Иван Тодоров: Цените на пътеките трябва да се увеличават с темпа на инфлацията
„ Един лев през днешния ден обезпечава доста по-малко опазване на здравето, в сравнение с е било през вчерашния ден. В края на годината чакаме общата инфлация да бъде над 20%. След 2 години рецесия и огромна тежест, която се понесе от българските лечебни заведения, те са на ръба на изтощението “. Това сподели пред Bulgaria ON AIR Иван Тодоров, зам.-председател на УС на Българската болнична асоциация (ББА).
По думите му пост-COVID рецесията е довела до стопански усложнена обстановка, която освен слага под опасност качеството на медицинските услуги, само че и оцеляването на лечебните заведения. Той разясни, че болничните заведения в цяла Европа приканват държавните управления за незабавни ограничения за избавяне на бранша.
„ Дори в Германия приказват за заплаха от затваряне на лечебни заведения заради огромното нарастване на цените на енергоносителите и консумативите. И при нас има голяма заплаха да се стигне до банкрути на лечебни заведения. Предходната обстановка сподели, че опазването на здравето е бранш от националната сигурност, по тази причина призоваваме за съответни ограничения. В началото на годината бяха обезпечени спомагателни средства за бюджета на НЗОК, а в този момент може да бъдат освободени, с цел да може да се приспособява бюджетът за 2022 година към сегашните макроикономически условия “, сподели Тодоров.
По думите му 70% от лечебните заведения са насочили средствата от увеличените клинични пътеки към увеличение на заплатите на чиновниците си.
„ Българското опазване на здравето страда от хронично недофинансиране. Клиничните пътеки, макар че бяха увеличени с към 25%, бяха недофинансирани и преди този момент. Трябва да се плануват средства за всички елементи на опазването на здравето “, акцентира той.
Тодоров счита, че първото нещо, което би трябвало да се направи, е освобождение на насъбрания в НЗОК запас и адаптиране на цените на клиничните пътеки към темповете на инфлацията, която към този момент е към 20%.
„ Трябва да има политическа воля за сформиране на съответен бюджет на НЗОК за идната година. Бюджет, който освен да се съобрази с темпа на инфлация, само че и да се съобрази с недофинансирането на клиничните пътеки. В някои специалности имаше 50% недофинансиране на клиничните пътеки “, сподели Тодоров. По думите му неналичието на съответни управнически ограничения е насочила цялата тежест в опазването на здравето към пациента.
„ Към днешна база изчисленията на ББА демонстрират, че най-малко с 50% би трябвало да се усилят клиничните пътеки. Осъзнаваме, че това е невероятно, по тази причина би трябвало да има поетапно увеличение. Минимумът в този момент е с темпа на инфлация. Един от механизмите, в случай че има политически и публичен консенсус за това, е с увеличението на здравната вноска с още 2%. Това обаче е въпрос на сериозна полемика сред политици, макроикономисти и здравни мениджъри “, добави Иван Тодоров.
Според него обаче сегашната политическа обстановка страда от неустойчивост, а промени в сензитивен бранш като опазването на здравето не могат да се вършат в такава среда.
„ В България бяха взети поредност от не толкоз верни решения и ние в този момент страдаме. Едно от главните решения е недофинансирането и несъответстващите средства, които се отделят за опазване на здравето “, сподели още Тодоров.
Той беше безапелационен, че когато има положителни условия, експерти, които са се осъществили на Запад, се връщат в България. „ Не може обаче с административни ограничения да се постановат тези условия, това го прави пазарът “, сподели Тодоров.
По думите му пост-COVID рецесията е довела до стопански усложнена обстановка, която освен слага под опасност качеството на медицинските услуги, само че и оцеляването на лечебните заведения. Той разясни, че болничните заведения в цяла Европа приканват държавните управления за незабавни ограничения за избавяне на бранша.
„ Дори в Германия приказват за заплаха от затваряне на лечебни заведения заради огромното нарастване на цените на енергоносителите и консумативите. И при нас има голяма заплаха да се стигне до банкрути на лечебни заведения. Предходната обстановка сподели, че опазването на здравето е бранш от националната сигурност, по тази причина призоваваме за съответни ограничения. В началото на годината бяха обезпечени спомагателни средства за бюджета на НЗОК, а в този момент може да бъдат освободени, с цел да може да се приспособява бюджетът за 2022 година към сегашните макроикономически условия “, сподели Тодоров.
По думите му 70% от лечебните заведения са насочили средствата от увеличените клинични пътеки към увеличение на заплатите на чиновниците си.
„ Българското опазване на здравето страда от хронично недофинансиране. Клиничните пътеки, макар че бяха увеличени с към 25%, бяха недофинансирани и преди този момент. Трябва да се плануват средства за всички елементи на опазването на здравето “, акцентира той.
Тодоров счита, че първото нещо, което би трябвало да се направи, е освобождение на насъбрания в НЗОК запас и адаптиране на цените на клиничните пътеки към темповете на инфлацията, която към този момент е към 20%.
„ Трябва да има политическа воля за сформиране на съответен бюджет на НЗОК за идната година. Бюджет, който освен да се съобрази с темпа на инфлация, само че и да се съобрази с недофинансирането на клиничните пътеки. В някои специалности имаше 50% недофинансиране на клиничните пътеки “, сподели Тодоров. По думите му неналичието на съответни управнически ограничения е насочила цялата тежест в опазването на здравето към пациента.
„ Към днешна база изчисленията на ББА демонстрират, че най-малко с 50% би трябвало да се усилят клиничните пътеки. Осъзнаваме, че това е невероятно, по тази причина би трябвало да има поетапно увеличение. Минимумът в този момент е с темпа на инфлация. Един от механизмите, в случай че има политически и публичен консенсус за това, е с увеличението на здравната вноска с още 2%. Това обаче е въпрос на сериозна полемика сред политици, макроикономисти и здравни мениджъри “, добави Иван Тодоров.
Според него обаче сегашната политическа обстановка страда от неустойчивост, а промени в сензитивен бранш като опазването на здравето не могат да се вършат в такава среда.
„ В България бяха взети поредност от не толкоз верни решения и ние в този момент страдаме. Едно от главните решения е недофинансирането и несъответстващите средства, които се отделят за опазване на здравето “, сподели още Тодоров.
Той беше безапелационен, че когато има положителни условия, експерти, които са се осъществили на Запад, се връщат в България. „ Не може обаче с административни ограничения да се постановат тези условия, това го прави пазарът “, сподели Тодоров.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ