Първият български ядрен физик
Един живот за науката, тя живя с нея, за нея и посредством нея... Но през днешния ден „ тя “ е едва известна у нас. Проф. доктор Елисавета Карамихайлова! Първата жена, която е хабилитирано лице в Софийския университет; първият професор по радиоактивност и нуклеарна спектроскопия и първата жена професор по физика в България; основателка на Катедрата по атомна физика в СУ и на Лабораторията по радиоактивност във Физическия институт при Българска академия на науките.
Елисавета Карамихайлова е родена на 3 септември 1897 г. във Виена, където татко ѝ доктор Иван Карамихайлов следва медицина. Там прекарва ранното си детство и получава домашно обучение от своята майка, музиколожката Мери Слейд. През 1907 година фамилията идва в България, където хирургът доктор Карамихайлов стартира работа в новосъздадената болница " „ Червен кръст “, чийто правоприемник е днешният институт „ Пирогов ”. Елисавета постъпва в Първа софийска девическа гимназия и там посредством свои учителки се среща с концепциите на феминизма. През есента на 1917 година отпътува за Виена. Завършва физика и математика във Виенския университет и пази докторската си дисертация на тематика атомна физика.
Дългият път към София
В България няма работа за нея. Жена физик, ха-ха! Работи на хонорар в Радиевия институт при Австрийската академия на науките. През 1935 година Елисавета, към този момент член на International Federation of University Women, получава тригодишна стипендия за подкрепяне на научните проучвания на надарени дами учени на Girton College към Университета в Кеймбридж. После я канят в известната Кавендишова лаборатория в Кембридж, чийто началник по това време е популярният физик Ърнест Ръдърфорд. Именно там, измежду най-известни международни физици, българката си печели името на независим и вдъхновен откривател.
Активност
Елисавета Карамихайлова се разминава със звездния си момент - Нобеловата премия. Заедно с Мариета Блау и едновременно с Джеймс Чадуик откриват непознато излъчване, което е поток от неутрони. По женски прецизни, те вземат решение още един път да огледат нещата, само че Чадуик ги изпреварва с обявата и сграбчва премията. В края на 1939 година е назначена във Физическия факултет на Софийския университет. Чете първия последователен курс по опитна атомистика и радиоактивност, а по-късно основава и управлява Катедрата по атомна физика. През 1963 година към този момент е професор. Става ръководителка на Секцията по радиоактивност при Физическия институт при Българска академия на науките. Има изключителни заслуги за осъществяването на систематични проучвания върху радиоактивността на наши естествени обекти - лечебна тиня, минерални извори, дъждовни води. Но… попада в листата на „ неблагонадеждните ” учени, губи правото си да разгласява своите писания и да пътува в чужбина даже по научна линия.
Отдаденост на науката
В спомените на своите съвременници тя е радостен, великодушен, простодушен и даже доверчив човек. Не се омъжва. Студентският кръжок, основан от нея, става школа за всички по-късни престижи в нуклеарната физика. „ Вие сте млади, имате още да живеете “, казвала тя на сътрудниците си и постоянно сама влизала в хранилището при радиоелементите. Когато ракът я приковава към леглото, лекарите се удивляват на бодрия й дух. Дарява цялата си благосъстоятелност на Българска академия на науките. Умира на 24 април 1968 година
Проф. Елисавета Карамихайлова с всички учредения може да се назова първата дама на българската физика. Струва си да научим повече за нея и по-често да повтаряме името ѝ.
Текстът е част от бр. 124 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
сполучливи дами жени в науката
Елисавета Карамихайлова е родена на 3 септември 1897 г. във Виена, където татко ѝ доктор Иван Карамихайлов следва медицина. Там прекарва ранното си детство и получава домашно обучение от своята майка, музиколожката Мери Слейд. През 1907 година фамилията идва в България, където хирургът доктор Карамихайлов стартира работа в новосъздадената болница " „ Червен кръст “, чийто правоприемник е днешният институт „ Пирогов ”. Елисавета постъпва в Първа софийска девическа гимназия и там посредством свои учителки се среща с концепциите на феминизма. През есента на 1917 година отпътува за Виена. Завършва физика и математика във Виенския университет и пази докторската си дисертация на тематика атомна физика.
Дългият път към София
В България няма работа за нея. Жена физик, ха-ха! Работи на хонорар в Радиевия институт при Австрийската академия на науките. През 1935 година Елисавета, към този момент член на International Federation of University Women, получава тригодишна стипендия за подкрепяне на научните проучвания на надарени дами учени на Girton College към Университета в Кеймбридж. После я канят в известната Кавендишова лаборатория в Кембридж, чийто началник по това време е популярният физик Ърнест Ръдърфорд. Именно там, измежду най-известни международни физици, българката си печели името на независим и вдъхновен откривател.
Активност
Елисавета Карамихайлова се разминава със звездния си момент - Нобеловата премия. Заедно с Мариета Блау и едновременно с Джеймс Чадуик откриват непознато излъчване, което е поток от неутрони. По женски прецизни, те вземат решение още един път да огледат нещата, само че Чадуик ги изпреварва с обявата и сграбчва премията. В края на 1939 година е назначена във Физическия факултет на Софийския университет. Чете първия последователен курс по опитна атомистика и радиоактивност, а по-късно основава и управлява Катедрата по атомна физика. През 1963 година към този момент е професор. Става ръководителка на Секцията по радиоактивност при Физическия институт при Българска академия на науките. Има изключителни заслуги за осъществяването на систематични проучвания върху радиоактивността на наши естествени обекти - лечебна тиня, минерални извори, дъждовни води. Но… попада в листата на „ неблагонадеждните ” учени, губи правото си да разгласява своите писания и да пътува в чужбина даже по научна линия.
Отдаденост на науката
В спомените на своите съвременници тя е радостен, великодушен, простодушен и даже доверчив човек. Не се омъжва. Студентският кръжок, основан от нея, става школа за всички по-късни престижи в нуклеарната физика. „ Вие сте млади, имате още да живеете “, казвала тя на сътрудниците си и постоянно сама влизала в хранилището при радиоелементите. Когато ракът я приковава към леглото, лекарите се удивляват на бодрия й дух. Дарява цялата си благосъстоятелност на Българска академия на науките. Умира на 24 април 1968 година
Проф. Елисавета Карамихайлова с всички учредения може да се назова първата дама на българската физика. Струва си да научим повече за нея и по-често да повтаряме името ѝ.
Текстът е част от бр. 124 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
сполучливи дами жени в науката
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ