Подари си тези мигове
Един живот не стига. За толкоз доста страсти, които би трябвало да усетим, с цел да не съжаляваме един ден за пропуснатите мигове. Вълнения, които би трябвало да изпитаме. Чувства, без които няма да сме разбрали същинската си същина и стойност на най-прекрасното нещо на този свят - живота. Но знаем ли по какъв начин да го живеем? И замисляли ли сме се кои са нещата, които би трябвало да свършим в този живот, с цел да може, когато станем на 70 години да си кажем
“ “Заслужаваше си. Успях да го усещам с цялото си тяло и душа ” ”.
Представете си следното. Всеки от нас с раждането си получава един лист от неща, които би трябвало да свърши в този живот, цели, които би трябвало да реализира, места, които би трябвало да посети. Не ви ли звучи ужасно? Няма пропилени мигове, няма време за “и на следващия ден е ден ”, няма самосъжаления и вайкане. Защото кой не може да се почувства благополучен, когато вижда, чува, усеща и пробва все нови и нови неща?
Всъщност желаех просто да ви подметна някой от нещата, които не е зле да свършите през този живот, тъй като различен към момента не е потвърдено, че има.
Да изкачиш връх е достижение, с което всеки би се справил. Може да не е Еверест, може да е Мусала или даже Черни връх, само че да е това място, от което светът наподобява толкоз дребен и в това време толкоз огромен. А вие толкоз свободни и волни, толкоз извисени и толкоз принизени пред величието на природата…
Да спиш под намерено небе. Там на върха или долу в подножието на някой скат, само че да не виждаш нищо друго с изключение на луната и звездите, да не чуваш нищо друго, с изключение на щурците и да не искаш нищо друго, с изключение на този момент.
Да наблюдаваш нощното небе през телескоп е не по-малко значимо нещо, което би трябвало да свършиш през своя живот. Защото единствено по този начин ще усетиш величието на тази Вселена и ще схванеш какъв брой незначителна част от нея си ти. Незначителна, само че имаща право на толкоз доста чудеса, които може да види и изпита.
Ами хубостта на океана? Водата, караща те да се чувстваш толкоз безпомощен и в това време още веднъж толкоз свободен. Да плуваш е съвсем като да летиш. Знаеш, че това не е твоята среда, само че ти умееш да се справяш с нея и това те прави благополучен. А какво ще кажете да плувате с делфини в намерено море? Ето това към този момент е същинска емоция- незабравимо, красиво, същинско преживяване, докосващо те до “стихията ”, наречена вода и до света на едни от най-интелигентните същества на нашата планета. Не звучи ли прекомерно хубаво!?
С водата се оправяме, само че да летим не можем. И въпреки всичко крилата са в мозъка ни, затова… Да летиш с балон. Прекалено вълнуващо е, с цел да го пропуснете! Страх? Неизбежен е! Но той съвсем постоянно съществува и в доста от случаите му се даваме на вятъра. Защото надали ни защищава толкоз от заплахата, колкото от опцията да опитаме.
Ето го още веднъж. Страхът! Да се возиш на високоскоростно влакче. Тук и мен като че ли ме преборва това отрицателно възприятие, след влакчето на Инди, с което опитах преди време. Но пък мисля, че си заслужава!
Сега дано се поуспокоим. И да посетим спортно събитие или концерт на голям стадион? Не че у нас има в действителност големи игрища, само че какво ви пречи да отскочите до някои подобен? Смятам, че е едно от нещата, които няма по какъв начин да пропуснете в този живот, а в случай че пропуснете това, какво остава за сафарито, на което мисля да ви пратя…
Да отидеш на сафари в Африка, не ловно обаче, да уточня. Мечта, която не всеки може да си разреши. Но и да не стигнете до сафари, отидете в Рила и се порадвайте на тамошните животни и на тяхната хубост, можеща де се опише единствено с две думички- “дивото зове ”.
Има безчет места, които би трябвало да видите, само че един живот не стига, а и финикийски знаци също… Затова да посетиш Париж и Лас Вегас ми се коства някак си наложително. Но аз като че ли съм прекомерно клиширана в това отношение. На вас оставям личния ви лист, водещ единствено и само към тези места, които желаете един ден да останат във вашата географска карта.
Безспорно най-важното е да оставиш част от себе си в лицето на един нов човек, само че в случай че тази точка от листата остане незачеркната…какво правиш тогава? Може би пишеш публикация, а може би цяла книга. Може да нарисуваш картина или да измайсториш лично произведение на изкуството, да посадиш дърво или да построиш къща... Можеш да оставиш диря. Винаги! Стига да поискаш!
Всъщност ти я оставяш в сърцата на доста хора. Но остави диря за себе си. За деня, в който ще усетиш, че не ти остава много…Тогава ще се обърнеш и ще видиш освен нощното небе, Париж или Африка…Тогава ще видиш цялостен един живот, заслужен да бъде разказан в книга!
Всъщност единствената цел на този живот е да осъзнаеш, че живееш като в личната си фантазия!
“ “Заслужаваше си. Успях да го усещам с цялото си тяло и душа ” ”.
Представете си следното. Всеки от нас с раждането си получава един лист от неща, които би трябвало да свърши в този живот, цели, които би трябвало да реализира, места, които би трябвало да посети. Не ви ли звучи ужасно? Няма пропилени мигове, няма време за “и на следващия ден е ден ”, няма самосъжаления и вайкане. Защото кой не може да се почувства благополучен, когато вижда, чува, усеща и пробва все нови и нови неща?
Всъщност желаех просто да ви подметна някой от нещата, които не е зле да свършите през този живот, тъй като различен към момента не е потвърдено, че има.
Да изкачиш връх е достижение, с което всеки би се справил. Може да не е Еверест, може да е Мусала или даже Черни връх, само че да е това място, от което светът наподобява толкоз дребен и в това време толкоз огромен. А вие толкоз свободни и волни, толкоз извисени и толкоз принизени пред величието на природата…
Да спиш под намерено небе. Там на върха или долу в подножието на някой скат, само че да не виждаш нищо друго с изключение на луната и звездите, да не чуваш нищо друго, с изключение на щурците и да не искаш нищо друго, с изключение на този момент.
Да наблюдаваш нощното небе през телескоп е не по-малко значимо нещо, което би трябвало да свършиш през своя живот. Защото единствено по този начин ще усетиш величието на тази Вселена и ще схванеш какъв брой незначителна част от нея си ти. Незначителна, само че имаща право на толкоз доста чудеса, които може да види и изпита.
Ами хубостта на океана? Водата, караща те да се чувстваш толкоз безпомощен и в това време още веднъж толкоз свободен. Да плуваш е съвсем като да летиш. Знаеш, че това не е твоята среда, само че ти умееш да се справяш с нея и това те прави благополучен. А какво ще кажете да плувате с делфини в намерено море? Ето това към този момент е същинска емоция- незабравимо, красиво, същинско преживяване, докосващо те до “стихията ”, наречена вода и до света на едни от най-интелигентните същества на нашата планета. Не звучи ли прекомерно хубаво!?
С водата се оправяме, само че да летим не можем. И въпреки всичко крилата са в мозъка ни, затова… Да летиш с балон. Прекалено вълнуващо е, с цел да го пропуснете! Страх? Неизбежен е! Но той съвсем постоянно съществува и в доста от случаите му се даваме на вятъра. Защото надали ни защищава толкоз от заплахата, колкото от опцията да опитаме.
Ето го още веднъж. Страхът! Да се возиш на високоскоростно влакче. Тук и мен като че ли ме преборва това отрицателно възприятие, след влакчето на Инди, с което опитах преди време. Но пък мисля, че си заслужава!
Сега дано се поуспокоим. И да посетим спортно събитие или концерт на голям стадион? Не че у нас има в действителност големи игрища, само че какво ви пречи да отскочите до някои подобен? Смятам, че е едно от нещата, които няма по какъв начин да пропуснете в този живот, а в случай че пропуснете това, какво остава за сафарито, на което мисля да ви пратя…
Да отидеш на сафари в Африка, не ловно обаче, да уточня. Мечта, която не всеки може да си разреши. Но и да не стигнете до сафари, отидете в Рила и се порадвайте на тамошните животни и на тяхната хубост, можеща де се опише единствено с две думички- “дивото зове ”.
Има безчет места, които би трябвало да видите, само че един живот не стига, а и финикийски знаци също… Затова да посетиш Париж и Лас Вегас ми се коства някак си наложително. Но аз като че ли съм прекомерно клиширана в това отношение. На вас оставям личния ви лист, водещ единствено и само към тези места, които желаете един ден да останат във вашата географска карта.
Безспорно най-важното е да оставиш част от себе си в лицето на един нов човек, само че в случай че тази точка от листата остане незачеркната…какво правиш тогава? Може би пишеш публикация, а може би цяла книга. Може да нарисуваш картина или да измайсториш лично произведение на изкуството, да посадиш дърво или да построиш къща... Можеш да оставиш диря. Винаги! Стига да поискаш!
Всъщност ти я оставяш в сърцата на доста хора. Но остави диря за себе си. За деня, в който ще усетиш, че не ти остава много…Тогава ще се обърнеш и ще видиш освен нощното небе, Париж или Африка…Тогава ще видиш цялостен един живот, заслужен да бъде разказан в книга!
Всъщност единствената цел на този живот е да осъзнаеш, че живееш като в личната си фантазия!
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ