Как се ставаше мъж в казармата, а не във фитнеса
Като не си държал оръжие, компенсираж с анаболни мускули
Хайде да си спомним за казармата, която беше неизбежна в годините на социализма. Съжалявам за мъжете с мачовски бради, юначен татуировки и нежно завършени вежди, които не са служили в армията. Осъзнавам комплексите им, че не са държали същинска огромна пушка в ръцете си и компенсират с потене във фитнеса и анаболни мускули.
Няма да не помни по какъв начин в оня ден остриган, изплашен и с възстари дънки прекосих КПП-то на родната казарма - плевенската ШЗО /Школа за запасни офицери – б.ред./, наричана шеговито: „ Школник, не помни отпуските “.
Първо – още цивилни ни пратиха в една стая и там, по този начин да се каже, дефинираха ориста ни. Някакъв възсух полковник разпитва половин час един върлинест юноша преди мен боязън ли го е о високо, става ли му неприятно, може ли да се катери и да скача и най-после го изпрати да се образова за парашутист. Мен обаче възсухият полковник нищо не ме попита, единствено ме погледна и малко излая: „ Танкист! “
И ме пратиха в трети батальон да ми дадат въшкарника /униформата – б.ред./, колана, кубинките и това лъскаво, ослепително, красиво и рисково нещо, наречено автомат „ Калашников “, с цел да ме създадат същински танкист. Не е правилно, че първото усещане в никакъв случай не лъже. Защото старшината на ротата на пръв взор ми се стори доста прелестен и угрижен човек. Не беше тъкмо по този начин.
В казармата всеки ден е дълъг като месец, по тази причина и спомените са доста. Всеки, който е минал оттова, знае защо става въпрос. Но е правилно, че ставаш мъж. В казармата мирише на остарели обувки, на оръжейна смазка и на сапунка. Сапунка е, когато настържеш ситно с джобното си ножче един-два войнишки сапуна, поръсиш с туба паста за зъби за мирис и размесиш тази ужасна примес с кофа вода. После чистиш дългия кулоар на ротата цяла нощ на колене, и сапунче да не остане, до момента в който дежурният по рота сладко си спи цели 4 часа.
Няма „ не мога “, няма „ не желая “, научаваш доста неща. Аз да вземем за пример научих по какъв начин да поднасям на 70 души, когато съм дежурен по трапезария. Научих, че когато стреляш с бойни снаряди, в никакъв случай не би трябвало да се правиш на танков ас и да се мериш през командирския апарат за наблюдаване. Щото той лъже и може да пратиш снаряда на 15 километра, сиреч доста отвън полигона и да удариш някоя къща в някое село. Е, аз не ударих къща, само че поради този злощастен изстрел отнесох 3 дни арест. Там ми лепнаха прякора „ Стрелеца “. Златни времена!
Живеем в тежко и рисково време без полезности. Не е неприятно да си поддържаме армията боеспособна. И яма нищо неприятно един юноша да умее да борави с бойно оръжие и да разпознава военните звания по пагона. Наученото в казармата не се не помни. Никога!
Източник: Ретро
Хайде да си спомним за казармата, която беше неизбежна в годините на социализма. Съжалявам за мъжете с мачовски бради, юначен татуировки и нежно завършени вежди, които не са служили в армията. Осъзнавам комплексите им, че не са държали същинска огромна пушка в ръцете си и компенсират с потене във фитнеса и анаболни мускули.
Няма да не помни по какъв начин в оня ден остриган, изплашен и с възстари дънки прекосих КПП-то на родната казарма - плевенската ШЗО /Школа за запасни офицери – б.ред./, наричана шеговито: „ Школник, не помни отпуските “.
Първо – още цивилни ни пратиха в една стая и там, по този начин да се каже, дефинираха ориста ни. Някакъв възсух полковник разпитва половин час един върлинест юноша преди мен боязън ли го е о високо, става ли му неприятно, може ли да се катери и да скача и най-после го изпрати да се образова за парашутист. Мен обаче възсухият полковник нищо не ме попита, единствено ме погледна и малко излая: „ Танкист! “
И ме пратиха в трети батальон да ми дадат въшкарника /униформата – б.ред./, колана, кубинките и това лъскаво, ослепително, красиво и рисково нещо, наречено автомат „ Калашников “, с цел да ме създадат същински танкист. Не е правилно, че първото усещане в никакъв случай не лъже. Защото старшината на ротата на пръв взор ми се стори доста прелестен и угрижен човек. Не беше тъкмо по този начин.
В казармата всеки ден е дълъг като месец, по тази причина и спомените са доста. Всеки, който е минал оттова, знае защо става въпрос. Но е правилно, че ставаш мъж. В казармата мирише на остарели обувки, на оръжейна смазка и на сапунка. Сапунка е, когато настържеш ситно с джобното си ножче един-два войнишки сапуна, поръсиш с туба паста за зъби за мирис и размесиш тази ужасна примес с кофа вода. После чистиш дългия кулоар на ротата цяла нощ на колене, и сапунче да не остане, до момента в който дежурният по рота сладко си спи цели 4 часа.
Няма „ не мога “, няма „ не желая “, научаваш доста неща. Аз да вземем за пример научих по какъв начин да поднасям на 70 души, когато съм дежурен по трапезария. Научих, че когато стреляш с бойни снаряди, в никакъв случай не би трябвало да се правиш на танков ас и да се мериш през командирския апарат за наблюдаване. Щото той лъже и може да пратиш снаряда на 15 километра, сиреч доста отвън полигона и да удариш някоя къща в някое село. Е, аз не ударих къща, само че поради този злощастен изстрел отнесох 3 дни арест. Там ми лепнаха прякора „ Стрелеца “. Златни времена!
Живеем в тежко и рисково време без полезности. Не е неприятно да си поддържаме армията боеспособна. И яма нищо неприятно един юноша да умее да борави с бойно оръжие и да разпознава военните звания по пагона. Наученото в казармата не се не помни. Никога!
Източник: Ретро
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ