Ваджра – символът на несъкрушимата сила
Един от главните будистки знаци – ваджра – значи духовна мощност на несъкрушимо ентусиазъм, което озарява съществуващите в света на илюзиите.
Ваджра се превежда от санскрит като „ елмаз “ и „ гръмотевица “. Диамантеният, Брилянтният скиптър (скиптър), Диамантеният боздуган, Диамантеният искра, Гръмотевицата на Дхарма, Дяволският пръст – от време на време по този начин се назовава ваджра в Индия и Тибет, Благородният камък, Несъкрушимият, Мълния.
Той се явява знак на реда, на мъжкото начало и вечността. Съединен с камбана, това е огрян разум, чиято нота се явява звукът на вечността, възприеман от чистия дух в рамките на цялата Вселена.
Той също е елмаз, инструмент на познанието, оръдие на Словото, интелекта. Ваджра, тибетският знак на гръмотевица и по едно и също време елмаз, също по този начин е обвързван със международната ос, само че в случай че кръстът, разпятието, жертвеният дирек служат като знаци на устрема на индивида към горния свят, то мълнията показва противоположното – деяние на горното върху долното.
Тя също се отнася към погледа от „ третото око “ на Шива, унищожител на всички материални форми. Ваджра е алегоричен и обреден предмет, еднообразно употребен в индуизма и будизма. Първоначално – оръжие на ведическия Индра, с чиято помощ той раздробявал облаците и освобождавал дъждовната вода от тях.
Ваджра е тясно обвързвана със символиката на диаманта (във връзка с неговата непорочност и нерушимост) и съзидателно-разрушителната мощ на мълнията.
Едновременното наличие в символиката на ваджра на облика на мълнията и диаманта евентуално се основава на образуването на здрави металоподобни субстанции при удар на гръмотевица в земята – синоним на скъпоценните камъни.В структурата на ваджра се наблюдава и галактическа символика – неговата дръжка въплъщава международната ос, протегнала се сред небето и Земята, показана о две сходни един на различен края на ваджра.
В общ смисъл символизира нерушимата неотстъпчивост, непреклонност на духовната власт, състрадателна мъдрост, духовната мощ на просвещението, а също и човек, който нищо не може да ограничи или смути.
Ваджра потиска всички зли стремежи и пристрастености, тя е неразрушима, само че е способна да унищожи всичко, даже несъкрушимото. Двойната ваджра се доближава по символика до колелото.
Основни смисли: божествената мощ на учението, тнасцедентната истина и прояснение, мъжката дейна мощ по отношение на женското пасивно начало; двойната (кръстообразна) ваджра въплъщава способ и мъдрост, активност, учредена на съчувствие, висшето самодоволство, седемте положителни и безконечни доблести. Символизира се също от тризъбец, двоен тризъбец в индуизма и будизма, глава на овен – в Тибет. Ваджра и дордже могат да се изобразяват във форма на ирис.
В Тибет ваджра е известна с названието „ дордже “. Използва се в тибетския будизъм като знак на висшата власт, правораздаването и властта. Може да се символизира от глава на овен. Смята се, че той пази от непредвидени обрати и сочи пътя.Във ведическата и индуистката митология – боздуган (гръм), оръжието на Индра. Ваджра встъпва и като знак на плодородието, като не е изключена нейната връзка с дъжда. Има мнение, че ваджра в миналото е била изобразявана с фалос на бик, висшата власт, Дхарма, божествената мощ, галактическият разсъдък, просветлението на мълнията на Индра и Кришна, отблясък от третото око на Шива.
Разглежда се като гръмотевица – по едно и също време посява гибел и живот, олицетворявайки силите на разрушението и рождението. Индра като господ на бурите разгонва облаците, отъждествявани в тантризма с незнанието.
В будистката митология ваджра е знак на стабилността и неунищожимостта. Заема централно място в символиката на ваджраяна, където ваджра се изобразява със особено завършен жезъл. Във ваджраяна ваджра символизира мъжкото начало, пътя, изкусните средства, състраданието, т.е. активността; камбаната символизира женското начало (праджна), плода, мъдростта, т.е. пасивността. Ваджрасана – една от позите на Буда, е знак на безконечното предимство.
Изображението на ваджра е наложителен признак от декора на свещените будистки ръкописи, предназначен да „ разпръсне незнанието (невежеството) и да освободи познанието “.
Източник
