Защо болестите на тялото получават съчувствие, но не и тези на мозъка?
„ Един от четирима страда от някакъв тип психическа болест. Аз съм от четвъртите. Мисля, че го наследих от майка си, която пълзеше на четири крайници из къщата. В ръката си имаше две гъби и още две, вързани за колената. Майка ми беше доста изцеждаща персона, пълзеше зад мен и викаше: " Кой оставя следи от обувки, кой?! " Е, в този момент знам, че това е бил сигурен знак, че нещата не са доста в ред. Преди да продължа желая да благодаря на производителите на " Ламотрагин ", " Съртралин " и " Ребоксатин ", тъй като без тези няколко елементарни химикала не бих била отвесна през днешния ден.
Как стартира всичко? Винаги съм си мислела, че в случай че получа рецесия ще бъде, тъй като съм прекалила с вдъхновенията вид Кафка и Кейт Бланшет ще ме изиграе и ще получи Оскар за това. Но не се случи по този начин. Получих рецесията си по време на спортния ден на щерка си. Там бяха всички родители, на паркинга, ядяха храна от багажниците на колите си - единствено англичаните - ядяха си колбаса. Те обичат колбаси. Лорд и лейди Мортис похапваха на полето и ето пукот от револвер и всички девойки почват да тичат и всички майчици почват да викат: " Тичай! Тичай Хламидия! Тичай! ", " Бягай като вятъра, Верука! Бягай! ". И девойките бягат, тичат, тичат, тичат всички с изключение на щерка ми, която просто си седи на стартовата линия и маха с ръка, тъй като не знаела, че трябвало да тича. Така аз си полегнах за към месец и като се разсъниха разбрах, че съм в институция и като видях другите пандизчии разбрах, че съм намерила моите хора, моето племе. Защото те станаха моите единствени другари, станаха мои другари, тъй като доста малко хора, които познавах... Имам поради не получих изключително доста картички и цветя. Имам поради, че в случай че си бях счупила крайник или бях бременна щях да съм наводнена, само че всичко, което получих бяха няколко телефонни позвънявания със съвета да се взема в ръце. Понеже аз не се бях сетила за това.
Знаете ли, нещото, което получавате с тази болест, тъй като тя идва в комплект, е същинско възприятие за позор. Приятелите ти те питат: " Добре, покажи ми бучката, покажи ми рентгена. " и несъмнено ти нямаш нищо сходно за проявление и по тази причина си същински погнусен от себе си. И започваш да чуваш тези гадни гласове, само че освен един, хиляда, а 100 хиляди гадни гласа, като че ли Дявола има синдром на Турет. Но всички тук знаем, че няма Дявол, че няма никакви гласове в главата ти. Всъщност, когато чуваш гадните гласове всички дребни неврони се събират и в дребната дупчица се получава същински отровен химикал, който се назовава " желая да се гръмна " и в случай че това се повтаря доста, доста пъти се сдобиваш с депресийка. О, и това дори не е върхът на айсберга. Ако имаш дете и му приказваш гадости дребният му мозък праща химикали, които са толкоз разрушителни, че дребните елементи на мозъка му, които разграничават положително от неприятно, просто не порасват, по този начин може да си отгледаш умопобъркан.
Ето го и моя въпрос: Защо всеки различен орган на тялото, който се разболее, получава благосклонност и състрадание, само че не и мозъкът?
Бих желала да поговоря малко за мозъка. Имам няколко положителни вести. Първо, ние сме минали дълъг, дълъг път. Започнали сме като мъничка, едноклетъчна амеба и внезапно сме се оказали с мозък. Но това бебче има много коня под капака. Идва с изцяло оборудвано схващане. Има висши лобове. Имаме тилния лоб, с цел да можем да виждаме света. Имаме слепоочен лоб, с цел да можем да чуваме света. Тук имаме малко дълготрайна памет, помните ли онази нощ, която ви се желае да забравите, когато в действителност се напихте? Бай-бай! Няма я. Той е построен от 100 милиарда неврона, които жужат дружно, електрически предавайки информация. За всеки един неврон може да има от 10 000 до 100 000 разнообразни връзки или дендрони или както желаете го наречете и всякога, когато научите нещо или ви се случи нещо, този шубрак нараства, разбирате ли, това е шубрак от информация. Представяте ли си, всяко човешко създание разполага с това съоръжение, даже Парис Хилтън!
Обаче имам и малко неприятни вести, хора. Имам неприятни вести. Те не са за един от четирима. Тук става въпрос за четирима от четирима. Не сме планувани за 21 век. Еволюцията не ни приготви за това. Просто ни липсва широчина на лентата и по отношение на тези, които споделят, че през днешния ден им е превъзходен ден, че са супер добре, те са по-луди от всички нас.
Сега ще ви обясня от кое място може би идват проблемите в еволюцията. Преди милиони години, когато сме се почувствали застрашени от див звяр, ние сме се изпълвали с адреналин и кортизол и сме убивали или сме били убивани, или сме изяждали и сме били изяждани. Тогава ненадейно горивото е свършвало и сме се прибирали назад към нормалността. Проблемът в наши дни е, че модерният човек, когато се почувства в заплаха, към момента се изпълва с химикали, само че тъй като не може да убиеш катаджията или да изядеш сътрудника по недвижими парцели, горивото си остава в тялото. Така се озоваваме непрекъснато в положение на тревога, непрекъснат стрес. И още нещо. Преди към 150 000 години, когато езикът се е появил, сме почнали да обличаме в думи този непрекъснат стрес и към този момент не е единствено: " О Боже мой, саблезъб тигър! " което се е случвало, а ненадейно към този момент имаме и: " О Боже мой, не пратих мейла! О Боже мой, бедрата ми са прекомерно дебели! О Боже мой, всички виждат какъв брой съм глупава! Не бях поканена на коледното празненство! " И се получава тази въртяща се мърмореща касета,която се пуска още веднъж и още веднъж и която те побърква. Сега виждате ли къде е казусът? Това, което ви е държало в сигурност преди, през днешния ден ви подлудява. Съжалявам, че би трябвало да съм пощальона с неприятните вести, само че все някой е. Домашните ви любимци са по-щастливи от вас, това е истината.
Но в случай че не приказваме за тези неща и не се учим по какъв начин да се оправяме с живота си няма да е един от четири. Ще станат четири от четири. И до момента в който сме на тази тематика, може ли апелирам да прекратим стигмата? "
Автор: Руби Уакс
Снимки: Pinterest
