Преходът в енергетиката виси на косъм
Един от най-големите удари, в случай че изпуснем парите от НПВУ, ще бъде в областта на енергетиката. Европейска комисия утвърди проекта на страната ни и Пътната карта на българската стопанска система, съгласно които страната ни заявява, че до 2050 година ще реализира цялостна въглеродна индиферентност.
Част от ограниченията включват либерализация на пазара на сила. Това е най-голямата промяна в бранша на енергетиката и трябваше да стартира на 1 юли 2024 година и да приключи при започване на 2026 година след неведнъж отсрочване - последва отсрочване за 2025-а, а в този момент се чака да се направи опит това да се случи от 1 януари идната година. Според Пътната карта до 2030 година се планува осъществяването на ограничения за енергийна успеваемост и децентрализирано произвеждане на електрическа енергия, електрификация на промишленост и превоз, поощряване на енергийната самостоятелност на семействата.
Предвижда се и рекултивация на терените на “Мини Марица-изток ”, още веднъж до 2030 година. Министерският съвет се е заел да не лимитира активността на въглищните мощности, в случай че работят напълно на пазарен принцип, в сходство с европейското и националното законодателство и с решението на Народно събрание от октомври предходната година. Записани бяха и вложения в нови ВЕИ мощности, както и в нова ПАВЕЦ до 2035 г
Сред промените, които заплашват второто заплащане по Плана за възобновяване и резистентност, министърът на енергетиката Жечо Станков уточни отделянето на „ Електроенергийния систематичен оператор “ (ЕСО) и на „ Булгартрансгаз “ ЕАД от групата на „ Българския енергиен холдинг “ ЕАД. „ Това ще направи облигационните заеми, които сега са в размер на 1.2 милиарда евро, предварително изискуеми и ще понижи доверието на вложителите към енергийния бранш “, сподели още той. На второ място той открои и поетия ангажимент за 40% понижение на въглеродните излъчвания от работата на българските топлоелектрически централи.
Министър Жечо Станков обърна внимание и на две от вложенията по проекта - процедурата за създаване на фотоволтаични системи от страна на българските семейства и поддръжката за енергийно ефикасни системи за улично осветяване в общините. Той изясни, че все още има 1500 контракта по процедурата за ВЕИ за семействата, които стоят неподписани в Министерството на енергетиката повече от година.
Според енергийния министър при добър разговор с Брюксел промените могат да се преформатират, като България резервира поетите задължения. „ Например средствата, които не са употребявани от ПВУ, да бъдат ориентирани към Фонда за декарбонизация, който да поеме разноските за това, и по този метод да се понижат въглеродните излъчвания, вместо да се слага условие за 40% понижение, каквото няма в нито един европейски правилник “, даде образец Станков. Министърът разгласи, че задачата му е да спаси колкото се може повече средства от ПВУ. Той увери още, че сметките за семействата няма да се покачат даже след цялостната либерализация на енергийния пазар.
Част от ограниченията включват либерализация на пазара на сила. Това е най-голямата промяна в бранша на енергетиката и трябваше да стартира на 1 юли 2024 година и да приключи при започване на 2026 година след неведнъж отсрочване - последва отсрочване за 2025-а, а в този момент се чака да се направи опит това да се случи от 1 януари идната година. Според Пътната карта до 2030 година се планува осъществяването на ограничения за енергийна успеваемост и децентрализирано произвеждане на електрическа енергия, електрификация на промишленост и превоз, поощряване на енергийната самостоятелност на семействата.
Предвижда се и рекултивация на терените на “Мини Марица-изток ”, още веднъж до 2030 година. Министерският съвет се е заел да не лимитира активността на въглищните мощности, в случай че работят напълно на пазарен принцип, в сходство с европейското и националното законодателство и с решението на Народно събрание от октомври предходната година. Записани бяха и вложения в нови ВЕИ мощности, както и в нова ПАВЕЦ до 2035 г
Сред промените, които заплашват второто заплащане по Плана за възобновяване и резистентност, министърът на енергетиката Жечо Станков уточни отделянето на „ Електроенергийния систематичен оператор “ (ЕСО) и на „ Булгартрансгаз “ ЕАД от групата на „ Българския енергиен холдинг “ ЕАД. „ Това ще направи облигационните заеми, които сега са в размер на 1.2 милиарда евро, предварително изискуеми и ще понижи доверието на вложителите към енергийния бранш “, сподели още той. На второ място той открои и поетия ангажимент за 40% понижение на въглеродните излъчвания от работата на българските топлоелектрически централи.
Министър Жечо Станков обърна внимание и на две от вложенията по проекта - процедурата за създаване на фотоволтаични системи от страна на българските семейства и поддръжката за енергийно ефикасни системи за улично осветяване в общините. Той изясни, че все още има 1500 контракта по процедурата за ВЕИ за семействата, които стоят неподписани в Министерството на енергетиката повече от година.
Според енергийния министър при добър разговор с Брюксел промените могат да се преформатират, като България резервира поетите задължения. „ Например средствата, които не са употребявани от ПВУ, да бъдат ориентирани към Фонда за декарбонизация, който да поеме разноските за това, и по този метод да се понижат въглеродните излъчвания, вместо да се слага условие за 40% понижение, каквото няма в нито един европейски правилник “, даде образец Станков. Министърът разгласи, че задачата му е да спаси колкото се може повече средства от ПВУ. Той увери още, че сметките за семействата няма да се покачат даже след цялостната либерализация на енергийния пазар.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ