Световен шампион: Не можете да си представите какви унизителни коментари съм чувал за цветнокожите жени
Един от най-големите бранители на 90-те и началото на новото хилядолетие. Елегантен, бърз, мощен и в двете етапи на играта. Рекордьор по мачове за Франция. Световен и европейски първенец, а през днешния ден е публицист и герой против расизма. Това е Лилиан Тюрам.
Книгата му “Бялото мислене” натрупа известност във Франция, а към този момент е и на интернационалния пазар.
“За да се пребори расизмът, първо би трябвало да схванеш по какъв начин действа той. Мнозина мислят, че расизмът е просто конфронтиране сред хора с друг цвят на кожата. Но той е по-скоро културно завещание, което може да се скрие на всички места в обществото, подобен е със сексизма”, признава в изявление пред немското списание 11 Freunde той.
Търговията с плебеи от Африка, също както колониализма, са имали за цел да изтръгват богатства от други нации и страни, с цел да набави благосъстояния за една шепа хора в Европа. Тази икономическа система е съществувала, до момента в който многото, които не са печелили от нея, не са се опълчили. Но концепцията е била следната: Вие не сте равни, тъй като изглеждате по друг метод от тях (робите б.а.)”, добавя някогашният футболист.
Тюрам признава, че за пръв път се сблъсква с расизма на 9. Дотогава живее в Гваделупа, само че фамилията му се мести в предградие на Париж.
“Винаги го споделям – аз станах черен на 9 години. Тогава, скоро след идването ни във Франция, моите съученици ме нарекоха “мръсна чернилка. Когато ви обидят на расистка основа, се чувствате, като че ли някой ви раздира от вътрешната страна. Вие кървите, само че никой не го вижда”, разкрива Лилиан.
“Прибрах се у дома и попитах майка си за какво децата са ми споделили по този начин. Нейният отговор беше много неприятен: “Това е, тъй като хората са расисти и ти не можеш да промениш това.” Още от дребни обяснявам на синовете си (и двамата са професионални футболисти), че ще се сблъскват с предубеждения, тъй като са тъмнокожи. И съм им споделил постоянно да изобличават расизма, когато го усетят. Веднъж, когато Хефрен беше дребен го питах дали е единственият черен в класа си. “Тате, аз съм кафяв”, отговори ми той. Другите му съученици пък били розови. Децата не мислят в категории, които свързват цвета на кожата с избрани качества, никой не се ражда расист. Расист ставаш впоследствие”, акцентира международният отличник.
Една от най-трогателните истории в книгата е обвързвана с първата му жена и майка на неговите деца – Сандра. Тогава Лилиан е играч на Монако.
“Още нямах кола и помолих съотборниците да ме хвърлят до някъде. Тогава дойде бъдещата ми жена и те бяха тотално шокирани, че тя е черна. Първоначално чувах, че май ми била сестра. С годините разбрах какво стои зад тази изненада. Моите съотборници, даже тъмнокожите, не разбираха за какво съм се решил да взема черна жена. Защото като футболист можело да имам и бяла. Просто разбирането за хубостта е бялото. Не можете да си визиите какви отвратителни и унизителни мнения съм чувал за цветнокожите дами в съблекалнята. Особено от черни мъже. И постоянно съм питал: “Майка ти не е ли черна? Или сестра ти?” И се уверих в това – в случай че растеш в среда, в която хората са подценявани поради цвета на кожата си, ти ставаш същият.”
Според него целият публичен разговор за пълноправие във Франция получава голям подтик след международната купа през 1998 година.
Освен тъмнокожите Тюрам, Десаи, Диомед, Анри, Виера, Карембьо, Лама, в състава са Зинедин Зидан (с алжирско потекло), Ален Богосян и Юри Джоркаеф (с арменско).
“Точно тогава се навършваха 150 години от премахването на робството във Франция и апелите за тъждество получиха особена тежест. Но аз не съм доверчив. Наясно съм, че в случай че не бях прочут някогашен футболист, нямаше да бъда възприеман като французин, а като чернокож”, спомня си Тюрам.
Книгата му “Бялото мислене” натрупа известност във Франция, а към този момент е и на интернационалния пазар.
“За да се пребори расизмът, първо би трябвало да схванеш по какъв начин действа той. Мнозина мислят, че расизмът е просто конфронтиране сред хора с друг цвят на кожата. Но той е по-скоро културно завещание, което може да се скрие на всички места в обществото, подобен е със сексизма”, признава в изявление пред немското списание 11 Freunde той.
Търговията с плебеи от Африка, също както колониализма, са имали за цел да изтръгват богатства от други нации и страни, с цел да набави благосъстояния за една шепа хора в Европа. Тази икономическа система е съществувала, до момента в който многото, които не са печелили от нея, не са се опълчили. Но концепцията е била следната: Вие не сте равни, тъй като изглеждате по друг метод от тях (робите б.а.)”, добавя някогашният футболист.
Тюрам признава, че за пръв път се сблъсква с расизма на 9. Дотогава живее в Гваделупа, само че фамилията му се мести в предградие на Париж.
“Винаги го споделям – аз станах черен на 9 години. Тогава, скоро след идването ни във Франция, моите съученици ме нарекоха “мръсна чернилка. Когато ви обидят на расистка основа, се чувствате, като че ли някой ви раздира от вътрешната страна. Вие кървите, само че никой не го вижда”, разкрива Лилиан.
“Прибрах се у дома и попитах майка си за какво децата са ми споделили по този начин. Нейният отговор беше много неприятен: “Това е, тъй като хората са расисти и ти не можеш да промениш това.” Още от дребни обяснявам на синовете си (и двамата са професионални футболисти), че ще се сблъскват с предубеждения, тъй като са тъмнокожи. И съм им споделил постоянно да изобличават расизма, когато го усетят. Веднъж, когато Хефрен беше дребен го питах дали е единственият черен в класа си. “Тате, аз съм кафяв”, отговори ми той. Другите му съученици пък били розови. Децата не мислят в категории, които свързват цвета на кожата с избрани качества, никой не се ражда расист. Расист ставаш впоследствие”, акцентира международният отличник.
Една от най-трогателните истории в книгата е обвързвана с първата му жена и майка на неговите деца – Сандра. Тогава Лилиан е играч на Монако.
“Още нямах кола и помолих съотборниците да ме хвърлят до някъде. Тогава дойде бъдещата ми жена и те бяха тотално шокирани, че тя е черна. Първоначално чувах, че май ми била сестра. С годините разбрах какво стои зад тази изненада. Моите съотборници, даже тъмнокожите, не разбираха за какво съм се решил да взема черна жена. Защото като футболист можело да имам и бяла. Просто разбирането за хубостта е бялото. Не можете да си визиите какви отвратителни и унизителни мнения съм чувал за цветнокожите дами в съблекалнята. Особено от черни мъже. И постоянно съм питал: “Майка ти не е ли черна? Или сестра ти?” И се уверих в това – в случай че растеш в среда, в която хората са подценявани поради цвета на кожата си, ти ставаш същият.”
Според него целият публичен разговор за пълноправие във Франция получава голям подтик след международната купа през 1998 година.
Освен тъмнокожите Тюрам, Десаи, Диомед, Анри, Виера, Карембьо, Лама, в състава са Зинедин Зидан (с алжирско потекло), Ален Богосян и Юри Джоркаеф (с арменско).
“Точно тогава се навършваха 150 години от премахването на робството във Франция и апелите за тъждество получиха особена тежест. Но аз не съм доверчив. Наясно съм, че в случай че не бях прочут някогашен футболист, нямаше да бъда възприеман като французин, а като чернокож”, спомня си Тюрам.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ