Един от най-интересните въпроси, свързани с присъединяването на България към

Един от най-интересните въпроси, свързани с присъединението на България към еврозоната, е този за запасите и капитала на Българската национална банка (БНБ). Обяснение по този въпрос дава  проф. доктор Богомил Манов, член на Фискалния съвет – самостоятелен съвещателен орган.
Капиталът на Българска народна банка
Проф. Манов изяснява, че след влизането в еврозоната Българска народна банка ще би трябвало да изплати останалата част от записания си дял в капитала на Европейската централна банка (ЕЦБ), който считано от 1 януари 2024 година е в размер на 0.9783% от общия записан капитал на ЕЦБ, който е в размер на 10.83 млрд. евро. И защото все още българската централна банка към този момент е внесла 3.75% от записания дял в капитала на ЕЦБ и при допускане, че българският дял ще се ресурси неизменен, това дефинира спомагателна вноска в размер почти към 102.44 млн. евро.

Капиталовата вноска е наложителна за всички страни членки на еврозоната. Теглото на всяка национална банка в логаритъма за записване на капитала на ЕЦБ се дефинира от каузи на съответната страна в общото население и в брутния вътрешен артикул на Европейски Съюз по пазарни цени за последните пет години.
Резервите на Българска народна банка
Част от запасите на Българска народна банка, изключително в задгранична валута, ще бъдат трансферирани към Европейската централна банка (ЕЦБ). Това е условие към всички страни от еврозоната. Приносът в общия валутен запас е симетричен на каузи на всяка национална централна банка в записания капитал на ЕЦБ и се регистрира счетоводно като взимане. По предварителна настояща оценка на Българска народна банка равностойността на интернационалните валутни запаси, които ще бъдат трансферирани към ЕЦБ, възлиза на към 960 млн. евро. Останалите налични валутни запаси в България ще продължат да се ръководят от Българска народна банка.

Към 30 май активите на Българска народна банка по салдото на ръководство емисионно се правят оценка на 79.487 милиарда лева (40.64 милиарда евро). Тук обаче влизат наложителните запаси на комерсиалните банки, парите на влог и фискалния запас на държавното управление – средства, които централната банка може да ръководи, само че които са част от пасива ѝ.

Законът категорично показва в какви типове активи и принадлежности могат да се влагат запасите на Българска народна банка. Освен това, законът разрешава да се получават финансови принадлежности на страни, оценени с трите най-високи оценки („ ААА “) на най-малко две интернационално приети организации за кредитен рейтинг (напр. Fitch, S&P и Moody’s).

Фискалния запас, който е актив на държавното управление, не на централната банка, ще остане разполагаем на българското държавно управление, само че в евро. Той ще служи за застраховане на заплащания по вътрешния и външния дълг, за буфер при положение на стопански шокове и за гарантиране на заплащанията към бюджета – пенсии, опазване на здравето и др.