Един лекар веднъж ми каза: Вие, младежите, живеете в болно

1. Липсата на добър сън

Всички сме чували от родителите си, че сънят лекува. Естествено, че сме наясно с това. Знаем ли обаче, че неналичието на добър сън може да разболява? Мозъкът и тялото се нуждаят от пълноценна отмора, за да функционират вярно и с цел да се запазят здрави за по-дълго време. Освен че е важно да спим по осем часа дневно, трябва да съблюдаваме и някои тънкости, за да осигурим същинска отмора на мозъка си.

На първо място е нужно да си лягаме преди 23:00 часа. Някои лекари споделят, че след този миг, няма да успеем да реализираме стремежи резултат даже и да се стараем с часове. На второ място е подготовката – никакви дразнещи светлини, работещи компютри и телефони преди и по време на лягане. Доказано е, че това са тласъци, които мозъкът записва, когато спи. Това прави сънят меко казано малоценен. На трето място е храненето – никакво ястие на сладкиши непосредствено преди гмуркането в чаршафите. Вместо храна, можем да изпием чаша чай от лайка или мента. Гарантирано оказват помощ за релаксация. Спазвате ли тези три неща, е много несъмнено, че ще успявате да си почивате по-качествено.

2. Невъзможността да се отпускаме

Не може и не би трябвало да се опитваме да сме сериозни от самото начало, в никакъв случай да не подминаваме това, което ни наранява или ядосва. Просто не може, тъй като така се изхабяваме, амортизираме нервната си система. Какво ще стане с една кола, ако непрекъснато стои с включен двигател

Понякога трябва да си разрешаваме да не мислим за нищо, за никого, да вършим това, което най-много обичаме и да бъдем там, където ни е най-приятно. Звучи доста обикновено, даже си имаме вяра, че го реализираме, само че дали е по този начин? Кога за последно отпуснахме колана на сериозността и чувствителността и усетихме удоволствието от „ нищоправенето “ и „ нищомисленето “? Добре е да поработим съзнателно над своята техниката за пълно разпределяне, с цел да стане наистина ефективна и да ни защищити от бърнаут.

3. Потъването в рутината

Ставане в шест сутринта, кафе, закуска, работа, прибиране у дома, вечеря, душ и сън. И по този начин от време на време 24/7. Изведнъж ни се отдава опция за отмора и ние не знаем какво да вършим с всичкото това свободно време. Усещаме по какъв начин рутината ни е завлякла в едно изтощително всекидневие, което е лишило желанието ни за наслаждение и смях. Трябва наложително да променим нещо, тъй като мозъкът ни се нуждае от хормони на щастието, с цел да поддържа здрав организъм.

Потъването в рутината не е просто скучно и физически изморително. То ни вкарва в коловоз от отрицателни страсти и незаинтересованост, които ни поддържат в едно умерено, само че доста нездравословно, равнище на стрес. Този стрес се трансформира в продължителен. Добре, а по какъв начин да излезем от тази монотонна въртележка? С осъзнаването, че сме попаднали в нея! Съзнателна и целенасочена смяна са ни нужни, с цел да слезем преди идващото завъртане. Ако се постанова, ще сменим и работата. Нищо не е по-ценно от щастието и здравето.

4. Непрекъснатото вглъбяване в проблемите

Проблеми имаме всички. Както и избор – да позволим да ни разцентроват и да помрачат доброто ни въодушевление или да се научим да не се вглеждаме в тях непрестанно. Една моя близка споделя, че за проблемите има смисъл да се разсъждава единствено тогава, когато това е по отношение на тяхното разрешаване.

Това нейно изявление ме накара да осъзная, че рационалното мислене е най-полезното нещо що се отнася за грижите. Мога ли да реша този проблем и по какъв начин? Ако не мога – няма изгода да го разчепквам повече. Продължавам напред. Разбира се, тази рецепта е комплицирана и ще би трябвало време за усъвършенстване. Не всякога ще се получава, само че резултат ще има. Изпробвано е!

5. Общуването с отрицателни хора

Всички познаваме хора, които мрънкат за какво ли не. Тук е моментът да създадем едно разграничение. Под отрицателни не се има предвид хора, които са същински нещастни по справедливи аргументи или хора, които минават през сложен интервал. Има се предвид човеци, които все са недоволни, без да знаят за какво. Ей по този начин, за спорта.

Тези елементи в действителност, без пресилване, са рискови за здравето. Енергийни вампири, които се хранят с позитивните ни емоции. Далеч от такива! Щом чувствате, че един човек ви въздейства отрицателно – минимален контакт с него. Или игнориране в рамките на положителното образование. Всеки преценява кой метод да избере. Важното е да не разрешава на другите да се хранят с неговото благополучие. Негативните мисли разболяват. Това не е мит, повярвайте. Всеки тласък въздейства на нашия организъм, независимо дали е прочувствен или физически.

6. Липсата на придвижване и спорт

Ще кажем, че това се подразбира и няма да сгрешим. Ако кажем и, че се подценява – ще сме още по-прави. Активни разходки, спорт и хубава храна. Това е рецептата на щастливата душа! Спрем ли да се движим, започваме да вървим стремително обратно. Психическото напрежение се натрупва, а физическото здраве внезапно се утежнява. Резултатът – отпуснато тяло и тревога.

7. Затваряме се в себе си

Споделеното благополучие е по-голямо благополучие. Споделеният проблем е по-малък проблем. Изводът – не е зле от време на време да споделяме, да се облегнем на непосредствен човек при потребност. Не можем да решим всичко сами, не сме всезнаещи и всеможещи. Затваряйки се в себе си, се трансформираме в бомба със закъснител. Балон, който се надува до спукване. А това спукване, не подминава никого – безстопанствен балон не е безпределно еластичен. Трябва да си разрешаваме да бъдем слаби понякога.

8. Критикуването

Нерядко хората, които подлагат на критика са перфекционисти. Искат от себе си и от целия околен свят да са идеални. Да, обаче такова нещо практически не е допустимо и не е редно. Светът е пъстър. Човеците сме сложни същества.

Постоянното критикуване генерира отрицателни страсти, гняв, тъга. Все „ потребни “ резултати. Има ли потребност от пояснение за какво би трябвало да върнем смукача и да стартираме да гледаме с по-розови очила на особеното?

9. Неспособността да забравяме отминалите грижи

Не можем да се предпазим от страданията. Те са част от живота и са повода да има благополучие. Отсъствието им го основава. Когато ни се струпа повече едновременно, нормално е да бъдем тъжни и да въртим в главата си травматичните събития. Няма как да ги забравим, човешката психика е еволюционно предразположена да помни най-силно негативното, с цел да се пази от него.

Природна превантивна мярка, която, за жалост, не можем да изтрием по този начин елементарно. Можем да се научим обаче да я разпознаваме и да ѝ даваме сами спирачка. Нещо е разтърсило света ни и ни е белязало за цял живот. Нека стои като белег, а не като открита рана, която ни държи в постоянно потиснато въодушевление. Right?

10. Неспособността да прощаваме

Някой така ни е излъгал, че си споделяме как никога няма да извиним. Излъгал ни е за някаква нелепост, обаче лъжата си е неистина. Няма благородна такава. Но след това е разбрал грешката си и е коригирал поведението си. Ние сме склонни да простим, въпреки да не сме не запомнили. В такъв случай – дали прошка ли сме същински? И кого наказваме – себе си или лъжеца? Не е доста несъмнено. Едно е гарантирано – натоварваме се. Напрягаме съзнанието си с непотребни терзания.

Да отвръщаш на неприятното с положително не е оскърбление, а средство за самозапазване. Ако гледаме на нещата по този метод, несъмнено ще се хилим като Жокера на всеки срещнат в градския превоз. Нооо, отплеснахме се малко, това е един различен свят, там хората те провокират да им прощаваш ежедневно.

Светът е огромен и стрес дебне отвред. Въоръжени до зъби с самообладание, ние би трябвало да се мъчим да му противодействаме, защото психиката ни е нежно цвете. Веднъж обрулено от вятър, дъжд или непохватен гризач, то става по-ранимо и уязвимо. А с годините няма да ни е по-лесно. Затова – грижете се за цветето си! Нека го кажем така, тъй като смехът е здраве!