Духовната практика на исихазма
Един прочут мистик и светец от VII век - Исак Сириец, споделя, че мълчанието ще бъде тайнството на идващия век. Към тайнството на свещеното мълчание притегля хората, жадни за святост, учението на исихазма, което се развива през ХIV век у нас и се демонстрира като същински феномен в християнството.
Каква е духовната процедура на това обучение и с какво способства за публичния живот, е обширна тематика, която може да бъде показана и накратко.
Същност на исихазма
Названието исихазъм идва от понятието за мълчание, покой, съсредоточеност на старогръцки и е мистично течение в християнството, зародило във Византия.
Тази аскетична процедура се възприема като път към единство на индивида с Бога, като за филтриране на сърцето е нужно концентриране в себе си, психофизичен надзор, наподобяващ практиките в йогата. Основоположник на това философско-религиозно обучение е Григорий Палама.
Практиката на исихазма
Най-висшата цел на исихазма е преображението на индивида по облика на възкръсналия Исус Христос посредством филтриране на човешката сетивност от греховете и изпълването на душата с берекет.
Основният способ е многократното повторение на молитвата на Исус, като исихастът е в седяща поза и опрял брадичката си върху гърдите. Той забавя дишането си, с цел да успокои потока на мислите си и молитвата тече през него, без да изисква никакви старания. Така се пречиства освен мозъка, само че и душата. Постепенно молещият се доближава до положение на възторг, а оттова пътят води директно до непрекъснатото единение с Бога, обхващащо духа, душата и тялото.
Приносът на исихазма в публичния живот
Основата на исихазма се корени в това, че никой не трябва да смята себе си за задоволително добър, а би трябвало непрекъснато да се стреми към нравственост и положителни каузи. Докато в католицизма и протестантството някои хора се смятат изначално по-добри от други и са хайлайф, а затова призвани да господстват над неелита, при исихазма главният блян е преодоляването на добродетелността. Послушанието, смирението, аскетизмът, битката със пристрастеностите и пороците са висшите добродетели на исихазма.
С времето исихазмът излиза отвън тесните рамки на монашеството и се популяризира в целия публичен и културен живот, трансформирайки се във водещо религиозно течение.
След превръщането на исихазма в господстващо течение, неговите дейци стават църковни ръководители и Обществени и най-много книжовни дейци. В България концепциите на исихазма стават основа на битката против ересите и за одобряване единството на църквата - Исихастите постановат единни правописни правила, точни книжовни преводи, агиографски жанр, по-високи критерии и по-високи художествени условия. С исихазма е обвързван Златният век в книжнината ни през Средните епохи.
Вижте още:
- Кои са богомилите;
- Връзката сред есеите - богомилите - учителя Дънов
