Притча за съседския дар
Един мъж се нанесъл в нова къща и на драго сърце почнал да си обработва градинката към нея. Той бил човек, който прави оценка и най-малките неща в живота, ето за какво даже птичите песни и хубостта на цветята можели да го накарат да се усмихва.
Гледал го съседът му и се пукал от злоба. Не можел да понесе мисълта, че новодомецът е толкоз благополучен и се радва на слънцето или пък на дъждовните капки.
Един ден решил да му направи противен номер и най-сетне да скапе хубавото му въодушевление. Станал рано сутринта и подхвърлил в градината му няколко торби с отпадък, надявайки се, че когато ги открие, усмихнатият мъж ще се намръщи.
Не след дълго индивидът станал от сън и излязъл на открито. Той незабавно забелязал торбите, само че ни минимум не се разгневил. Просто ги взел и изсипал боклука, а по-късно ги почистил и напълнил с вкусни ябълки от градината си. С плодовете той тръгнал към къщата на комшия си и щом стигнал, почукал на вратата.
На собствен ред съседът очаквал това посещаване и побързал да се покаже, като предвиждал, че сред двамата ще избухне пикантен скандал. Това, което станало обаче, извънредно го изненадало. Щом отворил вратата, той чул приветливият си комшия да споделя:
- Вземи тези плодове, скъпи съседе! Кой, с каквото е богат, това дели с останалите!
