяла Западна и Централна Европа преди 1000 години.

Не след дълго новосъздадената дивизия Карл Велики се изправя против врага.

Ръководството на Вермахта дава заповед през февруари 1945 година тези французи, които към момента са без тежко въоръжение и информационно съоръжение, да бъдат изпратени в Померания. Скоро Карл Велики се озовава при Хамерщайн, сегашен Царн, дружно с три дивизии на немската войска, където бързо са обкръжени и победени от руските бронирани дивизии.

Само към хиляда французи под командването на СС-бригаден фюрер Густав Крюкенберг съумяват да се домогнат до някаква сигурност.

През нощта на 23 против 24 април 1945 година Крюкенберг (германец, който свободно владее френски език) получава позвъняване от щаба на група армии във Висла. Наредено му е да прегрупира хората си и да пристигна да помогне за защитата на Берлин.

Крюкенберг дава на своите бойци две благоприятни условия: борба или завръщане вкъщи във Франция. Той също по този начин е изцяло прям с тях, когато им сподели, че Шарл дьо Гол е в развой на възобновяване на свободна Франция от вредите, които в този момент отстъпващите нацисти бяха нанесли.

Над 60% от мъжете вземат решение да се върнат вкъщи. Останалите знаят, че не могат да чакат състрадание от френския народ след завръщането си и избират да продължат да се борят за Райха.

Част от Померания след завладяването й от Съветския съюз

Приблизително 400 французи непринудено се причислиха към Крюкенберг в Берлин. Те получават спомагателна мотивация след една огнена тирада от френския дивизионен капелан, граф Майол де Лупе, чиято изразителност поддържа битката до гибел. Това е раждането на Щурмбатальона Карл Велики.

Панцерфауст

Когато мъжете от новосформирания Щурмбатальона Карл Велики дойдат в Берлин, злокобната тишина в града ги изненадва – чува се единствено далечният тътен на руските оръдия. Атмосферата е доста по-различна от суровите условия по пътищата към столицата, които са затрупани с бежанци, и с комплицирани бойци при започване на провалянето им.

Французите напредват към сърцето на града, който би трябвало да бъде столица на хилядолетен райх, само че в този момент лежи в руини. Не след дълго се натъкват на група хитлеристки младежи, борещи се против Съветите с така наречен Панцерфауст – немско противотанково безоткатно оръдие. Заедно те съумяват да унищожат към 14 противников танка и да ги задържат за 48 часа. Това е героизъм на изключителна смелост.

Боевете не престават дни наред, като германците и техните задгранични контингенти се отдръпват в лицето на превъзхождащата ги огън и жива мощ. Най-яростното меле става в берлинския квартал Нойкълн. Членовете на щурмбатальон Карл Велики са длъжни за повече от половината от над 108 унищожени руски танкове.

Юджийн Воло

Това е най-хубавият час на Унтершарфюрер-СС Юджийн Воло в разгара на борбата при Берлин покрай канцеларията на Райха. Съветите хвърлят по-голямата част от своите хора и техника по враговете си, пробвайки се да слагат нацистите на колене. Воло унищожава 6 противников танка през идващите дни, до момента в който взе участие в боевете покрай Фюрербункер. Той е награден с Железния кръст на 29 април 1945 година, а руски снайперист го убива три дни по-късно.

Приблизително 30 мъже от в миналото гордия щурмбатальон Карл Велики остават живи, когато Адолф Хитлер се самоубива на 30 април 1945 година Същият ден Крукенберг дава заповед формированието да се разпусне от бункерния комплекс.

Много от французите се предават на руската войска покрай железопътната гара в Потсдамер. Други бягат на запад и съумяват да се предадат на английските сили при Бад Клайнен. Много от мъжете обаче се връщат във Франция, където са хванати и настанени в лагери за военнопленници – счита се, че 11 или 12 са убити от френските управляващи като предатели.