Божидар Хаджистоянов и магията на четката му
Един от най-големите модерни български художници щеше да навърши 78 на 13 октомври. Замина си ненадейно преди шест месеца, малко след Великден. Рядък човек, с положително и безрезервно сърце. Голям художник. Приятел. Ще го помним с големия му гений, популяризирал името му и това на България. Със закачливо-ироничната му усмивка и впечатляващото възприятие за комизъм, от време на време пиперливо, зад които се криеше нежна и сантиментална душа. С щедростта, с която се раздаваше за околните и приятелите.
Божидар Хаджистоянов е роден на 13 октомври през 1945 година в Павликени. Завършва живопис във Великотърновския университет при Александър Терзиев. Започва да рисува четиригодишен. И не стопира да твори до последния си мирис - съвсем непрекъснато. Черпи ентусиазъм от природата, до момента в който не потегля на път - в огромен европейски град или далечен планински ъгъл, където съумява да почувства най-нежната и многопластова същина на заобикалящата го среда. Претворява ги с нов взор към импресионизма и личната си сензитивност, правейки изкуство на съвремието.
Хаджистоянов опоетизира българското в българския град. А обичаните му дестинации, в които се завръща неведнъж, са Виена и Париж. От 1983 година взаимно със брачната половинка си - художничката Елена Хаджистоянова, имат над 50 изложения в страната и чужбина. Негови платна са част от сбирки в над 100 места по света. Експозициите, оставили ослепителен спомен у него, са: 1992 година - Ница, Франция; 1993 година - Есен, Германия; 1997 година - Ойпен, Белгия; 2001 година - " Дом Витгенщайн ", Виена; 2002 година - Москва, когато го удостояват с участие в Международния живописен фонд в съветската столица; 2009 година - Париж. Повече от 10 платна са в сбирката на оперните артисти Николай Гяуров и Мирела Френи. Творби от изложбата му във Виена през 2001 година стават благосъстоятелност на принц и принцеса Таксис, българското посолство, военното аташе на Съединени американски щати и други Излага картините си в изложба " Хаджистоянови " в НДК, по-късно - в " Европа ". Божидар е притежател на влиятелни награди, измежду които златен орден за живопис на Осмото интернационално ревю " Евроинтелект ", София, 1998 година, златен орден от Манила - 2000 година От 2016 година е Доктор хонорис идея по живопис към Балканската академия за просвета и просвета.
Съпругът ми - Божидар Хаджистоянов, с който споделихме 41 години положително и неприятно, беше ярък човек във всевъзможен смисъл. Висок, широкоплещест, светла коса, светли очи - характерен славянин от Предбалкана, споделя за ДУМА брачната половинка му Елена Хаджистоянова. Имаше радостен манталитет, обичаше да пее, свиреше на китара. Обожаваше фамилията, дома. Имаше фикс концепция да направи хубав дом, който да е цялостен с живот - деца, внуци, животни. Обичаше патриархалното семейство. Създаваше най-красивите картини, когато има най-вече хора към него. Шегува се, води диалог... и рисува... Като на смешка сътворяваше красиви пейзажи, натюрморти, портрети, фигурални композиции. С доста лекост изграждаше цветовите гами. Въздушен, одушевен, несравним нюанс! Ненапразно е определян като един от най-хубавите български живописци. Той виждаше картините си. Обичахме да пътуваме с нашия кемпер. Когато спирахме за малко да почине, затваряше очи и споделяше: " Ако знаеш, каква картина виждам! Дали ще мога да я обрисувам? " Много обичаше равнината, житата, полските цветя... Морето! В НДК имаше негова галерия с над 20 платна, която беше единствено море. Морето в най-различни положения, споделя Елена.
В гилдията ги възприемат като неразделна двойка актьори - Елена и Божидар Хаджистоянови. Работят доста, не обичат да са осветени от прожектори, отдадени са на занаята си с онази фанатична лоялност на чисти живописци, която ги предизвика да възприемат света в най-слънчевите му положения. Гледайки творбите им, имам чувството, че основават платната си като река, която се спуска по своя път, спокойна и безразлична към вълненията на крайбрежията си, уверена, че не е сбъркала посоката. И вглеждайки се от ден на ден в тях, разбирам, че ме увличат като сага на живота ми, в която действителните неща са превърнати в мемоари, а фантазиите и възприятията им - в действителност. В това откривам и закодираното обръщение на надарения тандем Хаджистоянови Елена и Божидар! - показва изкуствоведката Нина Мирчева във връзка на тяхна галерия в Унгарския културен институт.
Пейзажът при Божидар е освен въодушевление, освен мимолетно усещане, а трайно положение, което би трябвало да се трансформира в картина. Ето за какво улиците на Стария Пловдив ( " Улица в Пловдив " ), видимо безлюдни, носят атмосферата на минало и настояще, отбелязва изкуствоведката Розалина Пепеланова. По думите й Божидар Хаджистоянов е лирик, само че не и съзерцател. Той унищожава дистанцията сред градския човек и природата. Неговите пейзажи имат онази естетика сред небето и земята, това чисто българско звучене, че с право ги назоваваме поеми за тази земя. Художникът внушава, че няма прелестна или грозна природа. Неговите багри сияят и излъчват, вглъбяват се в себе си, само че в никакъв случай дисонанс не раздира тяхното обръщение. Когато броди из градските улици, създателят не е апатичен. Той намира това положение на природата, което ще разбуди негово съкровено преживяване, спомен или блян, счита Пепеланова.
Според проф. Чавдар Попов, откривал три изложения на Хаджистоянов, пейзажът е род, който му дава опция да изрази сантименталната си идея за света, индивида и историята. Авторът се зарежда директно от сетивните си усещания от натура, само че придава приключен образ на творбата едвам след изцяло картинно интерпретиране в ателието, където платното от очерк става приключено художествено произведение, добавя Попов в словото си през 2009 година
Божидар в редица свои пейзажи подчертава ту върху обилната цветност в избран откъс от композицията, ту се стреми да реализира величествената елементарност на природата, която идва от безкрая в неговите морски пейзажи, написа Максимилиян Киров през 2000 година
Много обичаше да рисува измежду природата - най-хубавия преподавател, най-хубавия художник! Обичаше да споделя: " Красотата ти е дадена! Виж я! Нарисувай я! " За страдание, доста малко художници могат да виждат и да сътворяват! Божидар беше един от дребното! Той сътворяваше светли, красиви картини. Такава беше и душата му! - прибавя с горделивост и горест брачната половинка му Елена.
Божидар Хаджистоянов е роден на 13 октомври през 1945 година в Павликени. Завършва живопис във Великотърновския университет при Александър Терзиев. Започва да рисува четиригодишен. И не стопира да твори до последния си мирис - съвсем непрекъснато. Черпи ентусиазъм от природата, до момента в който не потегля на път - в огромен европейски град или далечен планински ъгъл, където съумява да почувства най-нежната и многопластова същина на заобикалящата го среда. Претворява ги с нов взор към импресионизма и личната си сензитивност, правейки изкуство на съвремието.
Хаджистоянов опоетизира българското в българския град. А обичаните му дестинации, в които се завръща неведнъж, са Виена и Париж. От 1983 година взаимно със брачната половинка си - художничката Елена Хаджистоянова, имат над 50 изложения в страната и чужбина. Негови платна са част от сбирки в над 100 места по света. Експозициите, оставили ослепителен спомен у него, са: 1992 година - Ница, Франция; 1993 година - Есен, Германия; 1997 година - Ойпен, Белгия; 2001 година - " Дом Витгенщайн ", Виена; 2002 година - Москва, когато го удостояват с участие в Международния живописен фонд в съветската столица; 2009 година - Париж. Повече от 10 платна са в сбирката на оперните артисти Николай Гяуров и Мирела Френи. Творби от изложбата му във Виена през 2001 година стават благосъстоятелност на принц и принцеса Таксис, българското посолство, военното аташе на Съединени американски щати и други Излага картините си в изложба " Хаджистоянови " в НДК, по-късно - в " Европа ". Божидар е притежател на влиятелни награди, измежду които златен орден за живопис на Осмото интернационално ревю " Евроинтелект ", София, 1998 година, златен орден от Манила - 2000 година От 2016 година е Доктор хонорис идея по живопис към Балканската академия за просвета и просвета.
Съпругът ми - Божидар Хаджистоянов, с който споделихме 41 години положително и неприятно, беше ярък човек във всевъзможен смисъл. Висок, широкоплещест, светла коса, светли очи - характерен славянин от Предбалкана, споделя за ДУМА брачната половинка му Елена Хаджистоянова. Имаше радостен манталитет, обичаше да пее, свиреше на китара. Обожаваше фамилията, дома. Имаше фикс концепция да направи хубав дом, който да е цялостен с живот - деца, внуци, животни. Обичаше патриархалното семейство. Създаваше най-красивите картини, когато има най-вече хора към него. Шегува се, води диалог... и рисува... Като на смешка сътворяваше красиви пейзажи, натюрморти, портрети, фигурални композиции. С доста лекост изграждаше цветовите гами. Въздушен, одушевен, несравним нюанс! Ненапразно е определян като един от най-хубавите български живописци. Той виждаше картините си. Обичахме да пътуваме с нашия кемпер. Когато спирахме за малко да почине, затваряше очи и споделяше: " Ако знаеш, каква картина виждам! Дали ще мога да я обрисувам? " Много обичаше равнината, житата, полските цветя... Морето! В НДК имаше негова галерия с над 20 платна, която беше единствено море. Морето в най-различни положения, споделя Елена.
В гилдията ги възприемат като неразделна двойка актьори - Елена и Божидар Хаджистоянови. Работят доста, не обичат да са осветени от прожектори, отдадени са на занаята си с онази фанатична лоялност на чисти живописци, която ги предизвика да възприемат света в най-слънчевите му положения. Гледайки творбите им, имам чувството, че основават платната си като река, която се спуска по своя път, спокойна и безразлична към вълненията на крайбрежията си, уверена, че не е сбъркала посоката. И вглеждайки се от ден на ден в тях, разбирам, че ме увличат като сага на живота ми, в която действителните неща са превърнати в мемоари, а фантазиите и възприятията им - в действителност. В това откривам и закодираното обръщение на надарения тандем Хаджистоянови Елена и Божидар! - показва изкуствоведката Нина Мирчева във връзка на тяхна галерия в Унгарския културен институт.
Пейзажът при Божидар е освен въодушевление, освен мимолетно усещане, а трайно положение, което би трябвало да се трансформира в картина. Ето за какво улиците на Стария Пловдив ( " Улица в Пловдив " ), видимо безлюдни, носят атмосферата на минало и настояще, отбелязва изкуствоведката Розалина Пепеланова. По думите й Божидар Хаджистоянов е лирик, само че не и съзерцател. Той унищожава дистанцията сред градския човек и природата. Неговите пейзажи имат онази естетика сред небето и земята, това чисто българско звучене, че с право ги назоваваме поеми за тази земя. Художникът внушава, че няма прелестна или грозна природа. Неговите багри сияят и излъчват, вглъбяват се в себе си, само че в никакъв случай дисонанс не раздира тяхното обръщение. Когато броди из градските улици, създателят не е апатичен. Той намира това положение на природата, което ще разбуди негово съкровено преживяване, спомен или блян, счита Пепеланова.
Според проф. Чавдар Попов, откривал три изложения на Хаджистоянов, пейзажът е род, който му дава опция да изрази сантименталната си идея за света, индивида и историята. Авторът се зарежда директно от сетивните си усещания от натура, само че придава приключен образ на творбата едвам след изцяло картинно интерпретиране в ателието, където платното от очерк става приключено художествено произведение, добавя Попов в словото си през 2009 година
Божидар в редица свои пейзажи подчертава ту върху обилната цветност в избран откъс от композицията, ту се стреми да реализира величествената елементарност на природата, която идва от безкрая в неговите морски пейзажи, написа Максимилиян Киров през 2000 година
Много обичаше да рисува измежду природата - най-хубавия преподавател, най-хубавия художник! Обичаше да споделя: " Красотата ти е дадена! Виж я! Нарисувай я! " За страдание, доста малко художници могат да виждат и да сътворяват! Божидар беше един от дребното! Той сътворяваше светли, красиви картини. Такава беше и душата му! - прибавя с горделивост и горест брачната половинка му Елена.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ