Един от най-знаковите романи на Неда Антонова с ново издание

Един от най-знаковите романи на Неда Антонова с ново издание „ Първият след бога “, с логото на издателство „ Хермес “. Писателката е създател на повече от двайсет романа, по-голямата част от тях сюжетно свързани със събития от българската история. На необикновен читателски интерес се радва трилогията „ Възкресените “: „ Царица Елеонора Българска “, „ Неговата обичана. Ботев и Венета – баладата на века “, „ Съвършената. Преподобна Стойна – неканоничната светица “, а също романът „ Безмълвие. Греховната младост на Паисий Хилендарски “. Нейни книги са преведени на френски, съветски, чешки и полски. Неда Антонова е единствената жена, удостоена с литературната премия „ Златен меч “. Днес писателката живее и работи в Търговище. „ Вълнение постоянно има, само че в двата случая неговите аргументи са разнообразни. Във времето, когато чака публикуването на първото издание, виновният към дарбата си публицист постоянно изпитва известна неустановеност, на моменти дори паника, дали е направил най-хубавото, което е могъл. Известно е, че едвам откакто приключи книгата, създателят схваща по какъв начин е трябвало да я напише. Някои прозаици оставят текста да отлежи най-малко толкоз време, колкото е належащо да вземем за пример на гроздовата шира да се трансформира в зряло вино. Други напряко стартират нов вид. Затова пък второто издание дава задоволително време на създателя да се върне към личния си текст като към непознат, да го редактира и да бъде безмилостен към себе си. Работата върху текста е развой, който има начало, само че няма край: постоянно ще се откри някое изречение, което е добре да бъде махнато “, споделя авторката във връзка второто издание на книгата си. На въпрос дали написването на книга за Васил Левски може да бъде несъмнено като самоуверено начинание тя споделя: „ Мисля, че всеки български публицист се е изкушавал от личността и делото на Апостола. И в случай че някои от нас се вземат решение да опишат за него, то е, тъй като не са имали задоволително ясна визия с какво се захващат. И едвам откакто приключат работата, усещат оня необикновен боязън дали ние, елементарните хора, сме съизмерими с величието и духовната мощност на Дякона и дали сме съумели да прегърнем необятното. Тогава пораждат терзанията. Избрах за своя позиция нещо толкоз интимно като любовта, тъй като имам вяра, че какъвто е в любовта си индивидът, подобен е той във всичко останало. Влюбеният е като захласнат в песента си славей: отвред безсилен и във всичко същински. Като преди малко сътворен: прототип на човечеството. “