Ролята на робството в историята на викингите
Един от най-ярките съставни елементи от облика на викингите е понятието за независимост. Но за мнозина това е непостижима вяра. Всяко същинско изложение на живота през епохата на викингите първо би трябвало да се помири с един аспект от всекидневието им, който е най-елементарно разделяне в обществото: разликата сред тези, които са свободни, и тези, които не са.
Робството от дълго време е в Скандинавия, евентуално хиляди години преди времето на викингите. До 8 век сл. н. е. на север живее доста количество несвободни хора, като позицията им значително е наследствена. През епохата на викингите тази картина се трансформира фрапантно, тъй като за първи път скандинавците вършат дейното придобиване на хора основна част от тяхната стопанска система. Това е една от главните цели на набезите на викингите и военните им акции – и резултатът е голямо увеличение на броя на поробените в Скандинавия.
Една от аргументите, заради която тези обстятелства оказват толкоз малко публично познати, е, че общоприетия лексикон на поробването – както се употребяват от учени и други, да вземем за пример, за трансатлантическата търговия с хора от по-нови епохи – рядко се ползват едно към едно за епохата на викингите. По-специално, има неизясненост в терминологията, защото вместо „ плебей “ постоянно се е употребява напълно друга дума: староскандинавското thræll – от което произлиза актуалната дума на британски „ thrall “, който се употребява за „ иго “.
Комбинация от археологически и текстови източници обаче може да сътвори релативно изчерпателна картина на робството на викингите. Например, едно междинно положение на слугуване е непринудено до избран миг, въпреки и налагано със забележителна икономическа насила, като средство за изчистване на задължения. Определени закононарушения също се санкционират с рабство за избран интервал от време.
Норвежката система не всеки път е на цялостно иго, само че множеството поробени имат малко независимост. Както двама видни учени означават преди 50 години “ „ Робът не може да има нищо, да наследява нищо, да не оставя нищо “. Не им е плащано, несъмнено, само че при някои условия им е позволявано да задържат дребна част от приходите, които са получават на пазара, когато продават артикули за своите притежатели. В резултат на това е механически допустимо, въпреки и рядко, за един плебей да откупи свободата си. Те също могат да бъдат освободени когато и да е. Въз основа на тези параметри някои учени настояват, че броят на фактически поробените хора в обществото от епохата на викингите е релативно невисок. Но защото откривателите организират спомагателен разбор на подробни европейски записи за нападения на плебеи от викинги, мащабът на тази търговия се оказва много висок.
Някои плебеи са родени в иго, защото и двамата им родители са били поробени, или някой мъж е импрегнира поробената им майка и отхвърля да признае детето. Други са взети в плен или при нападения, подхванати особено с тази цел, или като военнопленници. Въпреки че едно поробено лице може да премине през доста ръце за месеци или години, този път съвсем постоянно стартира с принудително похищение.
Не всички поробени обаче – в действителност, може би единствено малко малцинство – са арестувани персонално от своите похитители. По-голямата част влизат в по-широката мрежа за трафик на хора и са превозени до пазари и места за продажба в градове по всички земи на викингите и отвън него, даже стигнат до Западна Европа. С течение на времето робството се трансформира в главния детайл на търговията, която се развива през епохата на викингите по източните реки на европейска Русия и това, което в този момент е Украйна. Не съществува обаче солидна инфраструктура на особено построени пазари на плебеи с аукционни блокове и други сходни. Вместо това транзакциите са дребни, само че чести, като едно или две лица се продават едновременно при всевъзможни условия.
Списъкът на Риг – една от старонорвежските по този начин наречени едически поеми – е любопитна творба, която има за цел да опише божествения генезис на човешките обществени съсловия. В нея господ Хеймдъл, употребявайки името Риг, посещава три семейства. Едното е непретенциозно и оскъдно, второто е непретенциозно, само че добре поддържно, а третиото е заможно. Риг прекарва три нощи във всяка къща, спейки сред двойките, живеещи там, и след време се раждат поредност от деца – родоначалниците на надлежно робите, фермерите и елитите. Произведението включва лист с имена, подобаващи за житейските позиции на тези герои: „ Първата двойка “ от поробения клас се споделят Thræll и Thír като второто име на процедура значи „ жена-роб “.
