Соц. носталгии: Британската лира капитулира и други мрачни прогнози от 1949 г.
Един необикновен и тежък трус в икономическо отношение е съумял да разстрои редакторите на издание „ Свят “ от 24 септември 1949 година В 86-я брой на илюстрирания национален седмичник, прочут още като списание, Кристиян Христов споделя една изключително тъжна вест, а точно: „ Лирата капитулира “.
Съдейки по класическите и постоянно зелени кремълски опорки, фалирането на задграничната валута е някакъв влажен сън за всяка една агитация, а до момента в който на дневен ред е вторачен погледа в американския $ и неговият безспорен неуспех, обещаната позлатена бриксова валута от ден на ден се насочва към дебрите на цялостен брак.
Очевидно е, че новото ще продължава да е добре забравено остаряло и традицията го потвърждава. Длъжни сме да посочим, че и сега съветската рубла не може да отлепи от дъното, до момента в който американският $ към момента стои непреклонен, близо век по-късно, само че дано се срещнем от близко с капитулацията на британската лира. Ето какво споделя господин Христов за повереното издание.
В историята на капиталистическа Англия денят 18 септември ще бъде маркиран с черно, най-малко съгласно Христов, най-вероятно в неговото издание, подозираме, че нито една английска банка не е подозирала за сходна жестока борба за оцеляване, само че въпреки всичко. Благодарение на Сър Стафорд Крипс „ Непреклонният “ министър на финансите, „ борецът “ против американския напън, „ пазачът “ на лирата стерлинга, се изправи пред микрофона и заяви на английския народ и на империята, че лирата капитулира.
Гръмки изявления, само че в случай че обърнем внимание на истинската история в английските издания от този интервал, единствената посочена информация, включваща този изтъкнат британец и останалите към него е, че английската лира се обезценява с към 30%. Защо е належащо това? Икономиката на Германия, Франция, Италия и Япония са в неприятно положение, следвани от Англия.
Падането на цената на една валута идва с изравняването на друга, както се вижда в този случай – доларът. Девалвацията разрешава опция за възобновяване на стопанската система благодарение на нараснал износ. През 1949 година има проблеми с английското злато и запасите на непозната валута, затова следва контролиране на цената или понижаване на нейната стойност.
В случай, че се чудите, регулирането на цената ще се промени на 16 септември 1992 година и лирата ще напусне европейския механизъм за продан. Нека продължим да преглеждаме интернационалното състояние през очите на сътрудника Христов, който в далечната 1949 година рисува едни от най-мрачните сюжети за бедния буржоазен английски народ, който апропо е съумял да се снабди с пост в лейбъристката партия, е и един от най-хубавите приятели и изповедници на марксистката вяра. Това изяснява и за какво е толкоз топло признат и разказан от родното издание.
„ Притиснати от всички страни, удавена от надмощието на $, изпосталяла от разхищения по военни потребности, надменната остаряла британска „ благородница “ падна на колене пред богатия и задушаващ се от пълнокръвно новобогаташ – щатския $. “
В това отношение би трябвало да признаем, че тези редове са истина, като изключим комплиментите сред едната и другата валута. Причината е явна, след войната има проект за възобновяване и създаване на международната стопанска система още веднъж. В този интервал е ясно, че точно Съединени американски щати е съумяла да се размине с финансовата рецесия, получавайки злато по договорът „ наем-лизинг “.
Впрочем не би трябвало да забравяме, че харчовете за военно дело са най-високи точно към Съюз на съветските социалистически републики, които най-после отхвърлят да заплатят и полученото оръжие. Крахът на английската лира не е чак подобен проблем, само че крахът на съветската рубла, даже по време на Втората Световна война, е всеизвестен. Причината? Съюзниците изискват от Сталин да заплаща оръжието си в злато, което от време на време стига, а различен път „ потъва напълно инцидентно “ по време на превоза.
Христов ни споделя за поклонение пред американския $, за заробване и за боязън в капиталистическия свят. И до момента в който Крипс се усмихвал по време на спогодбата във Вашинготн, в този момент ситуацията станало още по-страшно. Британската лира, преди да се стигне до обезценяване с 30% се е разменяла за 4.03 $, а в този момент с едвам 2.80 $. Друг тежък проблем е, че хлябът станал от 4.5 пенса на 6 пенса, а най-страшното е, че спасителят Стафорд не можел даже да обещае нарастване на заплати и надници.
И в този момент Съединени американски щати ликуват, че американският монопол ще печели повече и е подчинил лирата. До през днешния ден английската лира към момента държи по-висока стойност от $, затова прогнозите още от 1949 година не престават да са много комични, само че господин Христов е задължен да уточни мрачния капитализъм и палач на валути. Предполагаме, че познавате този сюжет, изключително откакто към този момент се вижда една особена наклонност.
Мрачният разбор показва, че Египет, Израел, Нова Зеландия, Южна Африка, Дания, Австралия, Индия, Норвегия, Швеция и Финландия ще би трябвало да последват тези стъпки, тъй като са обвързани с $, само че търгуват доста с Англия.
Английската рецесия се предавала като болест в целия буржоазен свят, само че няма нищо общо с възобновяване на Европа след войната, не бихте могли да подозирате сходно нещо.
Христов показва, че скоро британските служащи ще изискат покачване на заплатите си и няма да се подчинят на американските господари, които изискват от тях да ядат по-малко, само че до работят повече. А след поробването на народите в Западна Европа, предстоящата стъпка била война. Тежката и гладна прогноза е повече от явна и даже смешна, следим същият сюжет в моменти, когато се приказва за въвеждането на евро, в моментите, когато съветската рубла също е прегъната.
Народите на Източна Европа, както споделя Христов, се борили с всички сили за битката за мир, който се пада на 2-ри октомври. И обърнете внимание, точно тези нации ще бъдат избавени от Съюз на съветските социалистически републики, който стои на върха и ги пази, както от война, по този начин и от мизерията, глада и от несигурността в утрешния ден. Съдбата има тежка подигравка, изключително в пропагандата от предишното.
Що се отнася до борецът против американския напън, елементарно можем да открием, че сър Стафорд Крипс е дипломат в Съюз на съветските социалистически републики по време на Втората Световна война, по-късно се бори за лидерска позиция в работническата партия, малко по-късно твърди, че е по-добре да се остави Германия да превземе Англия, като подсигурява, че работническата класа ще победи немската войска – мнозина се отхвърлят от думите на Крипс и даже считат, че този човек би трябвало да съобщи незабавно поста си. Стафорд е толкоз самоуверен в своите изявления, че най-после е подготвен да направи още едно положително салто в интерес на своите руски другари.
През 1946 година даже Сталин ще го назова „ простак “. Как тъкмо? През 1946 година аеро програмата на Съюз на съветските социалистически републики не просто куца, а е се намира тъкмо там, където и канализацията на град Тула, прочее последната към момента е там – външната тоалетна. Руските учени не могат да произведат реактивен мотор за изтребителите си, само че оферират на Сталин да закупят такива от западни източници. При тези думи ще би трябвало да отговорят единствено на един въпрос:
„ Кой глупак ще ни продаде своите секрети? “
Оказва се, че същият глупак се назовава сър Стафорд Крипс, който няма нищо срещу да продаде техническата информация за моторите Rolls-Royce Nene и да ги създава по документ в Съюз на съветските социалистически републики. Това е изцяло задоволително, с цел да може руснаците да разглобят и изследват откритието, а по-късно да произведат краденото си копие – Климов ВК-1.
Същият мотор по-късно е подложен в първите МиГ-15, по-късно същите са употребявани в Корейската война и смъкват Б-29 бомбардировачи на американските сили. Следователно разбираме, че сър Стафорд Крипс не е чак подобен огромен страж, а по-скоро може да се счита за приключен простак в английския парламент. Що се отнася до английската лира, тя продължава да се радва на положително здраве и към този миг.




